Адел Паркс
Чуждото е по-сладко (25)

25.

Ще гледаш ли децата тази вечер? — попита Марта Елайза.

Вече час събираше смелост да зададе този въпрос. Беше нахранила децата, бе ги изкъпала, така че нямаше да е трудно да ги наглежда, а и Елайза по принцип нямаше нищо против да й помага. Всъщност нали точно тя я подтикваше да излиза по-често? Само че я обземаше подозрението, че сестра й няма да одобри плановете й.

— Защо? Къде отиваш? — попита Елайза, без да вдига поглед от списанието си.

Марта я познаваше твърде добре и знаеше, че цялото й внимание не е насочено към статията.

— Ще излизам с Джак, ако нямаш нищо прогни, мамче. — Опита се да се пошегува с настойническото поведение на по-малката си сестра, но всъщност то я подразни. Дръпна завесите, за да остани навън зимната нощ и да скрие щастливата семейна сцена. Матю си играеше кротичко с влакчето си, а Мейси пиеше млякото си. Марта се наведе, за да вдигне дъщеря си и да я гушне. Вдъхна аромата на току-що измитата й коса, най-скъпия парфюм. Калвин Клайн не би могъл да бутилира такова ухание.

— Вече си приела, така ли? — раздразнено попита Елайза.

— Не, казах евентуално, но преди това трябва да проверя дали можеш да гледаш децата — отвърна Марта търпеливо.

И послъга.

Вече бе обещала на Джак. Беше преценила, че сестра й едва ли ще излиза някъде в понеделник вечер и ще бъде свободна да гледа децата.

— Значи си му казала, че имаш деца? — предизвикателно попита Елайза.

— Да.

— И той как реагира?

— Готино.

„Готино, готино“ — повтори думата наум Елайза. Съвсем нормална дума, която бе станала необикновена, защото беше изречена от сестра й. Погледна към Марта, за да види дали новият й предвзет речник не я кара да се чувства неудобно. Тя изглеждаше съвсем спокойна. Всъщност най-странното нещо у нея бе, че изглеждаше съвсем сдържана, съвсем естествена.

— Е, трябва да призная, че е доста нетърпелив. Изпраща ти съобщение почти веднага и те извежда навън по-малко от двайсет и четири часа, след като сте се запознали — гласеше коментарът на по-малката есетра.

— Наистина ли мислиш, че е нетърпелив? — Марта подхвърли Мейси във въздуха и отново я хвана — тя се засмя и забърбори на бебешкия си език. Марта също се засмя. Елайза не бе сигурна дали се смееше заради Мейси или от задоволство от нетърпението на Джак.

— Разбира се, че е нетърпелив.

— Сериозно? — Марта не можеше да скрие радостта си.

— Да, нали все още не си спала с него.

— Ще гледаш ли децата, или да се обадя на агенцията? — спокойно попита Марта и не се хвана на въдицата.

— Да — въздъхна тя.

— Благодаря — рече Марта, обърна се и се запъти към вратата. Тъкмо излизаше от дневната, когато Елайза добави:

— Виж, Марта, не че имам нещо против да гледам децата…

— Знам — увери я сестра й и затвори вратата.

Не бе изречено нищо съществено, но двете си бяха казали ужасно много неща.

Марта смяташе, че няма нужда Елайза да се притеснява чак толкова все пак не бе пропиляла последните два дни в мечти по Джак. Не бе прехвърляла през ума си казаното от него, начина, по който се усмихва или по който се движи. Не бе планирала какво да облече или да каже на първата им среща. Не бе написала името му на черната дъска на Матю. Не бе ликувала, когато й позвъни, нито пък бе танцувала от радост, когато й предложи да се срещнат.

Просто се бе съгласила.

И все пак наистина бе хубаво да изпитва подобно вълнение, да се чувства жива.

Марта нямаше време да вземе ароматизирана вана, нито пък да ексфолира кожата си, да си втрие антицелулитен крем, да овлажни кожата на лицето и на тялото си и да се гримира напълно, както правят момичетата, когато им предстои много специална среща. Не обърна никакво внимание на бельото си и дори на облеклото си. Матю имаше лека температура. Нищо тревожно, но това го правеше капризен. Притичваше от спалнята си, докато се опитваше да го успокои с приказки, с играчки и е „калпол“. Тъкмо беше пробвала две почти еднакви черни блузи и две почти еднакви бели блузи, когато Мейси повърна в леглото и се наложи да смени чаршафите.

