Джеймс Патерсън
Крос (73)

71.

Ако Мама Нана работеше по случая в Джорджтаун, щеше по свойствения си, неподражаем начин да каже, че вече е „закъкрил“. Двамата със Сампсън пуснахме няколко интересни подправки в манджата, разпалихме огъня и зачакахме.

Погледнах Големия мъж, седнал срещу мен край масата, върху която бяха пръснати папки с криминални доклади.

— Никога досега не съм виждал толкова много безполезна информация — измърморих сърдито.

— Е, вече знаеш какво ми е на главата с този случай. — Той стискаше в ръка гумена топка против стрес. Чудех се как още не се бе пръснала на парченца.

— Този тип е предпазлив, изглежда достатъчно умен и е изключително жесток. Притежава и доста силно оръжие — използва снимките от престъпленията си, за да заплашва жертвите. Превръща всяко нападение в нещо лично. — Мислех на глас. Понякога ми помагаше.

Напоследък ми бе станало навик да крача из стаята. През последните часове навярно бях изминал десетина километра в кръстосване по килима в заседателната зала във Второ управление, където се бяхме настанили. Краката вече ме боляха, но това ми помагаше да мисля. Както и киселите зелени ябълки.

Сутринта бяхме започнали с преглеждане на полицейските доклади за престъпления през последните четири години, като търсехме общото помежду им. Дирехме някаква нишка, която да ни помогне да свържем отделните случаи. Предвид всичко, което знаехме досега за престъпника, ние търсехме изчезнали жени, случаи на изнасилване, осакатени и обезобразени жертви. Отначало в Джорджтаун, а след това и в цялата област.

За да се разведрим, слушахме по радиото шоуто „С Елиот на разсъмване“, но дори Елиот и Даян не можаха да разсеят мрачното ни настроение през този ден с професионалния си оптимизъм.

Както се казва на езика на бейзбола, за да покрием всички бази, направихме втори преглед, проверявайки основно неразрешените случаи. Резултатът беше списък от престъпления — дълъг и необещаващ.

Но все пак през този ден се случи и нещо добро. Мина Съндърланд се съгласи да се срещне още веднъж с нас и по време на разговора ни даде някои допълнителни подробности за насилника. Бил бял мъж, според нея малко над четиридесетте. От беглото й описание останахме с впечатлението, че е с хубава външност, което й бе доста трудно да признае.

— Като Кевин Костнър е — рече с неохота тя. — Изглежда добре за годините си.

Това бе доста важна подробност, за да допълним профила му. Бандитите, които притежават чар, са още по-опасни. Надеждата ми беше, че ако й обещаем да й осигурим защита, Мина може би щеше да се съгласи да ни разкаже още подробности. Това, с което разполагахме, не бе достатъчно за примерен полицейски портрет. Трябваше ни нещо доста по-конкретно от описание, което можеше да пасне на поне дванадесет хиляди мъжки лица по улиците на Джорджтаун.

Сампсън наклони стола си назад и протегна дългите си крака.

— Какво ще кажеш да се приберем да подремнем малко и утре да продължим? Напълно съм скапан.

Тъкмо в този момент в залата нахлу Бетси Хол, която изглеждаше значително по-бодра и от двама ни. Бетси беше нов детектив, пълна с желание за работа, но от тези хора, които знаеха как да ти помогнат, без да ти досаждат или да ти се пречкат.

— Вие търсите само жертви от женски пол в докладите, нали? — попита тя.

— А какви други? — промърмори Сампсън.

— Чували ли сте за Бени Фонтана?

Никой от двама ни не го бе чувал.

— Наемен убиец, среден по ранг в мафията, бос на местно ниво… По-скоро беше. Бил е убит преди две седмици. В апартамент в Калорама Парк. По-точно в същата нощ, когато е била изнасилена Лиза Бранд в Джорджтаун.

— И какво от това? — попита Сампсън.

Усетих в гласа му същите умора и нетърпение, които изпитвах и аз.

— Ето това.

Бетси отвори една папка и пръсна върху масата пред нас десетина черно-бели снимки. Върху тях се виждаше бял мъж, може би около петдесетгодишен, проснат мъртъв в някаква стая. И двете му ходила бяха току-що отрязани до глезените.

Умората ми изведнъж се изпари. Адреналинът ми рязко се повиши.

— Господи! — промърмори Сампсън.

И двамата бяхме скочили на крака и разглеждахме снимките една по една.

— Според доклада на патолога всички разрези са направени, след като вече е бил мъртъв — добави Бетси. — Вероятно с хирургически инструмент. Може би скалпел и трион. Мислите ли, че това може да е вашият човек? — Изражението й бе обнадеждено, озарено от някаква наивност.

— Мисля, че трябва да научим нещо повече — отвърнах. — Може ли да получим ключовете от апартамента?

Тя бръкна в джоба си и гордо ги размаха:

— Знаех си, че ще ме помолите за това.