Адел Паркс
Чуждото е по-сладко (47)

47.

Посещението в зоопарка не беше толкова успешно, колкото се бе надявала Елайза. От мига, в който Грег предложи да ги заведе там, тя се отдаде на мечтания. Представяше си го как бута двойната количка (много мъжествено) и я остави да се впусне в забавни истории за това как е прекарала последните няколко месеца. Разбира се, планираше тези анекдоти да бъдат прецизно редактирани и щедро украсени, за да я представят във възможно най-добра светлина. Нямаше смисъл да признава, че повечето й срещи са били ужасно мъчителни, евтини или досадни — така нямаше да накара бившето си гадже да се пържи от ревност, а тя точно това искаше. Представяше си как децата внезапно се превръщат от малки дяволчета в по-благи небесни същества, за да създадат впечатлението, че тя контролира положението. Не беше ходила в лондонската зоологическа градина или в която и да е зоологическа градина, откакто беше дете. Имаше смътни спомени за сладки пухкави животни.

Грег се опита да бута количката, обаче не умееше да завива добре, а това го притесни, после го изнерви и в изблик на раздразнение огъна една от осите. Елайза толкова се разтревожи какво ще каже Марта, когато види какво се е случило с безценното й бъги „Макларън“, че за няколко минути остана безмълвна.

Когато най-сетне каза нещо, то беше доста обидно:

— Тъпак такъв, как може да си толкова схванат в ръцете? По-точно спънат в краката. Марта ще се вбеси!

— Тъпак такъв — повтори Матю ясно като църковна камбана и я възпря да продължи тирадата си.

— Господи, Елайза, това е само количка, не е машина за хемодиализа. Ще изправя вала с чук, когато се приберем. Спокойно. Откога си толкова нервна? — повиши тон Грег.

Елайза се съмняваше, че той ще успее да поправи количката. Не го биваше много с инструментите, само че реши да си замълчи. Което означаваше, че вече не можеше да го забавлява с разкази за катастрофалните си срещи. Опита, обаче историите изобщо не звучаха забавно, което не би трябвало да я учудва, защото те в действителност не бяха забавни. Децата се чувстваха твърде добре с Грег, за да променят поведението си. Животите не бяха симпатични. Бяха тъжни и миришеха.

Въобще не постигнаха шеметен успех.

Въпреки всичко Елайза се чувстваше по-щастлива, отколкото се бе чувствала от месеци. Дори когато започна да ръми, тя се успокои, че макар да се намира в ада, все пак преминава през мъченията заедно с Грег. Което ги правеше поносими. Въпреки отвратителната задушлива миризма на камилски изпражнения.

Той нямаше пенсионна осигуровка. Нямаше частна здравна осигуровка или месечна пенсия. Нямаше никаква надежда да премине в по-висока данъчна категория, но въпреки това той бе всичко, което искаше тя. Винаги е било така, просто не го бе съзнавала.

Почувства се смазана от съжаление и от угризения. Грег може и да нямаше напълно оборудвана кухня, нямаше дори сокоизстисквачка, но това бяха решими проблеми. Имаше обаче приятелка, а това препятствие щеше да преодолее по-трудно. Семейство Бианки й бяха казали, че е изглеждал щастлив с новото момиче, че винаги се смеели. Явно наистина много си падаше по нея, понеже иначе защо ще почисти апартамента си? Боже, как може да е толкова глупава и непредпазлива, че така да обърка всичко?

Унизително й беше да признае, че е напуснала Грег заради един каприз. Бяха преживели няколко неприятни месеца, той беше останал без работа и всъщност финансираше изявите на групата си с парите, които печелеше от продажбата на шапки. Това беше нелепо. А макар да обичаше работата си, Елайза не печелеше много или поне недостатъчно за двама. Тъй като нямаха достатъчно пари, двамата рядко излизаха. За разлика от тях всичките им приятели внезапно бяха започнали да се издигат като че ли всички останали се сгодяваха, купуваха си къщи или получаваха повишения, а Грег не даваше никакви признаци за нещо подобно. Неговата представа за планиране се свеждаше до онова, което иска да похапне с чая следобед. За известно време всичко това й се струпаше непреодолимо.

Само че тя беше оплела конците. Беше изгубила представа за важните неща. А е много важно как те кара да се чувстваш един човек. Трябваше да поговори с него.

Елайза се зарадва, че заваля. Вероятно така той нямаше да забележи издайническите сълзи, бликнали незнайно по каква причина. В момента се чувстваше в безопасност, поне не капеха от очите й. Все едно имаше силна настинка, само че бе възможно сълзите да бликнат всеки момент.

— Скучно е — оплака се Матю. Направи не особено ентусиазиран опит да се отърве от пленничеството си, като заподскача в количката. Тръскането разбуди Мейси, която протестира с мощен писък. Елайза им завидя за свободата на изказа.

— Хайде да се откажем, на никого не му е приятно — предложи Грег.