— Много ли е зле? — попита Елайза.

— Не, само е преяла и е прекалено възбудена — обясни сестра й, докато махаше изцапания чаршаф.

Елайза се стараеше да не пречи много.

— Матю, да не си давал на Мейси „Смартс“?

— Нали каза, че е хубаво да черпя — погледна я Матю с големите си сини очи и напълно я обезоръжи.

— Така е, скъпи, вярно е. — Марта приклекна, за да се изравни със сина си, и го прегърна. Мейси връхлетя върху майка си и брат си за една групова прегръдка. — Може би не трябва да излизам — поколеба се Марта, внезапно я беше обзело чувство за вина.

— Не излизай, мамо. Остани с Матю и с Мейси — помоли я Матю. Удивително бе как само за секунда състоянието му се променяше от възторг в отчаяние.

Марта погледна Елайза в очакване на напътствия. И без друго беше закъсняла и съвсем не изглеждаше блестящо. Ако децата наистина бяха болни, нямаше да си го прости.

Елайза надушваше неприятности около този Джак Хоуп. Сестра й очевидно се колебаеше. Можеше да се възползва от предимството си и да я убеди да не излиза. Можеха да си отворят бутилка шардоне и кутия шоколадови бонбони. Щяха да си прекарат божествено.

— Хайде, Матю — въздъхна Елайза, хайде да оставим майка ти да се приготви. Остави това, Марта, аз ще сменя чаршафите. Ако не побързаш, наистина ще закъснееш много.

Работата беше там, че сестра й изглеждаше много щастлива.

По-щастлива, отколкото си спомняше да я е виждала някога.

 

 

Марта не си спомняше как изглежда той. Не точно. Помнеше, че е страхотен, обаче, боже, ако представата й се дължеше на изпития алкохол и той беше всъщност страшен, а не страхотен? Ами ако не го познаеше? Ако се окажеше някакви задник? Ако я беше помислил за мръсница? Тя се бе държала точно по този начин. Дали щеше да разбере, че не е такава, и дали изобщо му пукаше. Ами ако беше досаден и нагъл? Може би просто й се бе сторил интересен в сравнение с Майкъл. Марта се зарадва на мислената си нападка към Майкъл — в жестокостта имаше нещо много привлекателно.

Косата й все още бе влажна, беше си сложила туш на миглите и гланц за устни, джинси и черна риза. Изпъшка — трудно можеше да бъде обвинена в прекалена решителност. Какви ги вършеше? Беше се разделила със съпруга си само преди три месеца, какво търсеше на среща с друг мъж. Дали не прибързваше? А обикновено беше толкова предпазлива. Как да не се чувства странно!

Само че не се чувстваше така.

Бутна тежката дървена врата. Странно място за среща бе избрал. „Ол Бар Уан“. Очакваше да предпочете някой модерен бар в Уест Енд, където се изискваше специално облекло, каквото тя нямаше. А този бе любимо заведение на Марта от едно време — често бе идвала преди раждането на децата си. Тук се чувстваше удобно.

Е, в повечето случаи. В момента не се чувстваше удобно. Сега сърцето й бе свито.

В този момент го забеляза.

А сърцето й слезе в гащите, което й се стори доста странно.

Стоеше до бара. Явно току-що беше дошъл, защото плащаше за портокаловия си сок. Усмихна й се.

— Да ти поръчам ли нещо? Изглеждаш прекрасно. — Целуна я по устните, като че ли това беше най-естественото нещо на света.

Беше удивителен. Как е могла да се съмнява? Защо не спомена пред Елайза какво фантастично тяло има? Невероятни рамене! Как е могла да забрави тези очи. Забележителна смесица от зелено и жълто. Напомняха й за разходка в лятна гора. Бяха точно като цвета на листата на високите букове, когато са изпъстрени със слънчеви петна. Как е възможно човек да има очи с цвета на летен ден?

Значи той наистина беше интересен, не се дължеше само на изпитото вино. Беше интелигентен, загрижен, любопитен и опитен. И както при първата си среща се увлякоха в разговор. Говориха за работата му (беше уебдизайнер на доста висок пост, доколкото успя да схване Марта), за приятелите му, които бяха смисълът на живота му, за баща му (който го бе отгледал) и за другите членове на семейството му (които бе оставил зад гърба си).

