Адел Паркс
Чуждото е по-сладко (39)

39.

— Като цяло да си дете е досадна игра на изчакване, но си ли съгласен? — попита Елайза, която се бе родила направо тийнейджърка.

Том не знаеше какво да отговори. Той харесваше детството си. Беше идилично по характерния за средната класа от седемдесетте години начин — повече готови сладкиши — отколкото домашен ябълков пай. Повече сирене фондю, отколкото неделно печено, но това винаги му се бе струвало подходящо. Нима всички не обръщаха поглед към детството си с нежност? Е, освен ако не е било наистина, отвратително като това на децата, отгледани в жилищни блокове в центъра на града без обувки или играчки. Дали тази жена нямаше да сподели с него някакво мъчително преживяване от детството си? Колко ужасно! Трябваше да се досети по това, че на ушите й имаше две дупки.

Това беше втората му среща със сестрата на Марта. Не беше сигурен защо я бе поканил на втора среща. Вероятно защото не беше допускал тя да се съгласи. Беше много красива. Приятелките му обикновено бяха хубавки или поне се стараеха да изглеждат добре, но да бъде с такава красавица си беше истинско приключение. Обаче тя беше… малко по-различна от жените, с които обикновено прекарваше времето си, и това не бе нещо непременно хубаво.

— Ами… твоето детство трудно ли беше? — попита той и неловко се размърда на мястото си. Имаше чувството, че трябва да попита, макар всъщност да не искаше да знае.

— О, не, всъщност беше прекрасно. Грижовни родители, баби, дядовци, уикенди по замъците и старите имения, много джобни пари за бонбони и джунджурии. Не се случваше нищо необикновено. Точно затова беше толкова досадно.

Ясно. Беше различна. Всъщност беше странна.

— А знаеш ли какво беше най-странното?

Какво? По-странно от това да мразиш идиличното си детство.

— Сега копнея това скучно детство да се върне. Искам дом, в който всяка сутрин да има кавга за изгубени спортни екипи и за ненаписани домашни. Искам деца, които да почистват колата, за да си припечелят джобни пари. Искам да отида в Леголанд.

Пълна откачалка. Том реши да пропусне пудинга и кафето и да се прибере у дома по възможно най-бързия начин.

Елайза също не можеше да си обясни защо се бе съгласила да се срещне с Том. Може би защото не можеше да понесе мисълта да прекара вечерта на Деня на влюбените сама у дома или, което беше още по-лошо, да гледа децата на Марта и да знае, че тя се чука до умопомрачение.

„Ембаси“ беше много готин клуб. Естествено, Елайза беше негов член, но не се хранеше тук много често, а само се отбиваше за по едно питие в сряда (новият петък, четвъртък вече бе старомоден). Храненето тук беше твърде скъпо за човек, който е на много ниско стъпало на хранителната верига в музикалната индустрия, затова щеше да е истинска лудост да откаже поканата му.

Първата им среща беше във „Ви енд Ей“. Том искаше да види изложба за духането на стъкло, Елайза се бе съгласила, защото си беше помислила, че това е нов жаргон, свързан с наркотиците. Че какво друго да бъде? Когато се оказа, че изложбата наистина е за стъкло, толкова се смя, че Том настоя да узнае причината. Когато тя му обясни, той също се смя на объркването, а това й допадна. И ето ги сега в „Ембаси“, хапват омари, пият шампанско и си прекарват приятно.

„А доста приятно не бива да се отхвърля“ — помисли си Елайза, потискайки прозявката си.

Не харесваше Том. Не можеше да си представи свят или часови пояс, в който би харесала Том. Косата му беше нелепо сресана на път, а когато се смееше, бърчеше нос и заприличваше на хамстер. Обаче на нея от толкова отдавна никой не й беше харесвал, че вече подозираше, че Марта слага бром в корнфлейкса. И все пак омарите бяха вкусни.

Напъна се да измисли какво да каже.

— Получи ли някакви картички?

— Картички ли?

— Валентинки?

— Не. — Том смяташе, че това е странен въпрос от страна на жената, която е поканил на среща, но учтивостта изискваше да й отговори със същото. — Ами ти?

— Не, всъщност не. Твоята и една от племенника ми Матю, но всъщност нищо сериозно. — Елайза въздъхна, защото беше ужасно разочарована, че не е получила нещо по-различно. Разочарованието й беше толкова огромно, че дори не усети колко грубо прозвучаха думите й по отношение на Том.

Спомни си как миналата година Грег я беше завел на пикник. Беше февруари и той беше организирал пикника в предната им стая, но всъщност си беше истински пикник. Беше купил цветя от Ню Ковънт Гардън и ги беше разположил във всички възможни съдове в апартамента. На стената беше нарисувал огромно слънце. Все още си беше там. Хазяинът щеше да се вбеси и едва ли щеше да върне на Грег депозита му. На пода беше постлал рогозка, имаше кошница с хрупкави франзели, сирене, черни маслини, хумус и „Кит Кат“ (любимите десертчета на Елайза). Беше настоял да си обуят плажни шорти и да играят на глупава игра, при която той издуха въображаеми песъчинки от храната и се съблече, защото уж в гащетата му бил влязъл пясък. Непрекъснато местеше рогозката, защото въображаемият прилив настъпвал. В крайна сметка се озоваха в спалнята, какъвто бе планът на Грег още от самото начало.

А празникът на влюбените, който прекараха по-миналата година, беше дори още по-прекрасен. Отидоха във Венеция да гледат карнавала. Беше невероятно изобилие от цветове, звуци и миризми (някои доста непонятни, но повечето бяха свързани с храна и бяха прелестни). Пътуваха с намаление и отседнаха в пансион. Нямаха много пари, обаче имаха предостатъчно въображение и прекараха наистина великолепно. Цялото им пътуване вероятно струваше колкото вечерята тази вечер. Елайза рязко се върна в действителността.

— О, боже, не вярвам на очите си!

— Какво има?

— Погледни. Това е той.

— Кой? — Том се загледа в указаната посока.

— Не поглеждай! — изквича тя.

Том веднага се извърна отново към Елайза. Направи го толкова светкавично, че сигурно щеше да се наложи да ходи при масажиста си. Може би си бе разтегнал сухожилие.

— С кого е? Знаеш ли?

— Сега може ли да погледна? — предпазливо попита той.

— Май да. Коя е тя?

Том внимателно се обърна и погледна натам, накъдето Елайза мяташе гневни погледи. Поклати глава, за да покаже, че не знае с кого е Майкъл.

Майкъл се наведе над масата, за да подаде нещо на жената. Тя не можа да види какво има в плика. Може би билети за концерт или за театър? А може би бяха билети за самолет? Горката, горката Марта. Жената се наведе над масата и целуна Майкъл. Със сигурност разголи по-голяма част от деколтето си, отколкото беше необходимо, и със сигурност проточи целувката по-дълго от нужното.

Елайза изгуби всякакво желание за сорбе с шампанско.