Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Корнелия Великова-Дарева, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,1 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- pechkov (2013)
- Източник
- novaset.net
Win Wenger and Richard Poe, 1996
THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence
Prima Publishing, USA
Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод
Любомир Бориславов Пенов, художник
София, 2001
СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
ISBN: 954-649-365-1
Д-р Уин Уенджър
Ричард По
Факторът Айнщайн
Американска
Първо издание
Редактор: Анжела Кьосева
Предпечатна подготовка: Иво Петров
Технически редактор: Божидар Методиев
Формат 60/90/16; Печатни коли 24
СИЕЛА
СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А
тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76
www.ciela.net
$source: http://www.novaset.net
Издание:
Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн
ИК „Сиела“, София, 2001
ISBN: 954-649-365-1
История
- — Добавяне
Девета глава
Тотално запомняне
Веднъж, докато четял „Тъй рече Заратустра“ от Фридрих Ницше, великият психолог Карл Юнг изпитал странното усещане, че и преди е чел един от пасажите. Всъщност имал чувството, че съответният откъс е почти дословно копие на епизод от един морски приключенски роман, който бил чел навремето, публикуван през 1835 година — половин век преди Ницше да напише „Тъй рече Заратустра“, Юнг се свързал писмено със сестрата на философа и се оказало, че той наистина бил чел и бил впечатлен от този роман, когато бил единайсетгодишен. „От контекста на целия му труд става ясно — пише Юнг по-късно, — че Ницше и представа е нямал, че неволно плагиатства този откъс от романа. Убеден съм, че петдесет години по-късно тази прочетена в детството история просто е изплувала изневиделица в съзнанието му.“
Безгранична памет
Изглежда че в този случай при Ницше се е проявило едно състояние, наречено криптомнезия — скрито припомняне. То се наблюдава, когато отдавна забравени случки или изживявания изведнъж изплуват в съзнанието на човека, без той да си дава сметка, че умът му не ги поражда в момента, а просто възстановява стари спомени. По всяка вероятност именно криптомнезията е причина бигълсът Джордж Харисън да се озове в неприятното положение да трябва да обяснява защо мелодията на неговия хит от 1970 година „My Sweet Lord“ прилича толкова много на „He’s So Fine“, създадена и изпълнена за първи път от Чифън през 1963 година.
Макар и да са понякога твърде неприятни, подобни случаи на криптомнезия, като този с Ницше, повдигат безкрайно интересни и предизвикателни въпроси за мощта на човешката памет. Щом като цял един доста голям пасаж от книга може неволно да бъде „погълнат“ на единайсетгодишна възраст, а десетилетия по-късно да бъде дословно цитиран, какво ли друго се съхранява в паметта ни?! И как бихме могли да извличаме оттам тези запаси от информация?