Той беше плашещо модерен. Казваше, че е „съвсем непретенциозен“, и макар да се изразяваше доста образно, беше небрежно готин. Носеше дрехи на „Дизел“, не връзваше връзките, а ги пъхаше в маратонките си — явно така беше по-гот. Марта знаеше, че Матю би останал възхитен от това, и се питаше колко време ще успее да скрие от него тази информация. Джак слушаше музикални групи, за които нямаше никаква надежда тя да е чувала. Боравеше с речник, който й беше непознат, обаче успяваше някак да го разбере. Той „влизал в зона“. Тя била „страшно парче“. Приятелите му били „готини пичове“. Едно хубаво яке било „трепач“. Играеше видеоигри и беше влюбен в Улала — Лара Крофт си била изпяла песента. Той просто живееше за момента. И тя искаше да живее заедно с него.

А най-странното бе, че въпреки това бе стопроцентов джентълмен. Беше почти като от друг свят в галантното си ухажване спрямо нея. Не беше съвършен, но определено имаше опит. Не се бе учил да отваря вратите на дамите още от подготвителното училище. Всъщност единственото, което бе научил в държавната гимназия, която бе завършил, бе да разбива врати на автомобили. Кавалерстваше на жените, защото ги харесваше. Не беше стеснителен. Забавляваше я с разкази как е изгубил девствеността си на четиринайсет години (или по-скоро, как я бе пропилял, обаче тя остана трогната от това, че свалил якето си, за да може момичето да легне на него). Нямаше престижни титли и звания, но умът му препускаше и отправяше предизвикателства, сякаш бе дългогодишен член на клуба „Оксфорд Юниън“. Внимателно изслушваше и задавайте въпроси. Говореше с въодушевление.

Тя започваше да се влюбва в него.

Не, това, последното, не можеше да е истина.

Би било твърде бързо. Би било нелепо.

Само че се чувстваше така, сякаш се влюбва.

Той беше забавен, много забавен. Умен. Интересен събеседник и осведомен. Когато я погледнеше, очите му подпалваха душата й и тя гореше в някаква смесица от наслада и болка.

Той беше то-о-о-олкова секси!

— Кои каза, че са мъжете, с които беше онази вечер? — попита Марта, стараейки се да държи мислите и погледа си настрани от панталоните на Джак.

— Дейв и Дрю. Работим заедно.

— Като че ли вече ми каза това. — Смътно си спомняше тона.

— Така е.

— Извинявай, бях пияна.

— Знам.

И двамата се засмяха, и Марта с облекчение установи, че не се налага да се извинява. По някакъв начин всичко, което казваше или правеше пред Джак, беше уместно.

— Как са Матю и Мейси? — попита той.

Остана поласкана, че е запомнил имената на децата й.

— Добре, прекрасно. Малко са настинали и капризничат, обаче… Е, нали знаеш… прекрасни са.

— Всъщност не знам. Никога не съм общувал отблизо с деца. Не истински.

— Нямаш ли приятели с деца? — учуди се Марта. Нейният свят бе населен с малки човечета.

— Малко от приятелите ми имат приятелки, камо ли деца.

Добре, идеално. Не искаше през цялото време да разговарят за деца. Това можеше да го прави и със собствените си приятели. Имаше нужда да се позабавлява, да се поразсее.

— Ние сме закоравели ергени — додаде той.

Закоравели. Това не звучеше добре. Не че търсеше сериозна връзка. Не, искаше само да се позабавлява, да се поразсее. Понякога й се струваше, че органистът тъкмо прибира нотите, след като е свирил на сватбата й.

— Не търся баща за децата. Те си имат. Не си търся и съпруг, защото, формално все още си имам.

Това пък откъде дойде? Може би чашата шардоне беше виновна.

— А търсиш ли си гадже?

— Не. — Наистина не си търсеше, не го правеше активно.

— Това е добре, защото тъкмо приключих с една връзка и искам известно време да не се обвързвам.

Марта се пообърка. Ако не искаше да се обвързва, какво търсеше ръката му на крака й? Защо я бе целунал, когато влезе в бара? Къде й беше мястото?

— Тъкмо приключи ли?

— Ами, разделихме се през лятото.

Това й се стори доста прилично отдавна.

— Тя ли те напусна. Липсва ли ти?

