Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (56)

Ефектът „Изненада!“

След дълъг ден, прекаран на бюрото в напразни опити да изведе една отдавна интригуваща го химическа формула, Фридрих Аугуст Кекуле се почувствал напълно отчаян. „Просто нищо не излизаше — разказва по-късно немският химик. — Умът ми се рееше някъде другаде.“

Кекуле преместил стола си по-близо до камината и се загледал в играещите пламъци. Дълго размислял над бензоловата молекула, чийто точен строеж непрекъснато му убягвал. „По едно време — продължава разказа си той — изпаднах в нещо като полусън.“ И до ден днешен научният фолклор пази спомен за станалото впоследствие като за велик момент — и за огромна загадка — в историята на науката.

Както си дремел в своя „полусън“, ученият видял в огъня да играят фантастични форми и най-различни молекулни решетки. „Атомите се подреждаха пред очите ми — пише той. — Образуваха дълги редици, които се сплитаха и извиваха като змии.“ Изведнъж нещо в непрестанното им движение стреснало Кекуле. „Я, какво беше това?! Една от змиите захапа собствената си опашка и образът се завъртя високомерно пред очите ми. Сякаш ме заслепи ярък лъч светлина и се събудих.“

В мига на събуждането Кекуле осъзнал, че неговото подсъзнание му било дало ключа към разгадаването на строежа на бензоловата молекула. Прекарал остатъка от нощта в разработване на формулата. Скоро след това, в 1865 година, той оповестил, че бензоловата молекула представлява затворен шестоъгълен пръстен, образуван от шест въглеродни атома — точно с формата на змията, която бил видял в полусън.