Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (113)

Тотално запомняне

Веднъж, докато четял „Тъй рече Заратустра“ от Фридрих Ницше, великият психолог Карл Юнг изпитал странното усещане, че и преди е чел един от пасажите. Всъщност имал чувството, че съответният откъс е почти дословно копие на епизод от един морски приключенски роман, който бил чел навремето, публикуван през 1835 година — половин век преди Ницше да напише „Тъй рече Заратустра“, Юнг се свързал писмено със сестрата на философа и се оказало, че той наистина бил чел и бил впечатлен от този роман, когато бил единайсетгодишен. „От контекста на целия му труд става ясно — пише Юнг по-късно, — че Ницше и представа е нямал, че неволно плагиатства този откъс от романа. Убеден съм, че петдесет години по-късно тази прочетена в детството история просто е изплувала изневиделица в съзнанието му.“

Безгранична памет

Изглежда че в този случай при Ницше се е проявило едно състояние, наречено криптомнезия — скрито припомняне. То се наблюдава, когато отдавна забравени случки или изживявания изведнъж изплуват в съзнанието на човека, без той да си дава сметка, че умът му не ги поражда в момента, а просто възстановява стари спомени. По всяка вероятност именно криптомнезията е причина бигълсът Джордж Харисън да се озове в неприятното положение да трябва да обяснява защо мелодията на неговия хит от 1970 година „My Sweet Lord“ прилича толкова много на „He’s So Fine“, създадена и изпълнена за първи път от Чифън през 1963 година.

Макар и да са понякога твърде неприятни, подобни случаи на криптомнезия, като този с Ницше, повдигат безкрайно интересни и предизвикателни въпроси за мощта на човешката памет. Щом като цял един доста голям пасаж от книга може неволно да бъде „погълнат“ на единайсетгодишна възраст, а десетилетия по-късно да бъде дословно цитиран, какво ли друго се съхранява в паметта ни?! И как бихме могли да извличаме оттам тези запаси от информация?