Адел Паркс
Чуждото е по-сладко (38)

38.

Той я притисна към стената и жадно я зацелува. Тя уви крака около него и започна да изследва тялото му вероятно за стотен път, макар винаги да й се струваше, че го прави за пръв път.

Беше съвършена нощ. Джак й беше купил подарък — лъскави сини маратонки „Дизел“. Бяха стилни, нетрадиционни, точния размер и Марта отдавна ги искаше. Остана очарована. Идеалният подарък за Деня на Свети Валентин. Джак разопакова всички подаръци, които Марта му беше купила. Бяха много. Две хубави книги. Малко жълто животинче играчка, което се кискаше, когато го вземеш. Подаръкът беше много подходящ, защото Джак обичаше да се смее. Беше му купила и виолетова възглавница в ретро стил от петдесетте години, върху която беше нарисуван автобус и бяха изписани думите: „Яхни ме, миличка“. Двусмислието не убягна и на двамата. Не се виждаше нито едно сърце или червена тъкан. Марта смяташе, че подаръците й са забавни и в същото време добре подбрани. Джак явно остана доволен. Радваше се, че не се вслуша в съвета на Елайза, който гласеше да не си прави труда да купува подаръци („Така ще стане ясно, че си падаш по него“, „Но аз наистина си падам по него“, „Точно така, затова не бива да го показваш“.)

— Боже, това място е страхотно — възкликна Джак. Беше се проснал на леглото и сега се друсаше върху него. Приличаше на дете. Беше съвсем искрен. Разгледа менютата, миниатюрните тоалетни принадлежности, подаде й в устата задължителните парченца ананас. Показа й съдържанието на минибара и двамата останаха изненадани, че вътре има всичко — от „Дюрекс“, до желиран фасул, фотоапарат за еднократна употреба и бейзболни шапки. Марта не се учуди особено — всъщност това имаше в минибаровете на всички хотели на Шрейгър, беше го виждала и преди.

— Дали фотоапаратът и презервативите трябва да се използват едновременно? — пошегува се Джак. Отвори шкафчето в банята, пусна сешоара, позвъни на румсървис и помоли да донесат в стаята им компактдискове и препечени филийки с фасул. Избраха си това, защото го нямаше в менюто. Марта установи, че въодушевлението на Джак е заразително. Внезапно откри, че няма нищо лошо в това да се впечатляваш от подобни неща. Колкото си искаш.

Легна до него. Той започна да я обсипва с чисти, страстни, силни, изучаващи целувки. Въпреки че се забавляваха и че беше пила шампанско, установи, че е обзета от тревожно очакване. Как щеше да му покаже „готиното бельо“. Нелепо бе да се чувства неудобно, понеже е изпълнила молбата му, след като беше лежала гола и с разтворени крака пред него, зад него и върху него. Може би той го бе предложил просто на шега и щеше да я помисли за уличница, когато я съблечеше. А събличането трябваше да стане възможно най-скоро, защото в момента не можеше да свали ботушите си. Колкото и малко да знаеше за съблазнителния реквизит, наясно бе поне с това, че ръбовете на пръстите на чорапите не са секси. Само че токчетата на ботушите й бяха достатъчно високи, за да бъдат смъртоносни. Сигурно беше озадачен, че тя не е свалила ботушите си, защото у дома най-напред се освобождаваше от чорапите и обувките. Така се отпускаше. Дали да не почака и да не го остави да открие предизвикателното й бельо в хода на вечерта. Или пък да отиде в банята, да се съблече по бельо и да му се покаже с едно: „Та-да-а-а! Защо секси бельото не се продаваше с указания как трябва да се държиш“, питаше се тя.

В крайна сметка избра да се съблече в банята. Така поне трудното щеше да мине и тя щеше да започне да се наслаждава на вечерта, която я очакваше. За последен път се погледна в огледалото.

Коя беше тази сексапилна жена, която й се усмихваше оттам? Жената с устни, които умело правеха свирки, и която имаше фигура като от MTV, жената с черния сушен и бикини, с жартиери и с високи до коленете ботуши? Тази сексапилна жена не даваше и пет пари, ако острите токчета разкъсат чаршафите (само че не искаше да нарани Джак).

Марта почти не можеше да я познае.

Но я харесваше.

Харесваше я повече от жената, която стоеше на перона на метрото и завиждаше на похотливите ученички, които дъвчеха дъвка и привличаха вниманието на младежите с бушуващи хормони.

— Изглеждаш фантастично. Направо зашеметяващо — каза той. Гласът му близна съзнанието й и тя потръпна като животно, което изтръсква водата от кожата си. Беше невероятна. Беше богиня. И не само защото той беше й казал така. Марта не отговори. Не каза нищо просто се качи на леглото и започна да ближе възхитителния му член. Беше възбудена до сърцевината на цялото си същество. Миришеше кожата му, члена му, потта му. Потта по задника му, потта под мишниците му. Дали щеше да се осмели? Как изобщо го правеха хората? Изглеждаше толкова разпуснато. Но нали носеше жартиери? Сгуши се в него и тайничко бутна бикините си на една страна, за да може да проникне в нея, без да ги сваля. Той докосна копринената материя на колана на жартиерите, леко го дръпна и го пусна върху бедрото й. След това пъхна пръсти в нея и установи, че е влажна от възбуда. Студени пръсти върху жарка плът. Тя свърши на секундата и се изля върху него. Цялата се разтрепери от рязкото освобождаване. Само че прехапа език и замълча, докато надяна кондома на твърдия му член, възседна го и двамата полетяха до пълно изтощение.

Сложи длан върху спящите му гърди, които леко се повдигаха и се спускаха. Бяха горещи и гладки, кожата му направо я изгори. Беше почти пет часът сутринта. Това ли беше? За това ли си мислеха всички, за това ли се пишеха песни, на това ли се надяваха хората? Тази удивителна смесица от забавление, щастие, задоволство и невероятен секс.