Паоло Джордано
Самотата на простите числа (6)

6.

Имаше нещо важно, което трябваше да се знае за Денис. За да бъдем напълно точни, Денис считаше, че това е единственото нещо, което си струваше човек да знае за него, и поради това не го беше казал на никого.

Неговата тайна имаше ужасно име, което се разпростираше като найлонова завеса върху всичките му мисли и не им позволяваше да дишат. Стоеше си там и тежеше в главата му като присъда, от която няма да може да избяга и заради която рано или късно ще трябва да плати.

Веднъж, когато беше на десет години и учителят му по пиано придържаше ръката му върху клавишите, за да изсвири гамата, като притискаше топлата си длан върху неговата, бе почувствал, че му прималява. Тогава се наведе малко напред, за да прикрие очертанията на ерекцията, експлодирала в долнището на анцуга му. През целия си живот щеше да мисли за този момент като за истинската любов и да търси упорито, във всеки миг на съществуването си, обгръщащата топлина на онова докосване.

Винаги когато спомени като този нахлуваха в съзнанието му и караха ръцете и вратът му да се потят, Денис се заключваше в банята и започваше яростно да мастурбира, седнал наопаки върху тоалетната чиния. Удоволствието беше кратко и се разпростираше само върху няколко сантиметра от члена му. Чувството за вина обаче безжалостно го връхлиташе и се изсипваше отвисоко върху него като душ с мръсна вода. Проникваше под кожата му, настаняваше се дълбоко и бавно рушеше всичко около себе си, подобно на влагата, просмукала се в стените на стара къща.

В часа по биология в лабораторията на приземния етаж Денис наблюдаваше как Матия прави дисекция на парче пържола и внимателно отделя червените от белите влакна. Искаше му се да погали ръцете му. Искаше да разбере дали този съсирек от желание, заседнал в мозъка му, ще се разтопи като масло, щом докосне съученика си, момчето, в което се бе влюбил.

Седяха близо един до друг. И двамата бяха облегнали ръце на плота за експерименти. Низ от колби, бехерови чаши и прозрачни епруветки ги отделяше от останалата част на класа и отклоняваше слънчевите лъчи, като деформираше всичко, което стоеше отвъд тази линия.

Матия съсредоточено работеше и не вдигаше очи от поне четвърт час. Биологията не му харесваше, но изпълняваше задачата със същата сериозност, с която подхождаше към всеки предмет. Органичната материя, така ранима и пълна с недостатъци, му се струваше неразбираема. Миризмата на нещо живо, която влажното парче месо упорито разпръскваше, не предизвикваше в него нищо друго, освен лека досада.

С чифт пинцети изтегли тънко бяло влакно и го постави върху стъкълцето. Приближи око до микроскопа и го нагласи на фокус. Записа си всяка подробност в тетрадката на квадратчета и направи уголемена скица на образа.

Денис въздъхна дълбоко. След това, сякаш скачайки с главата напред, събра кураж да го заговори.

— Мати, ти имаш ли някаква тайна? — попита приятеля си.

Изглеждаше, че Матия не го е чул, но ножчето, с което отделяше поредното мускулно влакно, му се изплъзна и издрънча на металния плот. Взе го с бавно движение.

Денис изчака няколко секунди. Матия стоеше неподвижен и държеше ножа вдигнат на два сантиметра от месото.

— На мен можеш да кажеш тайната си — продължи Денис.

Сега, след като се беше престрашил и направил крачка към вълнуващия интимен свят на приятеля си, лицето му пулсираше от вълнение и нямаше никакво намерение да изпусне плячката си.

— И аз имам една тайна — каза той.

Матия разряза на две мускула със сигурно движение на ръката, като че ли искаше да убие нещо, което беше вече мъртво.

— Аз нямам никаква тайна — отговори приглушено.

— Ако ти ми кажеш твоята и аз ще ти кажа моята — продължи да настоява Денис.

Придърпа стола си по-близо и Матия видимо се стегна. Гледаше втренчено и безизразно парчето месо.

— Трябва да завършим експеримента — прошепна с равен глас. — Иначе няма да можем да попълним данните в схемата.

— Въобще не ме интересуват данните — отвърна Денис. — Кажи ми какво си си направил на ръцете.

Матия преброи три свои вдишвания и издишвания. Във въздуха се движеха съвсем леки молекули етанол и някои от тях навлязоха в ноздрите му. Усети ги да се изкачват като приятно парене покрай хрущяла до основата на челото му.

— Наистина ли искаш да знаеш какво съм си направил на ръцете? — попита, обръщайки се към Денис, но загледан в бурканите с формалин, подредени зад гърба му, десетки буркани, пълни със зародиши и с ампутирани крайници на различни животни.

Денис кимна, тръпнещ.

— Тогава гледай — каза Матия.

Стисна ножа с петте си пръста. След това го заби между показалеца и средния пръст и го прокара до китката си.