Тя понечи да каже „най-хубавата скапана идея, която ти е хрумнала през целия ден“, но точно в този момент го погледна. Изглеждаше много разочарован, в крайна сметка да дойдат в зоологическата градина беше негова идея. Елайза беше готова да заложи и последния си петак, че и той не си бе представял нещата да се развият по този начин. Седеше в потискащия зоопарк с нейните потиснати племенници в потискащия дъжд. Дори нямаше качулка на якето.

Обаче въпреки това се усмихваше. Е, поне ъгълчетата на устата му бяха повдигнати.

Дъхът й секна. От него лъхаше на романтиката на джаза, задимените барове, на цъфнали рози, на дрезгави гласове и на великолепни мюзикъли. Беше толкова приятно, колкото свободните дрехи, червеното вино, неясните спомени, ярките сънища, тънките талии и дори целувките, когато той хваща брадичката ти и повдига лицето ти към своето.

Проблемът беше в това, че сцената й напомни и за другия вид романтика — обагрената от трагизъм романтика с множество пропуснати възможности, вероятности и несбъднати мечти и предположения.

Елайза нямаше да приеме това. Може и да бе импулсивна и на моменти дори объркана, прибързана или да правеше неправилна преценка, но в крайна сметка беше много решителна жена.

— Не, просто малко заваля, аз много се забавлявам — излъга тя.

— Елайза, не забравяй с кого говориш.

— Добре, де, малко е тъпо — призна. Само че не искаше това да свършва. Всичките й сетива бяха блокирани. Не можеше да вижда животните заради дъжда, нито пик да разговаря заради писъците на Мейси. Беше толкова премръзнала, че не чувстваше пръстите си. А единствената миризма, която усещаше, беше на животински изпражнения. Но най-лошото от всичко би било в момента да се приберат и Грег да я остави единствено с чувството на съжаление. — Какво ще кажеш да отидем да хапнем нещо? Вече става късно. Децата са раздразнителни, вероятно защото са гладни.

— И защото са деца — добави Грег.

— О, да, и заради това. Какво ще кажеш за един обяд? Аз черпя. — Надяваше се предложението й да е прозвучало небрежно. Защото отчаянието никога не е било афродизиак. Кажи да, моля те, кажи да.

— Добре, щом ти плащаш — съгласи се той, но с усмивка и Елайза разбра, че би дошъл и в другия случай. Примамило го бе не само предложението за безплатно пиле и картофки.

Намериха едно заведение за бургери, където управителят не започна да въздиша и да пъшка при вида на количката.

Свалиха мокрите си палта и ти провесиха на гърба на столовете да съхнат. Децата получиха по един сок, а Грег и Елайза си поръчаха половин бутилка червено вино и настроението значително се повиши. Поръчаха си (всички си избраха нещо с пържени картофи и Елайза просто нямаше сили да се бори за зеленчуци). Обслужиха ги бързо, храната беше вкусна и когато мокрите им дрехи изсъхнаха, отново се развеселиха.

— Да поръчаме ли и другата половина? — попита Грег и посочи празната бутилка.

Боже, кой бе изпил виното, зачуди се Елайза. Предимно тя и съвсем малко Грег, това беше отговорът. Погледна депата. Матю беше задрямал, а Мейси седеше учудващо тиха и кротичко се забавляваше (е, като късаше менюто наистина), но поне беше доволна. Елайза се съгласи на другата половина от бутилката.

— Давай.

— Само ако ми обещаеш да ми разкажеш още една история от ужасяващите ти срещи.

— Лесна работа, имам стотици — засмя се тя. Досега подбираше какво да разказва. Не му беше споменала за списъка с критериите или за несполучливото чукане. Само че му разказа как е пила чай с мечока Рупърт, а също и за всички мъже, които бяха влюбени в Марта. Когато се смееше на историите й, преживяното престана да й се струва толкова ужасно.

— Просто се чудя как тези мъже изобщо получават шанса да се възпроизведат. Би трябвало да са еволюирали по някакви начин, обаче кой спи с тях? И защо?

Той привлече вниманието на сервитьорката. Елайза не остана доволна от факта, че момичето явно харесваше Грег. Не беше толкова забавно, когато става дума за бившия ги приятел. Грег флиртуваше най-безсрамно. Горкото смутено момиче почти не бе в състояние да се съсредоточи и им донесе газирана сода, след като си бяха поръчали обикновена. Елайза не повдигна въпроса — твърде добре си прекарваше, за да обръща внимание на такива дреболии.

Не бяха говорили за новите си отношения. Не си бяха казали „нека си останем приятели“, както правеха някои двойки, след като се разделяха. Грег си беше просто Грег — забавен, непосредствен. Елайза не искаше да му бъде само приятелка за нея „само добри приятели“ беше по-скоро смъртна присъда, обаче все пак по-добре да бъдат приятели, отколкото врагове или пък съвсем никакви. Затова тя весело разказваше как е прекарвала времето си. За успехите си на работа, за провалените си срещи.

