Лорън Сейнт Джон
Съдбата на слона (29)

29.

На следващата сутрин приятелите отлетяха с първа класа за Южна Африка — мил жест от страна на намибийското правителство, което се съгласи да си затвори очите за липсващите им паспорти.

— Това е най-малкото, което можем да направим — каза един държавен служител на летището в Уиндхок, докато цяла делегация ги изпращаше с черешови торти и плодове от нара. — Ако тези мъже бяха осъществили сатанинския си план, най-ценните ни ресурси щяха да са унищожени, а големи райони в страната да бъдат опустошени.

Министърът на околната среда беше толкова радостен от спасяването на редките слонове, които смятали за мъртви, че в знак на благодарност предложи на Мартина и Бен безплатна почивка в Намибия заедно със семействата им. Те помолиха вместо това да им подари Руби. Министърът се учуди на молбата им, но когато Джоузеф обясни, че Руби е сестра на пустинния слон Ейнджъл от „Савубона“, веднага се съгласи. За разлика от Мартина и Бен, Руби щеше да стигне до „Савубона“ по суша точно на Коледа.

За Мартина и Бен кацането сред тълпите и шума на кейптаунското летище беше истински шок след необятната и тиха намибийска пустиня. Първото, което се изпречи пред погледа им, беше вестникарска будка. На първите страници на вестниците бяха поразителните репортажни снимки на Гифт — Рубен Джеймс с белезници, а Калум и Лърк, качени в носилки. В „Кейп Таймс“ пък бе отпечатана снимка на Джоузеф, водещ слоновете към свободата им.

С монетите, които имаше, Мартина купи няколко вестника и ги мушна в раницата си. Усмихна се при мисълта, че мечтата на Гифт да стане фоторепортер се сбъдна: постижение, което ставаше още по-специално, защото можеше да го сподели с баща си. Освен това двамата обещаха на Мартина и Бен да им гостуват в „Савубона“ през новата година. Мартина не успя да събере сили да им каже, че може да не са там тогава. След ареста на Рубен Джеймс бъдещето на резервата стана още по-неясно.

Тендай ги чакаше в залата за посрещачи. Стисна официално ръката на Бен и вдигна Мартина във въздуха.

— Нищо не е останало от теб, малката — скара й се той, — да видим какво ще каже Грейс по въпроса. Какво си яла тая седмица?

— Основно нара и худия — разказа му Мартина на път за паркинга, — плюс няколко кроасана. Как е Грейс?

Тендай завъртя очи.

— Тази невъзможна жена! След като вие изчезнахте, аз исках да се обадя в полицията, но тя си призна, че ти е казала да идеш докъдето трябва, за да извадиш тръна от сърцето си. Заявих, че окончателно си е изгубила ума. Толкова бях бесен, че цяла седмица не й говорих. Не мигнах от притеснение какво ще ме направи баба ти, като разбере, че съм ви изпуснал от поглед…

Той отвори вратата на джипа и децата се качиха.

— Съжалявам, че сме те притеснили, Тендай — извини се Мартина, — но Грейс излезе права за всичко. Кръгът наистина ни отведе при слоновете.

Тендай запали двигателя.

— Тя винаги е права.

— А баба? — попита Мартина, след като най-сетне събра кураж за въпроса, който я измъчваше. — Обаждала ли се е от Англия? Знае ли, че ни нямаше?

— Не знае, защото леля Грейс убеди съпругата на един от пазачите в „Савубона“, която работи в хотел, да запише съобщение на телефонния секретар, че има повреда по линията. Но аз нямам нищо общо с това…

Мартина се опита да запази сериозно изражение.

— Убедена съм, Тендай.

— В резултат горката ти баба изобщо не успя да се свърже с нас. Грейс вдигна телефона за първи път тази сутрин, когато чухме, че се връщате. Баба ти се обади от уличен телефон и успя да каже само, че пристига в Кейптаун утре сутрин и че носи добри новини.

* * *

Решиха да разкажат за премеждията си чак в „Савубона“, но като стигнаха там, разказът трябваше да почака. Мартина нямаше търпение да види Джеми.

Белият жираф и Ейнджъл стояха на входа на резервата, сякаш знаеха, че Мартина идва. Слоницата срамежливо се дръпна назад, когато момичето се приближи. Беше вперила поглед в пътя и Мартина се зачуди дали не предусеща идването на сестра си. Гифт й каза, че слоновете общуват помежду си на разстояния до десетина километра, като използват нискочестотни звуци, които могат да доловят с хоботите и с чувствителните си ходила. Би било чудо, ако можеха да си предават съобщения и през цели държави.

— Руби ще е тук след два дни — каза тя на Ейнджъл, — надявам се и аз да съм тук!

Белият жираф наведе глава, Мартина се хвърли на шията му и притисна лице в копринената му сребриста муцуна.

