Адел Паркс
Чуждото е по-сладко (37)

37.

Денят беше много дълъг. Най-дългият. Марта заведе децата в парка и по магазините, обядваха навън. В два часа и две минути й позвъни Джак:

Благодаря за шоколадовото сърце, малка мис Е.

— Какво шоколадово сърце? — престори се, че не разбира, както повеляваше традицията.

— Знам, че е от теб — настоя той.

— Защо? Не може ли да е от някоя друга жена, с която спиш от време на време? — подразни го Марта.

— Много си забавна — засмя се Джак. — Посланието ти е много трогателно. Ти си най-невероятната жена, която познавам.

След това затвори.

Затвори!

Каза, че е невероятна жена най-невероятната и затвори, преди да успее да му отговори или да реагира.

Мили боже, мили боже, мили боже!

Той смяташе, че тя е най-невероятната жена, която познава.

През остатъка от деня Марта се носеше два пръста над земята и прекара по-голямата част от времето на щанда за бельо в „Джон Луис“. Джак й беше изпратил съобщение с молбата дали „не би му доставила удоволствието да си сложи някакво готино бельо по случай Деня на влюбените“. Марта беше едновременно въодушевена, поласкана и ужасена. Въодушевена и поласкана, защото Джак вярваше, че тя е жена, която не може да няма хубаво бельо и ужасена, защото всъщност изобщо не беше такава жена, така че явно трябваше да отиде и да си купи нещо ново.

Допусна, че „готино бельо“ означава чорапи, жартиери, дантелен сутиен и бикини. Нямаше да приеме идеята за бикини без дъно или други шантави неща нямаше да може да запази лицето си безизразно. Освен това не беше напълно сигурна, че изобщо съществуват бикини без дъно — може би просто бяха плод на въображението на мъже, които четяха „Сън“. Допускаше, че едно посещение в „Ан Самърс“ ще я успокои, обаче не успя да събере смелост, не и за толкова кратко време. Никога досега не бе носила чорапи. Никой не бе намерил време да я помоли за тона. Вероятно, защото винаги бе изказвала на мнението си, че чорапите са скандални. Тя беше жена, която спи с пижама, за бога, а това беше на светлинни години от бельото на „Ажан Провокатьор“.

Спря се на черното. За червено не можеше да става и дума. Е, поне не още първия път. Марта не смяташе за невъзможно да се спре на червеното на по-късен етап. Колко дантела, за да не заприлича на уличница? А къде се слагаше коланът — на кръста или на ханша? Под или над бикините? На картинката на кутията коланът беше отгоре, обаче в такъв случай как щеше да ходи до тоалетната? Освен това какво щеше да облече върху „готиното бельо“. Не можеше да става и дума за панталон, а черната рокля бе твърде официална. В крайна сметка избра черна фланелка и бежова кожена пола — не много тясна, но достатъчно прилепнала, и високи до коляното черни ботуши.

В седем часа госпожа Евъргрийн почука на вратата. Марта беше уредила майка й да гледа децата, защото Елайза явно имаше среща.

— Боже, мамо, каква от голяма чанта. Да не се местиш при мен?

— Не, скъпа, просто донесох плетката си — усмихна се госпожа Евъргрийн.

Марта смяташе, че майка й е прекалено оптимистично настроена. Матю беше подготвил огромно количество играчки, с които да си играе заедно с любимата си баба. Марта се съмняваше, че майка й ще има време да си направи чаша чай, камо ли да плете чорапи или нещо друго.

— Няма да закъснявам — увери я тя.

— Не се притеснявай. Забавлявай се, заслужаваш го — усмихна се госпожа Евъргрийн. — Едва ли…

— Не, нищо. — Марта я прекъсна, преди тя да успее да попита дали Майкъл не й е изпратил цветя или картичка. Майка й изглеждаше разочарована. Марта се зачуди дали да й каже, че е „най-невероятната жена“, която е познавал Джак. В крайна сметка това бе изпълнило със смисъл деня й.