— Не, всъщност аз сложих край. Не съм с разбито сърце или нещо подобно. Не изпитвам горчивина и не съм объркан. Просто се забавлявам достатъчно добре с „голите си приятелки“ и нямам нужда от гадже.

— С „голите си приятелки“ ли?

— Нали ти разказах в събота?

Марта го погледна неразбиращо.

Джак се ужаси:

— Не си спомняш, така ли?

— Какво не си спомням.

— За „голите приятелки“.

— Припомни ми.

 

 

Той й обясни ситуацията. Накратко, искаше да редува жените, с които прави страстен секс, но не искаше да лъже за това. Не обичаше да лъже. Лъжите объркваха нещата. Искаше да стане ясно, че „голите приятелки“ са нещо различно от жените, с които просто си лягаш, защото и той като повечето мъже, ако му се удаде възможност, би си легнал с която и да е мадама с тяло и пулс. „Голи приятелки“ можеха да му бъдат само жени, които му допадат, и с които може да разговаря и да се смее, а не само апетитни мацки.

Марта с учудване установи, че идеята за „голите приятелки“ не я отблъсква напълно. Той успя за я представи така внимателно и ненатрапчиво, че тя наистина й допадна. Всъщност дори се възбуди от нея. Беше поласкана, че е поканена да участва. Не искаше гадже. Не искаше да намери мъж, който да замени Майкъл, не смяташе, че това е възможно. Един съпруг и баща на децата ти не може да бъде заместен. Но как да разтвориш нещо повече от краката си, след като си обичал и си изгубил? Как да разтвориш сърцето и съзнанието си? Имаше обаче нужда да бъде прегръщана. Искаше да бъде докосвана, защото когато Джак я галеше по бузата или прибереше зад ухото й кичур коса, се чувстваше прекрасно. А когато целуваше връхчетата на пръстите й едно по едно, се чувстваше особено прекрасно.

Върнаха се в дома й и правиха всички обичайни неща, които бяха много необичайни за Марта.

— Ами… чай или кафе? — предложи тя и се усмихна лъчезарно с надеждата така да прикрие нервността си.

Наистина беше нервна, защото бяха дошли в дома й за пламенен секс, а не да пият по нещо. Вяха обсъдили въпроса най-подробно в бара и решиха кои са точните названия за нещата, все едно сключваха делово споразумение. Джак каза, че според него Марта е фантастично готина и че с най-голямо удоволствие би я чукал до сутринта. Тя беше поласкана. Имаше нужда отново да се почувства желана. Искаше някой да има нужда от нея. И двамата разбираха и признаваха, че има и други хора, които се стремят да ангажират умовете и сърцата им. Те щяха да уважават и да признават значението на тези други хора. За Марта „другите хора“ бяха Матю и Мейси. За Джак бяха неопределен брой други „голи приятелки“.

Може и да не звучеше като най-романтичното предложение, което бе получавала — беше прекалено модерно, за да е романтично, обаче на нея й бе дошло до втръсване от романтика. Брачната клетва беше нещо много романтично, обаче се бе оказала твърде крехка. Сделката допадаше на Марта. Струваше й се простичка. Нямаше усложнения, нямаше как да изгуби. Струваше й се, че това е най-доброто, което може да получи, когато е вече бракувана стока. След като собственият й съпруг не я искаше, от кого можеше да очаква да събере парчетата? Интимността, с която бе свикнала, беше разрушена и й липсваше. Искаше отново да я създаде, дори и за съвсем кратко време. Искаше леглото й да се затопли не само от грейката. Дори и за една нощ. Не можеше да погледне по-напред във времето.

— Не обичам топлите напитки, имаш ли някакъв сок?

— Никакви алкохол, никакви кофеин, откачалка такава!

Прииска й се да си прехапе езика. Забележката й би трябвало да е забавна, но всъщност прозвуча обидно. Погледна Джак — той се усмихваше. Със своята мила и ненадменна усмивка. Марта побърза да се извини и запя стара песен на Адам Ант за един тип, който не пуши и не пие. Въпросът бе какво прави той тогава. Закърши тялото си по начин, който в най-добрия случай би трябвало да е секси или поне забавен. Боеше се, че се държи налудничаво. Имитацията й на Адам Ант не беше лоша, но не беше и особено добра, а Марта изпитваше съмнения относно оригиналността й. Усмивката на Джак стана малко по-широка, но тя остана с чувството, че той просто се опита да се държи любезно, макар изнасяното от нея представление да е толкова слабо, че той дори не знаеше кого точно се опитва да имитира. Отвори хладилника и започна да изрежда на висок глас асортимента, който предлагаше на Матю и на малките му приятели.

