Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (153)

Стимулиране в ранно детство

Както споменахме и преди, в най-ранното детство — от две докъм петгодишна възраст — мозъкът натрупва до 90% от окончателната си маса. Именно в този период коефициентът на интелигентност на вашето дете се закрепва на определена стойност. По-долу ще ви запозная с някои проверени в практиката техники, които ще ви помогнат да подсилите изключително много развитието на интелекта на детето.

Ранно четене

Можете и трябва да започнете да учите детето си да чете още преди да е навършило двегодишна възраст — едновременно с процеса, при който то се учи да говори. Също както е и при говора, при четенето малкото дете се научава да разпознава и да усвоява цялостни изразни модули, а не разчленява езика на отделните му съставки. Детето се учи да говори, като във всеки един момент „попива“ цели думи, изречения и фрази, а с постепенното укрепване на говорния апарат започва и да ги повтаря. По подобен начин, когато съвсем малкото дете се учи да чете, то възприема целите думи отведнъж. Няма никакъв смисъл да се опитвате да карате две-три годишното дете да заучава отделни букви или срички — подобен метод не е характерен за мисловния процес на тази възраст и може само да отблъсне детето. При малките деца най-ефективният подход е да използвате картички с изписани на тях цели думи (а още по-добре — и с цветно изображение на значението на думата).

Съществуват най-различни методи за обучаване на много малките деца да четат, както и на други ценни мисловни умения. Лично аз предпочитам този, разработен от д-р Глен Доумън в неговата книга „Как да научите вашето бебе да чете“.

Музика на прима виста

Настоятелно препоръчвам децата да бъдат научени да изпълняват музика на прима виста (било по слух, било само като четат с поглед нотите) възможно на най-ранна възраст. Както отбелязахме и преди, децата, които още като съвсем малки са усвоили това умение, при всички тестове обикновено показват много по-висок от средния за съответната възраст коефициент на интелигентност.

По отношение на музикалното образование ефектът от прехвърляне на мостове между мозъчните полюси се подсилва и става много по-траен, когато присъщите предимно на десния ум музикални умения се смесят с тези, управлявани от левия ум, каквито са нотописът и солфежът (музикалната теория). При професионалните музиканти, чиито мозъци били изследвани по време на дюселдорфски експеримент, била открита много по-силно изразена от обичайната за останалите хора асиметрия между специфични центрове в левия и в десния мозък — несъмнено резултат от дългогодишното им музикално обучение, — като тя била още по-очебийна при онези от тях, започнали да се занимават редовно с музика на съвсем ранна възраст. Учените разполагат с неопровержими доказателства, че дори пасивното слушане на музика оказва много по-ярко изразен благотворен ефект върху интелекта, когато левият ум на слушателя е придобил някои умения да разбира по-същностно структурата и нюансите й.

Игра „Пиано“

Преди няколко години съпругата ми Сюзън разработи един изключително ефективен метод за обучение на децата да изпълняват музика на прима виста още на възраст между една и пет годинки. „Съвършеният слух“ — умението да се изсвири или да се изпее дадена нота, без да е била чута миг преди това (изпята, изсвирена или прозвучала от камертон) — се смята за безценна и рядко срещана дарба, дори сред професионалните музиканти. Но ако започнете да занимавате детето си с играта „Пиано“ на достатъчно ранна възраст, ще увеличите неимоверно много шансовете му да развие съвършен слух. Добре е детето ви да играе на тази игра, чиито правила са описани по-долу, поне от две до пет минути всеки ден.

1. Обърнете детето с гръб към пианото или към който и да било друг клавишен инструмент, с какъвто разполагате.

2. Чукнете с пръст един-единствен тон, като същевременно изпеете названието на съответната нота — примерно сол, до и тъй нататък. Първоначално се придържайте към чистите естествени тонове (белите клавиши). Диезите и бемолите оставете за по-късен етап от обучението (но ако при опита си да изпълни чистия тон, детето по погрешка улучи някой диез или бемол, веднага изпейте неговото название).

3. След като ви е чуло да изсвирите и да изпеете съответната нота, детето трябва да изтича до пианото и да се опита от пръв път да удари с пръстче същия клавиш, така че да прозвучи същият тон (като същевременно го насърчите и да изпее названието му). Когато удари погрешен клавиш, изпейте — само с тон или и с названието й — правилната нота. За детето това е напълно достатъчен знак, че е сгрешило. Но винаги когато „улучи“ правилния клавиш, трябва силно да подсилвате сполуката му с много смях, ръкопляскане, прегръдки и целувки.

4. Преди всеки нов кръг от играта (първоначално се ограничавайте до една нота на ден), слагайте на поставката за ноти над клавиатурата (или на друго удобно и в непосредствена близост с нея място) картичка (приблизително с размери 8 на 16 см), върху която на петолиние, под двата основни ключа (сол и фа), да има изписани няколко простички такта, в които отчетливо да изпъква вашата „нота на деня“.

Не се опитвайте да привлечете вниманието на детето към тази картичка. Просто я сменяйте всеки път, когато се каните да изсвирите друга нота. Възможно е да минат и няколко седмици, преди детето да схване факта, че картичката има нещо общо с тона, който изсвирвате и изпявате. Едва когато ви зададе някакъв въпрос във връзка с нея, му обяснете кратичко и ясно, че подчертано по-голямата от останалите ноти върху картичката е „личицето“ на тона, който свирите и пеете в момента.

