Адел Паркс
Чуждото е по-сладко (36)

36.

За пръв път от години Марта се вълнуваше за Деня на Свети Валентин. Изгаряше от радостна възбуда. Дали щеше да й изпрати картичка? Вероятно, защото няколко пъти й спомена за Деня на Свети Валентин. Така че сигурно възнамеряваше да го празнува. Тя не можеше да повярва и в това, че във Великобритания има мъже, които си спомнят четиринайсети февруари и нямат нужда от подсещане. Във всички магазини, в които бе разгледала картичките, шоколадовите целувки и шоколадовите пишки, откъдето беше купила фойерверките с форма на сърце и сериозно се бе замислила дали да не купи една кадифена маска за очи, беше видяла други жени, които разглеждаха стоките, а не мъже. Жените размишляваха, разглеждаха и накрая купуваха картичките. Жените вземаха красиви малки кутийки с бонбони, които всъщност предлагаха сънища.

Докато избираше подаръка си за Деня на влюбените, Марта се затваряше с другите жени. Сравняха покупките си и си разказваха как са разглеждали витрини, оформени с червен креп и розови хартиени рози. Жените нямаха нищо общо помежду си, освен желанието за забавление и очакването. Той дали щеше да й купи подарък. Съмняваше се, че ще бъдат цветя или шоколадови бонбони. Всъщност щеше да е малко разочарована, ако станеше така. Щеше да е донякъде предсказуемо и да стане причина да се почувства неудобно, задето бе оформила пубисното си окосмяване във формата на сърце и го бе боядисала леко в червено.

Колко се бе смяла в козметичния салон! Помнеше първия път, когато бе чула, че някои жени си правят интимна прическа с кола маска. Стрела, ако не я лъжеше паметта. Марта беше ужасена: „Ама че глупост! Каква вятърничавост!“. Сподели го с Елайза, но тя я изненада с думите: „Ами не знам, веднъж си направих моята с форма на сърце и беше доста забавно“.

Тогава погледна на този факт като на поредното потвърждение на положението на сестра си като на подменено дете в тяхното семейство. Сега обаче беше на мнение, че сърцето — точно както го бе описала Елайза, е доста забавно.

— Нов начин да си разкриеш сърцето — коментира Ейми, козметичката на Марта. Изобщо не се подсмихва, което беше добре от нейна страна, защото до този момент най-голямата дързост, която си бе позволявала Марта, бе да поиска да лакира ноктите на краката си. Ейми предложи боядисването в червено.

Марта се забавлява неимоверно, докато избираше картичките валентинки и подаръците. Не помнеше как е минал празникът предната година. Сигурна беше, че Майкъл й е дал картичка. Винаги си разменяха картички. Подаваха си ги над купите с корнфлейкс на закуска. Но кога за последен път бяха правили нещо наистина специално за Деня на Свети Валентин? Не си спомняше кога за последен път са пили шампанско, вечеряли са или са се любили, защото е Денят на влюбените. Майкъл винаги бе смятал, че всичко е с чисто търговска цел — печелеха само производителите на картички и на шоколад. И тя винаги се бе съгласявала с него.

Пред хората.

Спомняше си обаче вълнението, когато като четиринайсетгодишна беше получила шест картички за Деня на Свети Валентин, повече от всички останали в класа. Цял месец направо летеше.

Съвсем по сталински, сега тя пренаписваше историята. Седмица по-късно на случая „шоколадов десерт“ се гледаше с умиление. Първото им недоразумение с Джак противно на очакванията ги бе направило по-близки. Без да си дават сметка, те трупаха общи преживявания. Имаха щастливи дни, когато ходеха на кино, играеха с децата, разговаряха, четяха, слушаха музика, и прекрасни нощи, когато споделяха леглото, пица, кофичка кисело мляко, а сега вече имаха и едно споделено недоразумение. Това недоразумение не беше достатъчно сериозно за нито една от страните, за да им останат лоши спомени, но беше достатъчно важно и за двамата, за да осъзнаят, че са в състояние да се наранят дълбоко и затова трябва да внимават да не го правят. Двойките понякога имат недоразумения.

Пренаписването на историята беше пълно и Марта се убеди, че безспорният успех на доставката на шоколадовия десерт изисква от нея да направи нещо подобно и в Деня на Свети Валентин. Подобно, но по-мащабно. Не сподели плана си с Елайза, защото знаеше, че тя ще подметне пренебрежителни забележки, а нямаше нужда някой да я обезсърчава. Напоследък бе започнала да се пита дали сестра й наистина знае толкова много за мъжете, за романтиката и за друга подобни сърдечни въпроси. От гледна точка на Марта Елайза разбираше някои неща и не разбираше други, също както всяка жена. Според нея, не че Елайза я бе питала за мнението й, сестра й бе допуснала грешка, като бе напуснала Грег. Огромна грешка. Оттогава не й се струпаше щастлива. Затова не сподели с никого плановете си за Деня на Свети Валентин. Просто направи каквото смяташе за правилно.