— Доста си била заета — каза Грег и си запали цигара.

Но веднага я изгаси.

— Извинявай, не помислих за децата.

Прииска й се да го целуне. Всъщност искаше й се да го целуне още щом го видя сутринта, но в момента наистина много искаше да го целуне. Беше толкова мил.

— Все едно си станал различен човек — замислено каза тя.

— Това е добре.

— Защо го казваш?

— Е, май не ме харесваше много преди, нали?

— Не бих казала така — изчерви се Елайза.

— Но го каза. Неведнъж.

За пръв път този следобед настъпи неловко мълчание. Тя знаеше какво трябва да направи.

— Съжалявам — промърмори.

— Няма нищо. Ти само разби сърцето ми. — Цялото лице на Грег се смееше, освен очите му. В тях се четеше болка.

— Наистина съжалявам — каза Елайза този път по-ясно. — Все пак беше за добро, нали така?

— Точно така — кимна той, а след това престана да кима и попита: — Как точно?

Тя се изненада.

— Ами, ти изглеждаш чудесно, явно си много щастлив.

— Да. — Още едно кимване. Грег започна да си играе с пакета цигари, явно много му се пушеше. — Всъщност се чувствам ужасно.

— Не ме будалкай. Явно новата ти приятелка те прави много щастлив, очевидно ти влияе добре. Изглеждаш чудесно. Почистил си апартамента, дори Куче изглежда прекрасно.

Елайза изнизваше яростна омраза към тази проклетница.

— Нова приятелка ли?

— Не се опитвай да ме предпазваш. Семейство Бианки ми казаха. Нали ги знаеш какви са. Не могат да пазят тайна, ако ще животът им да зависи от това. Казаха, че е прекрасна.

Не искаше да се държи добре с това изчадие адово, с тази обсебваща вещица, но нямаше друг начин. Не искаше да отблъсне Грег.

— Нямам приятелка. Не разбирам за какво говориш — каза той.

— Нямаш ли?

— Не.

— Значи не излизаш с друга?

— Не. Не съм излизал с никоя, откакто се разделихме.

— Не си излизал с никоя? — попита Елайза. Бореше се с еуфорията, която заплашваше да избухне в главата и в сърцето й.

— Не, дори не съм ял с някого чипс.

— Но апартаментът беше почистен.

— Нали каза, че не обичаш да е разхвърлено. Замислих се над това и реших, че май имаш право.

Тя се зарадва на тази победа. Имаше чувството, че току-що е изненадала комисията, присъждаща наградите на MTV. Беше получила награди за всички категории: хип-хоп, поп, етно, рок, денс и дори брейкбийт. Беше победител! Той беше почистил апартамента си заради нея. Дори не бе ял чипс с никого, откакто го беше напуснала.

— Спал ли си с някоя? — внезапно попита тя.

— Да, аз съм от плът и кръв.

И двамата знаеха, че въпросът никак не е учтив.

— С колко?

Грег имаше избор. Можеше да каже истината и да рискува отново да я изгуби, защото ако правилно тълкуваше положението, Елайза все още се интересуваше от него — въпреки всичко, което бе направила, за да докаже противното. Можеше да й каже, че е спал с пет жени, но никоя от тях не е била от значение за него, и това щеше да е истината. Или пък можеше да се спре на не толкова обиден, но при все това реалистичен брой. Дали щеше да му повярва?

— Две, но не едновременно.

— Е, много ми олекна! — саркастично изрече тя.

Две, две, кипеше вътрешно Елайза. Не беше излизал с никого, обаче беше правил секс два пъти, а тя беше ходила на безброй срещи и беше правила секс само веднъж, при това доста незадоволително. Нямаше справедливост.

Копеле.

Само две. Две. Грег имаше фенки. Е, не бяха нищо особено, не бяха като почитателките на братята Галахър, обаче една-две готини мадами, които сервираха в „Лам енд Флаг“, където свиреше той, явно си падаха по него. А имаше и няколко момичета от Северен Лондон, които идваха, където и да свиреше. Освен това той беше прекрасен. Можеше да спи с много повече от две жени.

Миличкият.

— Беше само секс. Не е честно, обаче го обяснявах още в самото начало. Това е истината, Елайза. А и не бяха бог знае какво в леглото.

— И двете ли?

— Да.

— Сигурен ли си?

Грег замълча. Явно трябваше да се замисли, а от това на Елайза й се прииска да си прехапе езика. Закле се пред себе си никога да не задава въпрос, освен ако не сигурна какъв ще бъде отговорът.

— Формално погледнато, бяха готини. — Поредната лъжа. Формално погледнато всички, с изключение на една, бяха страхотни, само че Грег не смяташе, че Елайза се нуждае от тази информация. — Само че аз не можех да се отдам изцяло на това.

— Защо? — попита тя и този път знаеше отговора. Просто искаше да го чуе.

— Защото нито една от тях не беше ти, Лайза. Просто нямаше смисъл. Защото с риск да прозвуча банално, ти си жената за мен.