— Имам портокалов сок, „Рибена“, ягодов шейк и мляко.

— Мляко, моля.

Марта усети как й прималява. Прозвуча й като малко момче. Толкова учтив и такъв детски избор. Изведнъж красотата на Джак престана да я смущава — той беше просто мъж, чиято предпочитана напитка беше млякото. Тя инстинктивно топна пръст в кофичката с кисело мляко и начерта на носа си бяла линия в стила на Адам Ант. Обърна се към Джак и извика:

— Стани и дай парите!

Не можеше да си спомни точните думи на тази песен на Адам Ант, затова само изтананика мелодията.

Този път усмивката се разля по цялото му лице и озари и очите му. Това май бе най-голямата усмивка от многото, които пускаше през цялата вечер. Той се огледа в кухнята и сякаш по силата на някакво вълшебство (Марта остана докрай убедена, че наистина става въпрос за вълшебство) забеляза маската от костюма на Батман на Матю и си я сложи.

— Много готин бандит си! — отбеляза тя.

Джак запя. И той не знаеше думите. Заподскача из кухнята, като се правеше, че стреля с пистолети. Духна връхчето на показалеца на дясната си ръка.

Марта се включваше, където можеше.

— В следващия стих не се ли казваше нещо като „да похарчим парите, за да изглеждаме добре“?

— За да изглеждаме размазващо — възбудено уточни Джак.

— Да, точно така, римува се. А после не беше ли нещо за привличане на погледа? — додаде Марта.

— Точно така, миличка.

Би трябвало да прозвучи като стих от песен, но не беше.

 

 

Целувките се получиха. Някои хора умеят да се целуват, а други — и това е най-шокиращото — не. Това е дарба. Марта умееше. Джак също. Двамата заедно умееха. Получаваше се. Целуваха се цяла вечност. Той целуваше устните, брадичката, страните й, кле пачите, ушите и шията й. Наистина му харесваше да я целува. Явно за него времето изобщо не беше фактор, просто лъкатушеше по тялото й. Не оставяше впечатлението, че иска да пристъпи към следващата фаза, което беше добре, понеже не беше сигурна как точно се пристъпва към следващата фаза.

Не съвсем. Не си спомняше добре.

Е, все пак беше минало доста време.

Опита се да не мисли за това. Вероятно Джак имаше по-точна представа. Целувките му бяха различни — ту нежни, ту леко груби, отново нежни — и предизвикваха шемет в главата й.

Е, и в бикините й.

Боже, какви си беше сложила? Имаше голяма вероятност да са от любимите на всички майки ластични гащи. Така и не се бе решила да ги изхвърли, а и освен това бялото памучно бельо беше най-удобно. Макар че не бе най-подходящото за съблазняване.

Само че докато стигнат до бикините, Джак една ли щеше да е склонен да се откаже.

През цялото време, докато я целуваше, той я галеше, сякаш съзнаваше, че трябва да заличи самотата й. Всяка ласка нежно прогонваше самотата от тялото й и отчаянието от съзнанието й. Докосването му я възстановяваше, утешаваше я и скоро — за един кратък миг — когато Марта забрави да се притеснява, докосването му я възбуди. Той умело я водеше от една поза към друга, което я нравеше миниатюрна като кукла, а него — много силен. Клишето събуди у Марта желание да запее, да заподскача и да затанцува. Той докосна гърдите й и направо ги възпламени. Прокара палеца си по хълбока й към ципа на джинсите й и тя изви гръб, безмълвно закопняла той да смъкне ципа.

Боже, наистина ли смяташе да стигне до края? Джак издърпа фланелката си през глава. Гърдите му бяха великолепни, невероятни. Никога не беше виждала подобно нещо, не и в действителност, не и сред гаджетата на приятелките си, не и у някой непознат на улицата, дори не и в рекламите. Имаше широки рамене, златиста кожа, плосък корем, нито един недостатък. И малка татуировка в средата на гърба. Изглеждаше фантастично. Не бе подозирала, че е жена, която може толкова да се възбуди от физическата красота.

Да, наистина щеше да отиде до края.