— Съжалявам, че те оставих, Джеми! Ако зависеше от мен, не бих се отделила и за една минута, нямаше да ходя и на училище, но не можеш да си представиш какви ги забъркват възрастните! А ние с Бен все се оказваме в центъра на кашата.

Тя го целуна.

— Ако това е някаква утеха, мисълта за теб ми даваше сили. Успях да се справя, защото ми каза, че ме обичаш.

Но не посмя да добави: Затова ще се справим и през следващите двайсет и четири часа, докато разберем дали сме направили достатъчно, за да спасим „Савубона“.

Най-накрая Грейс и Тендай успяха да чуят историята за слоновете. Мартина и Бен заразказваха един през друг, докато пиеха кафе с шоколадов кейк.

Мартина обясни как са се промъкнали на самолета на Рубен Джеймс и са се озовали сами в пустинята. Тендай беше ужасен.

— Какво си мислехте? Всичко можеше да се случи! Когато баба ти се върне от Англия, със сигурност ще ме уволни. Нищо чудно, че съм като кълбо от нерви.

— Тендай, ти имаш нерви, не момичето — сопна се Грейс. — Ако ти идва в повече, махай се от кухнята ми! Продължавай, миличка. Как намерихте кръга?

Мартина им разказа как се озоваха в Лунната долина, как драматично се появи Гифт в последния момент… Съобщението за обектива било клопка. Когато стигнал в хотела, Лърк го подмамил в една изба и го заключил. „Ако не бяха белите жирафи, никога нямаше да ви намеря — каза им той. — Нямаше да ми хрумне, че сте толкова луди или смели, та да вървите километри в пустинята посред нощ, да се промъкнете в строго охраняван вулкан и да предизвикате такава суматоха.“

Тендай си наля мляко в кафето, но ръката му продължаваше да трепери.

— Значи повелителят на слоновете ви спаси, като пусна животните?

— Джоузеф наду свирката, но те сами бяха измислили да се преструват, че са оковани — обясни Мартина. — Тендай, те са толкова чувствителни и интелигентни. Невероятно! Сърцата им са направо разбити, ако ги отделяш от близките им или попаднат в плен. Така отчаяно жадуват за свобода, че предпочитат да умрат, отколкото да живеят оковани.

— Да, определено си ги бива — намеси се и Бен. — Лекарят, с когото разговарях, каза, че Калум ще остане в болница поне три месеца, а един от детективите ме увери, че съдът ще нареди да го заключат и да изхвърлят ключа. Лърк също щял да прекара доста време в болницата, преди да се озове зад решетките. Оказа се, че той имал присъди за обири, нападения и други престъпления.

— Мислите ли, че той е влизал в кабинета на Гуин Томас? — шокиран попита Тендай.

— Според полицията в Намибия е много вероятно — отвърна Мартина. — Той беше шофьор на Рубен Джеймс, но Калум му плащал да шпионира шефа си. Предполагат, че когато Рубен Джеймс започнал да дава заден ход за проекта „Ноев ковчег“, Калум пратил Лърк да търси документи, с които евентуално да му измъкнат резервата.

— Какво мислите за Рубен Джеймс сега? — полюбопитства Тендай. — Променихте ли си мнението за него, след като се обърна срещу Калум и ви защити?

На Мартина и Бен им беше трудно да отговорят на този въпрос. Дали Рубен Джеймс е също толкова лош, колкото партньорът му? Или е човек с добри намерения, който наистина иска да спаси животните и водата, но са го изнудили да свърне по грешен път? За да не отиде в затвора, той обеща да продаде всичките си хотели в Намибия и след като разчисти дълговете си, да дари половината от средствата за благотворителни каузи за спасяването на слоновете. Освен това обяви, че ще създаде попечителски фонд за Гифт, за да се реваншира на момчето за времето, което прекара без баща си.

— Мисля, че ще стане ясно що за човек е утре, когато разберем дали все още възнамерява да ни отнеме дома — каза Мартина. — О, как ми се иска добрите новини на баба да се отнасят до резервата! Ако си запазим „Савубона“, Джеми и Кан, това ще е най-хубавият коледен подарък!

След вечеря Бен и Тендай отидоха да нагледат резервата, а Мартина остана да помогне на Грейс да измият чиниите. Тя стоеше пред мивката и имаше усещането, че намибийското приключение започва да й прилича на сън.

— Много се умълча, дете — рече Грейс. — Я кажи, правилно ли постъпих, като ти казах, че трябва да идеш колкото далече се налага, за да откриеш истината?

Мартина подсуши ръцете си и прегърна сангома.

— Права беше, Грейс! Радвам се, че с Бен помогнахме за спасяването на слоновете, но…

— Но какво?

