Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (173)

Благороден дух

Човешките същества са склонни да смятат първичните инстинкти и нагони по начало за по-коварни и по-жестоки, отколкото са „по-висшите“ ни способности за разумна преценка, за състрадание и саможертва. В действителност обаче, и тези наши по-висши способности също са подчинени на S.A.P.E., тоест на системата за самосъхранение и съхранение на видовете.

Айнщайн отбелязва веднъж, че нравствеността допринася за оцеляването на видовете, като посочва за пример добродетелта да се говори истината. „Лъженето разрушава доверието по отношение на твърденията не само на лъжеца, но и на всички останали — пише той. — А без доверие е невъзможно, или поне става много трудно, да бъде постигнато сътрудничество между хората в човешкото общество. Но пък такова сътрудничество е жизнено необходимо, за да бъде човешкият живот изобщо възможен и поносим“.

В името на съхраняването на вида много от живите същества с готовност жертват собствения си живот. Пъстървата самоотвержено плува срещу течението на реката, за да хвърли хайвера си при изворите й и така отправя смело предизвикателство към гладните бързолапи мечки, само за да умре от изтощение малко след чифтосването. За да защитят малките си пиленца, майките птички дръзко се хвърлят да кълват промъкващи се към гнездото хищници, многократно по-големи от тях самите. Пчелите работнички жилят, за да защитят кошера си, въпреки че когато се откъсне от тялото им, жилото изтръгва вътрешностите им и те умират.

Великодушието, състраданието, предаността към дълга, саможертвата и безкористната любов са познати и на животинския свят. И никак не е случайно това, че всички тези изтънчени емоции се пораждат във все същата лимбична система, която ни подтиква да се храним, да се съвкупляваме и при необходимост — да убиваме. Човешкият инстинкт за групово оцеляване е могъща сила, която ни кара да гледаме отвъд тесния си личен интерес.