Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (37)

Разширяване на обратната връзка

Като студент в Цюрих в края на деветдесетте години на деветнайсети век младият Алберт Айнщайн често се включвал и групови екскурзии с платноходка по Цюрихското езеро. Една от участничките в тях, младата госпожица Марквалдер, по-късно споделя, че по време на тези пикници поведението на Айнщайн било особено необщително.

Тя си спомня, че всеки път щом вятърът утихнел и платноходката замирала насред езерото, Айнщайн веднага изваждал бележник и започвал съсредоточено да пише, напълно забравил за приятелите си от компанията.

„Но щом вятърът отново издуеше платната — отбелязва госпожица Марквалдер, — бележникът изчезваше и Алберт се сещаше, че не е сам в лодката.“

Какво ли е записвал Айнщайн в бележника си? Вероятно никога няма да го узнаем. Но много по-важен е въпросът не какво, а защо е писал. Сигурно не е случайно, че всички изследователи на висшата интелигентност открай време отбелязват навика за непрекъснато водене на бележки като един от признаците за гениалност.