Адел Паркс
Чуждото е по-сладко (33)

33.

Марта завинаги щеше да запомни този февруари като слънчев. Което беше странно, защото февруари обикновено е мрачен и вял. Тази година всяка сутрин я поздравяваше синьо небе, огряно от ярко зимно слънце. Носеше много жълто и се усмихваше твърде често, макар че Елайза непрекъснато й задаваше въпроси: „Нали знаеш, че няма такова нещо като идеален мъж?“. Марта смяташе, че всъщност от нея не се иска да отговаря, затова не го и правеше. Мълчанието й предизвикваше сестра й да настоява: „Ти наистина мислиш, че той е съвършен, нали?“ с тон, от който ставаше ясно, че правилният отговор, поне що се отнася до нея, няма да е „да“.

— Почти — предизвикателно отговори тя, мажейки с масло филията на Мейси. Дъщеря й взе филията, подържа я около две секунди и я запрати на пода. Разбира се, по силата на закона за всеобщата гадост, филията се приземи с намазаната страна надолу.

— Божичко! — засмя се Марта, намаза втора филия и й я подаде. Дребните глупости като размазано по килима масло вече не я разстройваха. През първите няколко седмици, след като Майкъл я напусна, се разплакваше дори ако разлееше мляко. Гневните изблици на децата почти я изваждаха от релси. Ако някое от тях паднеше и си ожулеше коляното, не се знае кой плачеше повече — Марта или детето. Грижите за Матю и за Мейси се бяха оказали огромно предизвикателство, за което не беше подновена. А сега да ги храни, да ги утешава, да ги обича и да ги защитава отново бе станало съвсем лесно.

Или поне възможно.

Забавленията й с Джак й се отразяваха добре. Чувстваше се значима.

Непрестанното заяждане на Елайза дори не стигаше до нея, макар понякога да й се струваше, че сестра й е превърнала в смисъл на живота си да помрачава ликуването й.

— Джак е направо неуморим. Питам се дали може да издържа двайсет и четири часа на денонощието седем дни в седмицата? — попита Елайза. Преглътна последната лъжица с овесени ядки, след това веднага се разхвърча из кухнята и се зае да прибира нещата, които щеше да вземе със себе си на работа.

Възможно ли бе един ден постоянното бъбрене да се стори на Марта толкова дразнещо, колкото бе отчужденото мълчание на Майкъл. Не, не можеше да си го представи. Сестра й грешеше.

— Нали ти каза, че съвършени мъже не съществуват? Ако е така, Джак трябва да има някакъв недостатък, а ако единственият му недостатък е, че е толкова енергичен, значи нещата не са много зле — разсъди Марта. — Освен това аз не искам да прекарвам с него двайсет и четири часа на денонощието седем дни в седмицата.

Странно защо не се почувства неловко, когато употреби тази фраза от един юношески филм.

— Запозна ли го с някого от близките си?

— Какво искаш да кажеш с това „запозна ли го“? Ти нали си го виждала. — Започна да раздига чиниите от закуската и да ги пъха в миялната машина.

— Аз го видях, не си ме запознала с него. — Разликата очевидно съвсем ясна за Елайза, убягваше на Марта. Обърка се. Сестра й се опита да й обясни: — Аз бях тук, когато той дойде и ти просто ми каза името му. Това не е същото като да направиш всичко възможно да запознаеш човека с някого. Представи ли го на мама и на татко? — Елайза преустанови търсенето на мобилния си телефон и на кредитната си карта, и на картата си за метрото и се изправи лице в лице със сестра си, сложила ръце на кръста.

Марта усещаше кога е изправена пред предизвикателство.

— Не, още не съм имала удобен случай.

— А с Клеър, с Дон, с Дом или с Тара, въобще с някого от приятелите ти или с Майкъл?

— С Майкъл ли? За бога, Елайза, че защо ми е да запознавам Джак с Майкъл?

— Още никой не го познава, не е ли така?

— Да.

— Странно — установи Елайза, която трудно се въздържа да не добави: „А така!“.

— Не е толкова странно.

— Значи не ти е гадже, а само се чукате.

— Само че нежно.

— Все пак не ти е гадже — заяви категорично сестра й.

— Той е загрижен за мен — възрази Марта.

— Знаеш, че всички жени, които той чука нежно, си мислят същото — подчерта Елайза и я попита дали не е виждала някъде картата й за метрото.

Марта отказваше да мисли за това. Нищо не можеше да направи по въпроса, затова каква полза имаше да мисли. Джак се срещаше и с други жени. И какво от това? Спеше с други жени. И какво от това? В миг си представи как Джак целува друга жена. Лицето й беше размазано и неясно. Марта прогони жестоката картина от главата си, но мисълта я жегна. Усети как болка пронизва гърдите й. Глупаво беше. Вече милиони пъти беше мислила за това. Значи той все още търсеше разнообразието. Не беше готов да се обвърже. Тя също. Само това имаше значение. Няма защо да мисли за друго. И това й стигаше.

В нейното положение.

Елайза заподскача нагоре по стълбите. Марта я чу как пуска кранчето докрай, докато си миеше зъбите. Сетне отново доприпка долу — сестра й винаги закъсняваше, винаги бързаше. Тя й подаде картата за метрото.

— А, благодаря.

— Работата е в това, Елайза, че тази странна смесица от нежност и хладина ме устройва. Не съм сигурна, че съм готова за нещо повече.

— Казваш го, защото той не ти предлага нищо повече — възрази тя и вдигна ципа на високите си ботуши.

— Забавлявам се с един гуру на хубавия стил, който не пие кока-кола, какво лошо има?

— Много.

