Лорън Сейнт Джон
Съдбата на слона (6)

6.

Никой не продумваше, чуваха се само подсмърчанията на Лърк. Всички знаеха, че извадиха голям късмет, че останаха живи.

Мартина също го знаеше, но в момента я занимаваше друго. Продължаваше да вижда очите на слоницата — те бяха толкова различни. В „Савубона“ Мартина се сближи с няколко възрастни слона и с едно сираче на име Шака. Поразяваше я мъдростта и добротата, които струяха от кафявите им очи. В погледа на подивялата слоница не беше останало нищо от тази доброта и мъдрост. В главата й явно имаше само една цел — да размаже шофьора, точно както постъпи с червеното му яке.

Щом наближиха къщата, Лърк се стегна. Сампсън спря пред портата и му подаде ключовете от ленд роувъра. Шофьорът ги взе, седна на шофьорското място и хвърли гневен поглед на Тендай. Явно смяташе, че зулусът е виновен за случилото се.

Тендай изчака автомобилът да се отдалечи и каза:

— Мисля, че всички имаме нужда от горещ чай.

Десет минути по-късно седяха на кухненската маса, пиеха чай от ройбос, хапваха млечна пита^[1] и се чувстваха значително по-добре.

— Виждам слоницата почти всеки ден, откакто дойде при нас преди три години — започна Тендай. — Тя е най-стеснителното животно тук. Кръстих я Ейнджъл, защото прилича на голям стеснителен великан. Слоновете са стадни животни, но Ейнджъл все е сама. Страхува се и от хора. А днес се държа като подивяла. Не искам да си мисля какво щеше да стане, ако Лърк не беше хвърлил якето на земята.

— Това Ейнджъл ли беше? — Мартина беше потресена.

В „Савубона“ имаше тринайсет слона. Някои бяха дошли от пренаселен резерват в Замбия, други бяха останали сирачета като малки и бяха купени от баба й и дядо й за баланс между мъжките и женските в стадата. Мартина не знаеше историята на всички и трудно можеше да отличи един слон от друг, с изключение на Шака — малкото слонче, което храни с мляко няколко месеца. Но знаеше, че Ейнджъл не е обикновен африкански слон, а пустинен слон от Намибия.

Ейнджъл беше много специална за Мартина, защото според местните жители именно тя спасила белия жираф, когато убили родителите му. Ейнджъл помогнала на Джеми да избяга и го завела в Тайната долина. Няколко дни преди това самата тя родила мъртво слонче и затова не само се привързала към нажаленото и объркано жирафче, но и имала с какво да го храни. Гледката според Мартина наистина била поразителна. Двамата били утеха един за друг. Ейнджъл станала втора майка на Джеми.

Докато яздеше Джеми, Мартина на няколко пъти успя да се приближи до слоницата, за да я погали. И тя като Тендай я намираше за болезнено притеснително животно. Винаги беше сама. Или другите слонове не я искаха, или тя не желаеше да е сред тях. Единственият й приятел бе Джеми, но когато той порасна, Ейнджъл се отдръпна и от него… А сега това ангелско създание без никаква причина ги нападна.

— Затова все ви повтарям никога да не рискувате с дивите животни — каза Тендай. — Променят се като вятъра. Винаги трябва да сте нащрек.

— Животните са загадка — съгласи се и Сампсън. — Бях готов да се закълна в живота на деветте си деца, че онзи бивол умира. А той взе, че скочи и избяга като младо теле!

Тендай се засмя.

— Очите ти не са като едно време, старче. Струва ми се, че прекарваш твърде много време сам. Въображението ти играе номера.

Той отмести стола и сложи на главата си шапката с лента от кожа на зебра.

— Трябва да вървя. Хората на господин Джеймс може да са оправили джипа ми.

Сампсън също се надигна и двамата излязоха на двора.

Бен погледна сериозно приятелката си и попита:

— Какво точно се случи с бивола в резервата, Мартина? Как го излекува?

Тя отвърна на погледа му.

— Не бях аз, а лекарството на Грейс. Това „мути“ прави чудеса.

Бен прие отговора, защото знаеше, че е по-добре някои неща да останат неизречени.

— Не знам за теб, но аз се изплаших до смърт, когато слоницата ни нападна — призна Мартина, благодарна, че Бен не се върна отново към темата за бивола. — Защо ли се обърна така срещу нас?

— Може би Ейнджъл е видяла или подушила нещо, което я е разярило.

— Вероятно си прав. Според Тендай слоновете никога не забравят. Има проучвания, които показват, че слоновете различават хората от различни племена по дрехите или по миризмата им. Но какво може да е видяла или подушила?

— Или кого?

Мартина го погледна.

— Какво искаш да кажеш?

— Може би се е разгневила на някого от нас.

— Но защо? Ние винаги сме били толкова мили към нея.

Докато го казваше, Мартина си спомни омразата в очите на Ейнджъл, докато тъпчеше якето на Лърк.

Двигателят на джипа на Тендай изръмжа на двора. Мартина скочи и се втурна към вратата.

— Ей, Тендай — извика тя, — откъде е Ейнджъл? Знам, че е пустинен слон, но как е дошла в „Савубона“?

Тендай включи на скорост. Изглеждаше изненадан.

— Мислех, че знаеш — отвърна той, — Рубен Джеймс я подари на дядо ти.