— Не, нищо…

— Не е нищо, щом те натъжава. Не е нищо, ако трънът е още в сърцето ти.

— Ами просто…

— Продължавай.

— Ами просто, когато ми каза, че слоновете ще ме отведат при истината, си мислех, че ще бъде истината за моята дарба. Малко ми е тъжно, че не научих нищо за това.

Грейс се усмихна.

— Четирите листа те отведоха при кръга, нали? А кръгът, вулканът, те отведе при слоновете, нали?

— Да.

— А къде те отведоха слоновете?

Мартина се замисли за момент.

— Слоновете ме доведоха обратно тук… в „Савубона“.

Тя отстъпи назад.

— Какво искаш да кажеш, Грейс? Че истината е тук? Ти знаеше, нали? Ти знаеш моята история!

Грейс дръпна един стол и седна.

— Знам малко.

Мартина зърна Джеми през прозореца на кухнята. Още стоеше при портата и я чакаше. При вида му объркването, трупано в нея месеци наред, изведнъж избухна. Направо полудяваше от факта, че има дарба, а не знае за какво й е дадена. Беше доста жестоко.

— Защо предците са избрали мен? — попита тя разстроено. — Няма логика, дори ми се струва нередно. Макар да съм родена в „Савубона“, израснах в Англия и съм повече британка, отколкото южноафриканка. Плюс това съм най-обикновено бяло момиче. Защо не са избрали някое африканско дете, някой специален, като Гифт например?

— Предците не са те избрали. Ти сама си избрала себе си.

Мартина бавно седна.

— Какво имаш предвид?

— Че дарбата няма нищо общо с цвета на кожата и родното ти място, нито с това дали си обикновена или необикновена. Тя има общо само с любовта.

Грейс отпи глътка чай.

— Ето например твоят приятел, повелителят на слоновете. Казваш, че бил грабнат от слон по време на нападение и че го открили няколко месеца по-късно, щастлив сред стадото. Милиони други момчета щяха да бъдат премазани от слоновете, но Джоузеф е носел чиста любов в сърцето си и те са разбрали, че той говори на техния език.

Мартина усети как в очите й напират сълзи. Точно така се почувства, когато за първи път срещна Джеми. Разбра, че той е нейната сродна душа и че ако трябва, би стигнала до края на света, за да продължи да го обича и да го спаси. Същото направи и през последните седмици. Мъчително беше само, че не знаеше дали двамата с Бен са сторили достатъчно.

— Същото е и с теб, дете — продължи Грейс. — Всяко поколение има своите лечители — и за хора, и за животни. Хиляди единайсетгодишни деца можеха да погледнат през прозореца някоя нощ и да видят белия жираф. Повечето биха се развълнували, а неколцина щяха да се окажат достатъчно дръзки да отидат в резервата като теб и да погледнат отблизо. Но само едно ще има достатъчно нежност, търпение и любов, за да опитоми белия жираф. Предците са предрекли, че на тази земя ще се роди бял жираф, че той ще остане сирак и ще бъде спасен от слон, както и че ще намери убежище в Тайната долина. Видели са, че само безусловната любов на едно дете може да изцели тази душа, а в замяна белият жираф ще му даде нещо друго — силата да лекува животни.

— Но не са знаели, че ще съм аз — каза тихо Мартина.

— Не, не са знаели, че ще си ти — рече Грейс и сложи ръка върху рамото й. — Но аз го знаех, дете, аз го знаех…

Сърцето на Мартина биеше лудо. Отвън се чуваше чуруликането на птиците. Дали щяха да са толкова доволни, ако знаеха, че Рубен Джеймс ще им отнеме „Савубона“? И дали той щеше да сложи и тук говорители, които да излъчват птичи песни?

Тя сложи бялата си ръка върху кафявата ръка на Грейс.

— Благодаря ти, че ми каза онова, което знаеш за дарбата ми. Помогна ми, защото иначе се чувствах виновна. Питах се защо аз. Мислех, че не го заслужавам. Но сега, когато знам, че е заради любовта, не ме е страх. Чувствам се някак по-лека, сякаш е паднал товар от гърба ми. Може би има нещо вярно в това, че истината освобождава.

— Със сигурност — съгласи се сангома.

— Грейс, май с доста предизвикателства се срещнах през тази година, откак дойдох в „Савубона“?

— Определено, миличка. И стана по-силна от тях.

Мартина се усмихна.

— Това значи ли, че сега имам очите и опита да разбера смисъла на рисунките в Стаята на спомените?

Сангома я притисна в обятията си.

— Защо не отидеш и не провериш сама?

— Наистина!? Може ли да отида тази вечер? Грейс, а дали може да покажа Тайната долина на Бен? Ние преживяхме толкова много заедно.

— Разбира се, нали ти казах — той е част от твоята история.