Рецепцията в офиса на Джак я плашеше. Беше едно от местата, които не се нуждаят от нищо друго и не използват нищо друго, освен пространството, за да ви покажат колко са модерни: бели стени, бели мраморни подове, бели лилии в бяла ваза, кацнала на бюро от орехово дърво. Бюрото беше високо, почти на нивото на гърдите на Марта.

— Имам нужда от помощта ви — усмихна се тя с широката си усмивка на плещестия тип на рецепцията. Радваше се, че не е някоя красива, слабичка старлетка. Това щеше да е много неприятно. Добре, че беше дошла по време на обедната почивка, когато служителката бе отишла да обядва и я заместваше бодигардът. — Падате ли си по Празника на влюбените? — попита тя, като едновременно се изкиска и се изчерви. Постара се да запърха кокетно с мигли. Нали така я бе посъветвала Елайза: „Флиртувай с всички, така ще се научиш да го правиш по-добре, а всички ще ти стават приятели“.

Плещестият тип се усмихваше, поне с очи. Забавляваше се със смущението и с флиртуването й.

— Моля ви да изпратите тази картичка и това подаръче, а след това да разпратите останалите картички, една по една след…

Красивото момиче на рецепцията се появи неочаквано. Носеше две чаши с димящо кафе. Подаде едната на бодигарда и погледна към Марта.

— С какво мога да ви услужа? — пропя тя мило.

— Ами… — Смущението й нарасна десетократно. Зачуди се дали да не избяга, или пък вече бе записана на някоя от охранителните камери. Пое си дълбоко дъх и отново каза: — Имам нужда ОТ помощта ви.

Успя някак да се усмихне, обаче не беше в състояние да запърха с мигли. Отново обясни, че иска първо да бъдат предадени едната картичка и подаръкът, а останалите три картички да бъдат предавани през определено време. На първата картичка пишеше: „Исках да се възползвам от този специален ден, за да кажа нещо значимо…“. Подаръкът представляваше шоколадово сърце от „Торнтън“, върху което беше написала с глазура тълкуването си на „нещо значимо“: „Спя с един много забавен мъж“. Надяваше се той да схване шегата. Другите три картички бяха в три различни стила, посланията бяха написани с три различни писалки и варираха от неприлични до романтични. Марта беше много доволна от себе си.

Момичето на рецепцията изпита симпатия към нея и се усмихна.

— Те са за…

— Джак Хоуп — усмихна се момичето, с което показа, че макар във фирмата да работеха повече от триста души, повечето от които мъже, за сексуално активните жени от Уест Енд има само един възможен избор. Вие ли се обадихте по-рано днес? — попита тя любезно.

— Не. — Марта успя да запази усмивката си, докато отправи молитва към Бога в миг да я порази със светкавица.

Момичето ужасно се смути, а бодигардът явно се забавляваше. Той беше твърде възрастен, за да бъде Джак Хоуп, обаче по дяволите, искаше му се поне да е негов баща.

— Не, не бях аз. Аз съм само една от многото. — Опита се да спести неудобството на момичето, много я биваше да прави така, че другите да се чувстват добре. — Не се притеснявайте, знам. — Ставаше й все по-трудно да прогони от съзнанието си другите „голи приятелки“. — Затова донесох толкова много картички. Искам да се почувства така, сякаш има много жени, без всъщност да се налага това да е истината. — Внезапно романтичният план й се стори отчаян и налудничав. — Аз ще излизам с него довечера — добави глупаво.

Момичето кимна със съжаление. Марта реши, че е най-добре да си затваря устата. Не дължеше обяснение на тези хора, колкото и приятни да бяха.

— А коя беше жената, която се е обадила сутринта. Имате ли представа? — попита, с което съвсем развали впечатлението, че не й пука.

— Не звучеше никак добре — мило отговори момичето, забравило, че отначало бе взело онази жена и Марта за един и същи човек.

— Не знаеше плановете му. Искаше да разбере дали днес ще бъде в офиса, иди ще е в Усет Енд. Той е…

— В офиса — довърши Марта. Тя знаеше. Знаеше, че той е в офиса, защото вече й се бе обадил няколко пъти. Нямаше причина да се притеснява за тайнствената жена, която го беше потърсила за Деня на влюбените. Марта толкова бе свикнала да успокоява хората, че й се прииска да избави момичето и бодигарда от неудобството им, обаче се отказа. — Приятен ден — пожела им само.

— На вас също — усмихна се момичето.