Джеймс Патерсън
Крос (17)

15.

Болницата „Сан Антонио“ не беше далеч, а аз тичах с всички сили, притиснал отпуснатото тяло на жена ми към гърдите си. Сърцето ми биеше лудо, ушите ми бучаха, сякаш бях понесен от огромна океанска вълна, която щеше всеки миг да ме размаже в скалист бряг.

Страхувах се, че ще се спъна и ще падна, защото краката ми трепереха. Ала знаех, че не мога да спра, докато не стигна до спешното отделение.

Мария не бе издала нито звук, след като бе прошепнала името ми. Бях изплашен до смърт. Светът около мен се размъти, сградите сякаш бяха в мъгла, което правеше случващото се още по-нереално.

Продължавах да тичам, изпаднал в шок.

Стигнах до Индипендънс Авеню и накрая видях блестящия червен надпис „Сан Антонио: Спешно отделение“. Беше само на една пресечка разстояние.

Трябваше да спра на светофара, защото колите летяха пред мен. Започнах да крещя за помощ. От мястото си виждах група санитари и сестри, които си говореха пред спешното отделение, но те не можеха нито да ме забележат, нито да ме чуят заради грохота на уличното движение.

Нямах друг избор, започнах да си пробивам път между фучащите автомобили.

Някои от колите набиваха спирачки, други ме заобикаляха, писнаха клаксони. Едно сребристо комби спря. Зад волана беше изнервен баща, чиито деца надничаха през стъклата. Когато зърнаха отпуснатото тяло на Мария в ръцете ми, по лицата им се изписа паника.

Още няколко коли спряха, за да ми дадат път.

„Ще се справим!“, помислих си, сетне изкрещях, сякаш Мария можеше да ме чуе:

— Вече сме в „Сан Антонио“. Всичко ще бъде наред, скъпа. Почти стигнахме, дръж се! Обичам те.

Стъпих на тротоара, когато миглите на Мария внезапно потрепнаха и тя отвори очи. Погледна ме, взирайки се в ужасеното ми лице. Изглеждаше объркана, но постепенно зениците й се проясниха.

— Обичам те, Алекс — едва прошепна тя и някак намери сили да ми смигне дяволито. Така, както само тя можеше да го направи. След това очите на моето сладко момиче се затвориха за последен път и тя завинаги си отиде от мен. А аз стоях и я притисках в прегръдките си, опитвайки се да се вкопча отчаяно в отлитащата й душа.