Джеймс Патерсън
Крос (84)

82.

И така, сега разследвахме и убийството на Мина Съндърланд. Повтарях си, че трябва да разкрием изверга заради паметта на Мария, Мина и всички останали жертви.

През следващите три дни работех неотлъчно със Сампсън, а нощно време — обикновено от десет до два часа — патрулирахме заедно по улиците. Бяхме част от екипа, който наблюдаваше районите на Джорджтаун и Фоги Ботъм, където убиецът изнасилвач бе действал преди това. Всички бяха настървени, но аз направо изгарях от желание да го заловим.

При все това се опитвах да действам трезво и разумно. Почти всяка вечер успявах да вечерям с Нана и децата. Обадих се на Кайла Коулс в Северна Каролина и ми се стори, че звучи по-добре. Освен това проведох няколко сеанса с пациентите си, включително и с Ким Стафорд, която ме посещаваше два пъти седмично и отбелязваше известен напредък. Годеникът й нито веднъж не бе споменал за срещата ни.

Всяка сутрин набързо отскачах до кафенето на „Старбъкс“, което се намираше на ъгъла на „Индиана“ и Шеста улица. Проблемът беше, че харесвах прекалено пастите им, затова се опитвах да не ги посещавам толкова често.

Ким беше любимата ми пациентка. Терапевтите обикновено си имат любимци, колкото и да се стараят да го избегнат.

— Спомняте ли си, казах ви, че Джейсън не е чак толкова лош — попита ме тя, след като бяха изминали петнадесет минути от сутрешния ни сеанс.

Разбира се, че си спомнях. Както и схватката ни с него в полицейското управление.

— Е, той се оказа пълен боклук, д-р Крос. Вече го осъзнах, макар че ми отне малко по-дълго време, отколкото би трябвало.

Думите й ме изненадаха, но продължих да мълча.

— Напуснах го — заяви тя. — Изчаках да отиде на работа, после си тръгнах. Искате ли да чуете истината? Изплашена съм до смърт, но направих това, което трябваше.

Тя стана и отиде до прозореца с изглед към Джудисиъри Скуеър. От офиса ми можеше да се види и сградата на Областната прокуратура. После погледна към венчалната ми халка, която все още носех на лявата ръка, и неочаквано попита:

— От колко време сте женен?

— Бях… — Разказах й малко за Мария и за това, което се бе случило преди повече от десет години.

— Съжалявам — рече тя, след като свърших. В очите й блестяха сълзи, последното, което исках.

Поговорихме за трудните моменти в живота, след което се случи нещо странно — преди да си тръгне, тя стисна ръката ми.

— Вие сте добър човек, д-р Крос — рече. — Сбогом.

Помислих си, че току-що бях изгубил първата си пациентка. Защото бях свършил добре работата си.