Бяха решили да се срещнат в бара на хотел „Сандерсън“. Хотелът беше модерен и претенциозен. Знаеше, че на Майкъл много би му харесал. Преди раждането на децата двамата бяха посетили много от обзаведените от Иън Шрейгър хотели. Бяха поразени от модерния стил и красотата, а също и от цените. Вълнуваха се от факта, че те (или техните фирми) могат да си позволят да отсядат на такива стилни места. Бяха се любили в големите бели легла под величествените огледала и заобиколени от удивително, предизвикателно изкуство. Марта си спомняше колко развълнувани и впечатлени бяха по време на първото си посещение. Не си спомняше кога за тях бе станало нещо обикновено да отсядат в невероятни хотели, където дори пиколата бяха облечени с дрехи на Армани. Не си спомняше кога Майкъл бе започнал да се оплаква, че обслужването не е на ниво, „особено като се има предвид колко им плащаме“. Не можеше да си спомни кога оплакването му бе започнало да разваля удоволствието, но знаеше, че поведението му я дразнеше.

Барът беше пълен с красиви хора: прекалено слаби жени и мъже, които бяха прекалено богати. Марта се запита дали някога ще има свят, в който ролите ще се разменят. Където жените ще бъдат достатъчно богати, за да може най-нахално да се разхождат с бирени коремчета, мъжете да страдат от хранителни разстройства и да има силиконови импланти. Марта рядко беше в компанията на такива хора, за разлика от Елайза, която често се връщаше у дома и разказваше забавни истории за жени, които могат да кажат колко калории има в маслината в мартинито им, и за мъже, които знаеха колко точно банкноти имат в портфейла си. Чест правеше на Елайза, че тя можеше да се наслаждава на бляскалите посещения по подобни хотели, барове и да бъде в компанията на младите красавци на двадесет и първи век, без да го приема прекалено на сериозно. Тя не искаше да им подражава и затова хората допускаха, че вече е една от тях. Марта реши да възприеме същата политика, за да може да се отпусне и да се наслади на хотелския бар, на богатите жени и на мъжете с изваяни челюсти.

Ето го и Джак. Стоеше в края на бара и пиеше ябълков сок. Марта усети прилив на гордост — твърдо вярваше, че той е най-красивия мъж в бара. Не беше най-високият и всички останали също бяха облечени добре, но определено имаше най-милите очи. Проправи си път до него през тълпата. Той наблюдаваше как я наблюдават.

— Боже, изглеждаш страстно! — целуна я той по устните.

Марта се зачуди дали е прието да се целуваш в подобен бар. Не беше сигурна дали в момента е модерно открито да демонстрираш чувствата си. Както и да е, почувства се страхотно, все едно държеше в ръка печеливш билет от лотарията.

Никога не бе изглеждала „страстно“. Беше хубава, прекрасна, а в деня на сватбата й няколко души бяха казали, че е красива (две лели и Майкъл).

Обаче, ето че сега изглеждаше страстно.

Беше сложила гланц на устните си. Миглите й бяха удължени със спирала. Костта на хълбока й се издаваше сексапилно и тя наистина нямаше търпение той да установи това.

— Какво ще пиеш?

— „Ред Бул“.

— Сигурна ли си?

— Да, не искам да се напия. — Напоследък пиеше прекалено. Е, откакто Майкъл бе поискал развод. Знаеше, че това е проява на слабост и че е саморазрушително, а и не искаше тази вечер да изпадне в сълзливо настроение и да забрави нещо важно. Обаче наистина беше срамота да дойде в такъв бар и да не опита някой от многобройните коктейли с шампанско, които се предлагаха. С удоволствие би изпила чаша студено газирано шампанско.

— А не искаш ли чаша студено газирано шампанско? — попита Джак. — Срамота е да дойдеш на такова изискано място и да не опиташ нещо специално.

Марта се предаде пред това съвпадение и си поръча шампанско. Обслужването беше позорно бавно, но без да става причина да се срамуваш. Беше почти невъзможно да привлечеш погледа на бармана, обаче Марта с удивление установи, че самата тя привлича погледите на двама-трима непознати. Флиртуваха и проявяваха интерес към нея. Освен това изглеждаха добре, наистина много добре. Бяха от мъжете, които не биха погледнали повторно към Марта, ако беше облечена с някоя от спретнатите си ризи или памучни панталони от „Маркс енд Спенсър“, обаче сега с радост биха разсъблекли фланелката й „Тед Бейкър“ и кожената й пола. А това ги правеше по-безинтересни в очите й дори от Майкъл. Въпреки всичките си недостатъци някога той я харесваше и в дрехи от „Монсун“. Добре де, после се оказа, че самата тя не се харесва в тези дрехи, но това беше друг въпрос. Красавците очевидно бяха доста елементарни. Марта погледна Джак и отново се възхити на факта, че той е едновременно страшно готин и че е посрещнал невъзмутимо доскорошната й невзрачност.

