Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cross [= Alex Cross], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Джеймс Патерсън. Крос

Американска, второ издание

Превод: Диана Янакиева Кутева

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Ивелина Йонова

Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 17

ИК „Хермес“ — Пловдив, 2012 г.

ISBN: 978-954-26-0630-7

История

  1. — Добавяне

6.

— По този скалпел вече има кръв, виждаш ли? — прошепна й зловещо с намерението да я изплаши до смърт.

И явно успя. После докосна издутината на джинсите си:

— Е, от това острие не боли толкова много. Но от това — доста! — Размаха заплашително оръжието пред очите й. — Ще обезобразя хубавичкото ти лице. Не се шегувам, госпожичке.

Притисна скалпела към гърлото на Мариан Райли и свали ципа на джинсите си. Повдигна полата й и смъкна сините й гащички.

— Не искам да те нараня. Вярваш ми, нали? — изрече ниско.

— Не зная… — едва промълви момичето, бледо като платно.

— Имаш думата ми, Мариан.

След това бавно проникна в нея, сякаш да не я нарани. Знаеше, че не бива да се бави много, но искаше да се наслади на тясната й женственост. По дяволите, след тази нощ никога вече няма да я видя!, помисли си със съжаление.

Тя поне беше достатъчно умна да не крещи и да не се опитва да се съпротивлява с нокти и колене. Когато си свърши работата, Съливан й показа няколко снимки, които винаги носеше в себе си. Трябваше да е сигурен, че е разбрала положението си.

— Сам съм ги правил. Виж ги добре, Мариан. А сега ме чуй — не бива да казваш нищо за случилото се тази вечер, на никого! Но най-вече на полицията. Разбра ли!

Тя кимна, без да вдига очи.

— Искам да го кажеш на глас, малката. И да ме погледнеш, колкото и да ти е трудно.

— Разбрах — едва отрони момичето. — Няма да кажа на никого.

— Погледни ме! — настоя Касапина.

Очите й срещнаха неговите. Промяната в тях бе изумителна. Издаваха страх и омраза, което той обожаваше. Причината се коренеше в детството му в Бруклин, в историята между баща и син, която предпочиташе да запази за себе си.

— Добро момиче. Странно е да го кажа, но те харесвам. Което означава, че ми допадаш. Довиждане, Мариан.

Преди да излезе, той пребърка чантичката й и извади портмонето.

— Застраховка, за всеки случай — обясни. — Не казвай на никого.

После отвори вратата и си тръгна. Мариан Райли се свлече на пода. Трепереше цялата. Никога нямаше да забрави случилото се. И особено онези ужасни снимки.