Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (34)

Подсилете неврологичния контакт с образния си поток

Веднъж щом сте установили неврологичен контакт с вашия образен поток, вероятно ще пожелаете да изпробвате и да изследвате неговите граници. Колкото по-остра става наблюдателността ви, толкова по-силни ще стават и уменията ви за предизвикване на ярка мисловна образност. По-долу ви предлагам някои подходящи за целта техники. Тези и много други подобни на тях упражнения не само заякчават „мускулите“ на въображението, но и съвсем реално разширяват онова пространство в съзнанието, където се разгръща мисловната образност. Като предоставите на ума си по-широкообхватно поле за действие и му изградите панорамна „сцена“, вие го освобождавате да твори и го подтиквате да разиграва още по-сложни и по-увлекателни „пиеси“.

Техника „Панорамен филм“

Щом в съзнанието ви се появи някоя мисловна сцена, докато я описвате, започнете леко да измествате вътрешния си взор наляво — сякаш главата ви е видеокамера, а словесното ви описание е звуков запис. Какви нови картини се разкриват пред погледа ви? Продължавайте все така мислено да се извъртате. Какво виждате? Каква е гледката, когато сте се обърнали на 180°? Продължавайте бавно да се измествате по кръга и да описвате видяното. Когато се извъртите на 360° и сте обхванали с мисления си взор цялата панорамна картина, ще я изживеете невероятно реалистично и ще имате усещането, че сте в триизмерно пространство.

Техника „Разгръщане на сетивата“

Тъй като зрението е най-силно развитото от всичките ни пет сетива, неминуемо ще проявявате склонност да разчитате предимно на него. Ето защо е добре да усвоите и техниката „Разгръщане на сетивата“, като от време на време описвате образния си поток само с останалите четири сетива. Докосването е може би най-важното от тези незрителни сетива, тъй като то стимулира особено успешно всички останали. Изследвайте с докосване различните повърхности във вашата въображаема сцена. Пипнете и почувствайте възлите по дънерите на дърветата; усетете под пръстите си нагрения от слънцето груб тухлен зид (който впрочем има и твърде необичайна и характерна миризма); мислено докосвайте с голите си, пети свежата трева; ако сте в стая — опипайте и изследвайте грапавините и нишките на нелакираните дървени мебели, докоснете и погалете тапицериите… За да бъде упражнението още по-ефективно, все така със затворени очи се опитайте да усетите топлината и студа, влажността, атмосферните промени, пространството и движението, тежестта и лекотата.

Освободете гледната си точка

Можете да промените пространствената си гледна точка, като се придвижвате насам-натам във въображаемата си картина, без да забравяте подробно да описвате всички промени в перспективата. Докато сте в мислената си картина, можете също така да се придвижвате напред и назад във времето, като променяте часовете на деня, сезоните, вековете, хилядолетията. И най-сетне, можете да променяте и самите себе си — да ставате по-големи или по-малки, също като Алиса в Страната на чудесата. Опитвайте и си играйте с всички тези промени, за да започнете да долавяте и да стимулирате още повече и по-феерични гледки при отприщването на образния си поток.