Марта потърси спокойна маса, следвана от Джак. Седна и докато той се настаняваше срещу нея, цялото й тяло се устреми към него. Външно не помръдна нито сантиметър, но дробовете й се напълниха с кислород, сърцето й политна към него. Космите по тялото й настръхнаха от възхищение. Усмивката й стана малко по-широка. Зъбите й — малко по-бели, устните — малко по-влажни. Цялата тя — малко по-желана.

— Невероятно е, че намерихме свободна маса — каза той.

— Всъщност не е, защото е твърде далеч от мястото, където могат да те огледат и ти да огледаш останалите. Повечето хора тук биха предпочели да се въртят неудобно около претъпкания бар, само и само да зърнат веждата на Стела Маккартни.

Джак се засмя.

— Много ми харесва, че подобни глупости не ти правят впечатление, Марта. Ти си имаш собствено мнение.

— Е, ако ставаше дума за веждата на Мадона, това е друга работа. — Замълча. — Смяташ ли, че съм смотана?

— Какво означава това?

— Ами нещо като невзрачна.

— Не, Марта, напротив, вече ти казах, че си невероятна.

— Защо според теб съм невероятна?

— Защото обръщаш внимание на всичко, което се случва около теб, защото явно си очарована от живота и това на свой ред те прави очарователна. Защото си красива и силна и защото полагаш огромни усилия да бъдеш мила и почтена.

Порадва се на комплимента му за секунда-две.

— И най-вече, защото се чукаш страхотно.

Значи същите причини, по които и Марта смяташе, че Джак е невероятен.

След като пийнаха, той я попита какво предпочита да си вземат — вечеря или стая. Увери я, че и в двата случая ще бъде еднакво доволен. Марта изтъкна, че не може да остане цяла нощ, защото трябва да се върне при децата. Джак призна, че е уредил с госпожа Евъргрийн да остане да преспи при Матю и Мейси, което обясняваше огромната чанта. Тя се ужаси.

— Смяташ ли, че това беше нахално от моя страна? — притесни се той. — Искам да кажа, и преди сме правили секс.

— Знам това — слисано каза Марта, обаче майка ми не знае. Тя смята, че децата са плод на непорочното зачатие или най-много на изкуствено оплождане. Ако можеше, щеше да сложи превръзка на очите на акушерката, която изроди децата ми.

Джак явно се забавляваше с паниката й.

— Точно обратното — тя съвсем ясно ми даде да разбера, че иска да си прекараш страхотно. Няколко пъти повтори, че имаш нужда от това и че го заслужаваш. Прекъснах я само по време на лекцията й за отговорното отношение към контрацептивите.

Марта се смая, но и някак се поуспокои. Излезе от бара, за да се обади у дома. Искаше да провери дали майка й наистина няма нищо против да остане през цялата нощ и дали Джак не я е принудил да се съгласи. Майка й обаче побърза да я увери в противното и толкова разпалено настоя Марта да се забавлява добре, че тя наистина повярва, че дъщерният й дълг изисква да получи много оргазми.

Когато се върна на масата, Джак го нямаше. Келнерът й подаде един плик.

— Съобщение — заяви той без никакъв интерес. Беше много красив, вероятно дори прекалено красив, за да има пулс, камо ли сърце или чувство за хумор.

Пликът беше син. Отвори го и не се изненада особено, когато в него откри забавна картичка с карикатура, внушаваща прекалено очевидна шега за значението на размера на мъжките атрибути. Е, не че беше очаквала Шекспиров сонет. В картичката Джак беше написал: „Мама е готова за това“. Известно време изучава текста — „Мама е готова за това“, какво означаваше това? Засмя се. Беше неговото тълкуване на „нещо значимо“. Беше написан и номерът на стая.

Марта хукна към Джак.

Буквално.

Можеше да пропусне вечерята.