Джеймс Патерсън
Крос (63)

61.

Това беше голям пробив, но от него произлизаха лоши новини.

Ако описанието на Мина Съндърланд беше вярно, вече не ставаше дума само за сериен изнасилвач, а за сериен убиец. Внезапно отново си спомних как бе застреляна Мария и няколкото последователни изнасилвания, които тогава се разследваха. Опитах се да пропъдя от съзнанието си мислите за Мария. Трябваше да се съсредоточа върху този случай.

Докато Сампсън ме откарваше у дома, записах всичко, което си спомнях от срещата с Мина. По време на разговора той си бе водил бележки, но записването на впечатленията ми понякога ми помагаше да сглобя парченцата от мозайката.

Моят предварителен психологически профил на изнасилвача все повече придобиваше смисъл. Не беше ли тъкмо това основната идея на бестселъра „Блинк“^[1] — вярата в първите впечатления. Снимките, които Мина бе описала, бяха характерни за серийните убийци. Те помагаха на изверга да задоволява болното си въображение в периоди на принудително бездействие. Зловещата и извратена приумица на този психопат превръщаше жертвите му в това, което иска — безволни същества, парализирани от страх.

Когато навлязохме в района на Саутийст, Сампсън най-после наруши мълчанието в колата.

— Алекс, искам да се присъединиш към този случай. Официално. Да работиш с нас, с мен. Като консултант. Или както предпочиташ да го наричаш.

Стрелнах го с поглед.

— Мислех, че си ми ядосан, задето поех нещата в свои ръце преди малко.

Той сви рамене.

— Не споря с фактите. А и освен това ти вече си въвлечен, нали? Няма да е зле и да ти плащат за работата. Дори и да го искаш, сега не можеш да се откажеш от случая.

Поклатих глава и се намръщих, защото знаех, че е прав. Усещах познатото жужене в главата си — мислите ми неволно се връщаха към случая. Това бе едно от нещата, които ме правеха добър в професията, ала в същото време и основната причина да не искам да се замесвам официално в разследването.

— И какво ще кажа на Нана?

Това, предполагам, беше моят начин да кажа „да“.

— Обясни й, че разследването се нуждае от теб. И че Сампсън има нужда от теб. — Той сви по Пета улица и скоро къщата ми изникна пред нас. — Макар че не е зле да побързаш да измислиш нещо. Сигурен съм, че тя веднага ще го подуши. Ще го види в очите ти.

— Искаш ли да влезеш?

— Номерът с двамата няма да мине. — Спря до тротоара, но не угаси двигателя.

— Е, ще тръгвам — рекох. — Пожелай ми късмет с Нана.

— Никой не е твърдял, че полицейската работа е безопасна — кой знае защо извика Сампсън зад мен.