По дяволите, винаги бе харесвала мъжете заради ума им, а не заради мускулите им. Само че вечерта, която бе прекарала с Джак, показваше, че може да извлече полза и от двете качества. Възможно ли бе? Честно ли беше? Ако Джак съществуваше, означаваше ли това, че има някой отблъскващо грозен и противно глупав, който се опитва (обаче не успява) да се намъкне в „Ол Бар Уан“ тази вечер? Вероятно, може би дори не само един. По дяволите честността.

Не помнеше в кой точно момент той смъкна джинсите й, сантиметър по сантиметър, но със сигурност го направи точно навреме. Тя лежеше на килима на дневната, само това си спомняше. Може би понеже лежеше на килима в дневната и се стараеше да не вдига много шум, за да не събуди Елайза или децата, се почувства точно както се бе чувствала като ученичка, когато тихичко се бе натискала с гаджето си на дивана на родителите си, съзнавайки, че едно прекалено пламенно изпъшкване незабавно ще привлече вниманието им.

Хладните му пръсти се плъзнаха към изпъстрения й с лунички гръб и прокараха линия от едната луничка към другата, сякаш играеха на стара детска игра. С едно бързо и почти неуловимо движение той свали ризата й, разкопча и свали сутиена й. Обхвана гърдите й с длани. Сякаш очакваше да му подскаже къде и колко силно би искала да я докосне след това. Той изстена тихичко и бавно, съвсем бавно, сякаш разполагаше с цялото време на света за нея, хладните му пръсти дразнеха и възбуждаха нервната й система до краен предел.

Това вече никога нямаше да бъдат гърди. Марта имаше цици. Секси, желани, доставящи наслада цици. Почувства се желана, едва ли не преследвана. Възбудена и възбуждаща.

Той отново я положи върху килима.

Носеха се бързо и настойчиво, бавно и продължително. Потта се тичаше по гърба на Марта, от което кожата й заискри. Той смучеше, галеше я и най-сетне я прониза с умение, от която тя остана без дъх, без думи, безпомощна и обнадеждена. Усещаше как постепенно я завладява. Големият му и красив пенис бе поел контрола и тя свърши — и пак, и пак. Всяка вълна топла течност, която се разливаше между краката й, постепенно заличаваше историята на живота й. Целувките му изгаряха устните й, както киселината отстранява отпечатъците от пръсти. Преди него тя беше никоя.

Усещаше аромата на пола си — беше фантастичен. Прекрасен. Краката й бяха по-дълги, гърдите й бяха по-наперени, талията й беше по-тънка. Чувстваше се изпълнена с нови възможности, с мечти. Би трябвало да се чувства странно. Това бе очаквала — след като години бе правила любов само с един мъж, би трябвало да се чувства странно с непознат.

Но не беше така.

Имаше чувството, че чистото му, гладко и стегнато тяло е направено само за да доставя удоволствие на чистото й, гладко и стегнато тяло. Имаше чувството, че е направена, всъщност създадена, за да го поеме в себе си. Да го задържи.

Всичко стана бяло, след това черно.

Мислеше, че е отворила очи, но не беше сигурна, че вижда ясно. Зрението й постепенно започна да се прояснява и пред погледа й се появиха притворени очи. Той се усмихна неспокойно — дали се бе справил? Щастлива ли бе? Чувстваше ли се така, както се чувстваше той? А той чувстваше ли се така, както се чувстваше тя? Вгледа се в него, изучавайки всичко, дори нежната и почти прозрачна кожа на клепачите му. Структурата на плътните му твърди устни. Искаше да го запомни, да го изконсумира, да го погълне целия, искаше да се превърне в него. Искаше да се приближи толкова, че да влезе под кожата му, искаше да се превърне в кожата му.

Лежаха в дневната, осветена единствено от уличната лампа. Марта зарови лице в рамото му и сля съществуването си с неговото. Той я притисна още по и плътно към себе. Твърде възможно бе да е целунал всеки сантиметър от тялото и съзнанието й. Беше стигнал до нея. Тя си даде сметка, че е трябвало да се затвори. Да бъде по-предпазлива. Всяка чувствителна костица в тялото й крещеше за повече сдържаност, дискретност, бдителност, неохота. Но Марта скочи. Гмурна се. Падна. Без оглед на приличието, което би следвало да спазва.

Бяха я отритнали, когато се чувстваше на дъното, но сега имаше надежда.

Беше обичала и бе изгубила, но все още имаше вяра.