5. След като детето усвои нотите на чистите тонове, а после и тези на полутоновете (диези и бемоли) — ще останете удивени колко бързо ще стане това, веднъж щом е усвоило основните тонове — можете да минете към последователно изсвирване на две, три, а после и повече ноти. Много скоро ще се уверите, че детето ви вече може да изпява простички мелодии и акорди на прима виста, само по ноти.

Получило още от малко подобни музикални познания, детето ви ще е напълно подготвено с лекота да продължи по-късно с обичайните уроци по музика. И все пак, не това е главната цел на упражнението. Независимо дали възнамерявате или не детето ви да стане музикант, ако му помогнете още в ранна възраст да развие съвършен слух и да усвои умения за четене на ноти и за изпълнение на прима виста, това ще развие интелекта му, а според някои изследвания и ще повиши завинаги коефициента му на интелигентност с над десет пункта. А имайте предвид и факта, че левият planum temporale — който нараства асиметрично повече от десния, благодарение на съвършения слух и на музикалните умения — отговаря също и за разбирането на говора, както и за някои математически способности.

Игра „Гальовно кадифе“

Психолозите отдавна знаят, че привидно незначителни травми, преживени от детето през първите две години след раждането му, може да го измъчват десетилетия наред, а понякога и цял живот. Мнозина възрастни страдат от ниско самочувствие — както по отношение на телата, така и на ума, и на личността си като цяло, — чиито корени се крият в най-ранното им детство. Но знайте, че можете да направите наистина много, за да заличите подобни тревожни мании от ума на детето си, което ще го разкрепости, ще му даде възможност да преуспява с ведро сърце в живота и да разгърне в пълна мяра заложения в него творчески потенциал. В това отношение методът „Гальовно кадифе“ е изключително ефективен.

Намерете парче плътно, гладко кадифе или естествена коприна, за предпочитане в приятен и привлекателен цвят. Насърчете детето си да го докосва, да го гали, да му се любува, да изпитва наслада от допира на кожата и на погледа си до неговата нежна и сладостна ласка. После му кажете: „А сега аз ще направя така, че моето дишане да ме гали точно по същия начин — нежно, гладко, бавно и много приятно. Ето, виж как става това…“

Насърчете детето да ви наблюдава в продължение на около една минута, докато си поемате плавно и дълбоко дъх, като ясно му показвате какво огромно удоволствие ви доставя това. Бихте могли да кажете примерно: „Мммммм… Това ме кара да се чувствам така, сякаш нежното меко кадифе гали цялото ми тяло. Я да видим, миличко, можеш ли и ти да дишаш кадифено- гальовно?“

Целта ви е да насърчите детето също да изживее с цялото си тяло приятните усещания на кадифено-гальовната ласка на собствения си дъх. При същото или при следващото изпълнение на това упражнение можете да попитате детето: „Кажи ми, миличко, има ли сега някоя част от тялото ти, краче, ръчичка или нещо друго, която още не е погалена от кадифено-гальовното ти дишане?“

Възможно е детето да ви каже, че няма. Но ако посочи някоя „непогалена“ част от тялото си, насърчете го да ви каже какво точно усеща там, да ви опише защо тя още не е „погалена“. Ако имате късмет, детето може и да се сети за нещо от миналото или от настоящето, което му е причинило болка, нараняване, затруднения или притеснение, свързани с тази част от тялото. Обикновено именно липсата на усещане за кадифено-гальовна ласка при това упражнение е белег, че нещо във връзка със съответната част от тялото смущава детето. Но не слагайте свои думи в неговата уста. Въоръжете се с търпение и недейте да му подсказвате или да му напомняте за каквито и да било наранявания, затруднения и изобщо за каквито и да е отрицателни усещания. Децата се поддават изключително лесно и силно на внушаемост и вашите очаквания за неприятни изживявания, дори да не ги изречете директно, могат да подтикнат детето да си измисли някакъв несъществуващ преди проблем и дори да започне да го изживява реално.

Ако детето посочи някакво болезнено или притеснително изживяване, внимателно поговорете с него за усещанията и за чувствата му, а после го насърчете отново да изпълни упражнението за кадифено-гальовно дишане и да се постарае да „погали“ нежно съответната част от тялото си, като направи „кадифено-гальовни“ всички свързани с нея неприятни спомени.

Ако целият този процес протича гладко и детето все още проявява интерес към упражнението, можете да го попитате дали си спомня някое друго, по-отдавнашно изживяване, за което е имало подобни усещания. Понякога е възможно да стигнете до удивително ранни изживявания и спомени на детето. Но никога не насилвайте нещата. Продължете в тази посока само ако ви се струва, че детето има готовност да го направи и му е интересно.

Друг много подходящ и ефективен начин за изживяване на „кадифено-гальовна ласка“ е посредством използване на подправки с най-приятна миризма — примерно канела, ванилия или мента. След като направите упражнението с дишането, откриете проблема и поговорите с детето за него, насърчете го да помирише подправките й да се потопи и отпусне в кадифено-гальовната им сладост. Това допълнително сетивно измерение ще задълбочи и ще затвърди още повече усещането на детето за добрите и приятни изживявания на тялото и на духа му. Ако направите упражнението пред огледало, детето ви ще свърже щастливия му и приятен завършек със собственото си изображение. И в бъдеще всеки път, когато — дори вече като възрастен човек — се погледне в огледалото, собственият му лик ще отключва в съзнанието му щастливото усещане за душевен покой, хармония и благодат, които сега го учите как да постига.