— Той е секси и красив и…

— И ме питаш какво лошо има? Виж, той просто не е твой тип. Има татуировка, носи верижка на врата си и кара мотоциклет. — Така казано, Елайза май имаше право. Обикновено Марта не намираше мъжете с татуировки, мотоциклети или бижута за привлекателни, обаче странното беше, че Джак бе успял да превърне и трите неща в доста възбуждащи атрибути.

— Той си има стереотип. Спал е със стриптийзьорка и отмята жените, с които е бил по рождена дата и по държава. Обича разнообразието — настоя Елайза.

— Е, има си минало — нима това не важи за всички? — Марта си отбеляза да не споделя толкова много с Елайза, защото после тя го използваше срещу нея.

Сестра й навлече огромното си зимно палто. И без друго не беше особено весела, а обличането на грозното палто винаги я изстрелваше в отвратително настроение. То не й отиваше. Беше глупава покупка.

— Тревожи ме не толкова миналото му, колкото това, че иска същото бъдеще.

Марта въздъхна. Съзнаваше, че Елайза има право. Онзи ден беше питала Джак дали е участвал в тройка. Просто се шегуваше, но той прие въпроса й на сериозно и отговори: „Не, още не“. Тя не посмя да признае това на Елайза, запило знаеше, че ще се вбеси. Попита го дали е първата омъжена жена, с която е спал. Доста нечестен въпрос, обаче много й се искаше да бъде първа в нещо, да биде уникална за него по някакви начин. За съжаление се оказа, че преди няколко години се е срещал от време на време с една жена, която също очаквала разводът й да приключи.

Поне беше честен.

Нищожна утеха.

Поразведри се, когато се сети, че не го е питала дали е първата майка, с която е спал, и си напомни да го попита. Елайза сякаш прочете мислите й и театрално въздъхна.

— О, Марта! Търсиш си белята. Дори белите лабораторни мишки се учат по-бързо от теб.

Тя се вбеси. Искаше й се да попита сестра си какво трябва да научи. Как да се затваря в себе си? Как да бъде студена и недоверчива? Как да се предпази от ново влюбване? Това не беше никакъв живот, поне според нея. Не каза това, а само отбеляза:

— Поне няма да подреждам кашоните за играчки на децата в нощта на Свети Валентин.

— Защо си толкова сигурна?

— Ами… — Не знаеше какво да отговори. Допускаше, че Джак ще прекара празника на влюбените с нея, обаче сега осъзна, че няма никакви гаранции.

— Откъде знаеш, че няма да прекара нощта на Свети Валентин с някоя от многото си „голи приятелки“? — настоя Елайза.

Откъде наистина?

— Виж, Марта, не искам да бъда жестока, обаче… — Обаче щеше да бъде жестока, Марта просто го знаеше. — … изглеждаш страхотно и винаги си била много мила, обаче, скъпа, има много красиви момичета, стотици, а мъжете рядко си падат по милите жени.

Уф! Марта не искаше да пита, обаче знаеше, че трябва да го направи:

— А по какво си падат мъжете?

— По страхотните цици. По предизвикателството. По Кайли Миноуг.

Марта сведе поглед към своите цици. Малки, но добре оформени, беше най-хубавото определение, на което можеше да се надява.

Смяташе, че Елайза се е изразила пределно ясно, но според сестра й явно се налагаха още обяснения:

— Знам, че твърдят, че няма смисъл да са по-големи от една шепа, обаче и двете нямаме дори такова. Освен това ти не си Кайли — дори не можеш да пееш, а що се отнася до предизвикателството… — Млъкна, като че ли нямаше какво повече да се добави.

— Кажи — настоя Марта, защо аз не съм предизвикателство?

— Марта, ти си на разположение. Грижовна си и си предсказуема. Това да ти звучи като предизвикателство?

— Няма да играя игрички. Не съм такава. Освен това сигурно ще загубя.

Елайза погледна към сестра си и още веднъж оцени положението като ужасно. Марта не би трябвало да се развежда, не беше достатъчно брутална, за да си проправи път в джунглата на срещите с мъже. Ясно беше, че Джак ще я направи на кайма, беше само въпрос на време. Макар Марта неведнъж да бе твърдяла, че Джак е само за развлечение, явно си падаше по него. Здравата.

Освен това беше ясно, че Елайза си губи времето, като се опитва да я убеди да биде предпазлива. Не искаше да й разваля удоволствието, просто се тревожеше за Марта.

— Добре тогава, щом настояваш да продължаваш с тази връзка — произнесе думата така, както повечето жени произнасят порнография, — поне направи усилие да го разбереш, да си дадеш справедлива възможност. — Марта беше цялата в слух. — Мъже като Джак…

— Какво имаш предвид с това „мъже като Джак“?

— Мъже като Джак изглеждат прекалено добре за собственото си добро.

Елайза не бе възнамерявала да стане така, но коментарът й само разпали сестра й още повече. Тя цялата настръхна от гордост.

— Мъже като Джак обичат да си планират нещата — продължи Елайза, — така че трябва да направиш всичко възможно да заемеш важно място в мислите му. Така да се каже, да има лесен достъп. Конкуренцията навън става все по-жестока, Марта. Трябва да се откъснеш от сивата маса.

Марта остана с впечатлението, че Елайза се упражнява за кампания за събиране на средства за музикален клип.

— Какво искаш да кажеш?

— Трябва да бъдеш първата и последната жена, за която си мисли той всеки ден.

— И как да го постигна?

— А, не знам, мисли творчески. — Погледна към часовника в кухнята. — Закъснявам за работа, ще говорим довечера. — Елайза целуна племенника и племенницата си и изпрати въздушна целувка на Марта. — Помисли си, излез от клишето.

Вратата се захлопна зад гърба й.