Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (18)

Експериментът на Райнърт

Първоначално разработих техниката за отприщване на образния поток като един вид „оракул по поръчка“. Идеята ми беше човек да може да зададе конкретен въпрос на подсъзнателния си ум и да получи смислен отговор посредством излъчваната от него мисловна образност — така, както сънят на Елиас Хоу му е подсказал как да реши проблема с иглата на шевната машина. Отприщването на образния поток наистина се оказа изключително ефективно средство за постигане на тази цел — въпрос, който по-нататък ще разгледаме по-подробно.

Но докато изпробвах използването на метода „Отприщване на образния поток“, за да разработя техниката „Оракул по поръчка“, се разкриха и редица други, неочаквани, благоприятни и полезни ефекти от прилагането му. Един от тези изненадващи странични ефекти се прояви при експеримент, проведен от Чарлз П. Райнърт, професор по физика в Югозападния щатски университет в Маршъл, Минесота. Райнърт поканил 79 от своите студенти първокурсници да вземат участие в изпробването на техники за ускорено обучение. Така през зимния семестър на 1988 година част от студентите прилагали метода на Уимби — стандартна програма, при която посредством словесни задачи се развиват аналитични умения. Останалите използвали един доста необичаен за онова време нов метод, наречен „Отприщване на образния поток“, чрез разработената от мен техника „Оракул по поръчка“.

Както в началото на курса, така и след него, Райнърт направил на всеки студент от двете групи тест за измерване коефициента на интелигентност. Резултатите били не само неочаквани, но и направо поразителни (виж Фигура 2.1). Студентите, които използвали при обучението си метода на Уимби, увеличили коефициента си на интелигентност средно с 0,4 пункта за всеки час практика. Докато онези, които се обучавали чрез техниката за отприщване на образния поток, увеличили коефициента си на интелигентност средно с невероятните 0,9 пункта за всеки час практика — тоест, „поумнявали“ с цял един пункт за всеки осемдесет минути практикуване на техниката! (Резултатите от този пръв експеримент на Райнърт в тази насока все още не са оповестени в научна публикация, поради което трябва да бъдат смятани за предварителни. Окончателните резултати и изводи ще бъдат публикувани, след като ученият приключи провеждания понастоящем дългосрочен експеримент.)

Фигура 2.1. Студентите от един курс по физика в Югозападния щатски университет в Маршъл, Минесота, били разделени на две групи — едната използвала в обучението си метода „Отприщване на образния поток“, а другата прилагала метода на Уимби, стандартна програма за изграждане на аналитични умения. Коефициентът на интелигентност на всички участници бил измерен преди и след завършването на курса. Студентите, използвали метода „Отприщване на образния поток“, увеличили несравнимо повече своя коефициент на интелигентност.

Каналите в мозъка

Защо отприщването на образния поток повишава коефициента на интелигентност? Отговорът на този въпрос е скрит в мозъчните ни клетки. Помислете си какво става, когато усвояваме някое ново умение, примерно да караме колело. Отначало ни се струва просто невъзможно да балансираме на две колелета, и то в движение. Но усвоим ли веднъж това умение, повече никога не го забравяме. И след двайсет години — дори ако междувременно сме карали съвсем малко или изобщо не сме карали колело — все още помним „как става номерът“.

Това е така, защото съответното умение (в нашия пример — за каране на колело) се е затвърдило в мозъка ни посредством изграждането на широка, сложна плетеница от милиони различни, но свързани помежду си, неврони. Тази мрежа може да има наистина колосални размери. Учени от Нюйоркския университет обучили една котка да отличава две врати по двата концентрични кръга, нарисувани върху едната от тях. Независимо че съвършено произволно разменяли местата на вратите, котето доста бързо се научило, че ако бутне и отвори тази с двата кръга, ще получи купичка с храна. Учените обаче били истински шокирани, когато проследили с радиоактивен скенер дейността на котешкия мозък — оказало се, че при този привидно простичък акт на отличаване „пламвали“ едновременно между пет милиона и сто милиона неврона, тоест една десета от цялата мозъчна маса!

Този експеримент показва, че мозъкът сигурно използва едни и същи неврони за изграждане на много и най-различни мрежи за запаметяване. В противен случай, в целия котешки мозък щеше да има място за запаметяване само на десет умения. Следователно спомените се съхраняват не в самите клетки, а в съответна мрежа от електрични импулси, предавани между клетките. Но в такъв случай как се съхранява веднъж изградената мрежа? Дали ако в продължение на двайсет години нито веднъж не се качите на колело, въпреки това мозъкът ви през цялото време ще излъчва електричните импулси на запаметената мрежа „умение за каране на колело“? Не, разбира се. Мозъкът ви много бързо ще изтощи докрай „батериите си“, ако едновременно и непрекъснато поддържа в работно състояние 280-те квинтилиона бита информация, складирана в паметта ви — включително мрежите за всяко умение, което изобщо някога сте усвоили.

Чрез серия експерименти, проведени през четирийсетте години, психологът Доналд Хъб открива и доказва, че когато два съседни неврона си изградят навика да си прехвърлят електрични импулси един на друг, и в двете клетки настъпват неврохимични промени — те улесняват общуването помежду им и затрудняват това между тях и другите неврони, които не участват в мрежата на съответното заучено умение. Когато се учите да карате колело, между невроните, които участват в затвърждаването конкретно на това умение, се образуват така наречените дълготрайни свръзки на Хъб. Когато след двайсетгодишно прекъсване отново яхнете колелото, тези дълготрайни свръзки между съответните неврони преминават от латентно в работно състояние и по тях отново започват да протичат електрични импулси — точно както водата потича с лекота по вече прокопаните в земята напоителни канали.

Също като карането на колело, отприщването на образния поток е заучено умение. Колкото повече го практикуваме, толкова повече затвърждаваме и укрепваме милионите дълготрайни свръзки на Хъб между същностно важните за упражняването му сегменти в мозъка.