Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (128)

Принцип на артикулирането

В Трета глава се запознахме с принципа на описанието, но той всъщност произлиза от един по-първичен метапринцип, който наричам „Принцип на артикулирането“. Неговата същност се състои в това, че колкото повече артикулирате, тоест изказвате дадено възприятие, толкова по-отчетливо ще става то и също толкова повече ще нараства способността ви да разбирате не само получената от него конкретна информация, но и тази от други, асоциирани възприятия. Принципът на артикулирането осигурява рационална основа както за метода на Сократ, така и за естествено произтичащата от него техника „Свободни записки“. Самият акт на това, че настоятелно изказваме мислите си по дадена тема, ни помага да научим много повече по нея, дори ако отвън не постъпва никаква нова информация по въпроса.

В такива случаи познанията ни се увеличават не благодарение на някакви новоузнати отвън факти, а по-скоро в резултат на изострената ни чувствителност по отношение на собствените ни възприятия, с които захранваме по пътя на обратната връзка мозъка си, като постигнатият ефект нараства лавинообразно.

Нямам достатъчно силни думи, за да подчертая огромното значение и невероятната мощ — прекалено често пренебрегвани, — които има принципът на артикулирането за подобряване на изявите ни буквално във всяка една област на човешката дейност.

Музикална обратна връзка

Представете си сега какъв ли би бил този лавинообразен ефект, ако приложим принципа на артикулирането към усвояване на умения, които не се изучават по учебник. Открих го почти случайно, преди трийсетина години, когато още бях далеч от окончателното формулиране на моята теория за наличието, проявите и активирането на фактора Айнщайн.

В периода между 1965 г. и 1969 г. си бях създал навика да дрънкам на пианото, като същевременно записвам „изпълненията“ си на касетофона. Нямах никакво музикално образование, а много вероятно и никакви природни заложби на музикант. Но открих, че ако „свиря“ съвършено непринудено и без никакви задръжки, просто като си представям, че съм велик пианист, някои „откъси“ от излизащата изпод пръстите ми какофония наистина приличат на музика. Когато после прослушвах направените записи, забелязах, че проявявам тенденция да „замазвам“ дразнещите ухото откъси и да повтарям отново и отново онези, които звучат приятно и явно се бяха „набили“ в главата ми. Тази музикална примка за обратна връзка постепенно се отрази на цялостните ми изпълнения и открих, че приятните откъси се увеличават и удължават все повече и повече. Не след дълго какофоничните звуци изчезнаха напълно и вече бях в състояние почти спонтанно да свиря доста продължителни и твърде мелодични „композиции“ със съвсем ясно изразени начало, среда и край. По този начин много скоро сътворих дузина напълно годни за слушане музикални пиеси.

Композиторът вътре в нас

Както вече обсъдихме в раздела „Глава назаем“, резултатите от използването на новите методи за ускорено обучение твърдо доказват, че природата е заложила във всеки от нас, в една или друга степен, всички възможни таланти и свързаните с тях типове поведение. И нещо повече — всяка от тези дарби може да бъде извлечена на съзнателно ниво и развита посредством съответното й подсилване.

Всеки от нас притежава инстинкт за създаване на музика. Мелодичните теми, които се появяваха при моето спонтанно дрънкане по клавишите, избликваха от дълбоко скритите в подсъзнанието ми извори на вдъхновение. Дори след като в продължение на близо тринайсет години бях принуден да изоставя изявите си на композитор, поради надвисналите над главата ми неотложни задължения по работата, децата, кучетата и всевъзможните други домашни задачи, впоследствие, когато най-сетне отново се върнах към музиката, открих, че подсъзнанието ми подхваща композирането точно оттам, където навремето бях прекъснал, като развива вече познатите ми теми и мелодични модели, които изглежда съставят моя уникален музикален „език“.