Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Witness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 88 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Нора Робъртс. Свидетелката

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2012

Редактор: Анна Балева

ISBN: 978-954-655-338-6

История

  1. — Добавяне

13.

Не можеше да повярва, че всичко му се струва толкова прекрасно, толкова великолепно.

— Ще ми покажеш ли накъде е?

— За спалнята ли питаш?

— Да. Там няма да имам нужда от указания.

Усмивката затрепка в очите й.

— Иначе бих останала разочарована.

Той стискаше ръката й, докато се качваха по стълбите.

— Надявам се да не задаваш въпроси за размера на мъжествеността ми — но преди това ми кажи как ще приеме Бърт цялата тази работа.

— Той е безупречно обучен, така че няма да се намеси — поне на теория.

Брукс погледна кучето.

— „На теория“ е доста опасен израз. Искаш да кажеш, че няма да ми прегризе гърлото, нали?

— Не би трябвало.

На вратата на спалнята Брукс я погледна внимателно.

— Опитвам се да разбера дали се шегуваш.

— Хуморът премахва чувството на неудобство, ако се появи такова. Не мога да кажа със сигурност. Но ако Бърт помисли, че се опитваш да ме нараниш, първата му задача ще бъде да ме защити, като те спре. Виждал те е да ме докосваш; вече съм му казала, че си приятел и трябва да мирува. Вече видя, че те доведох тук, без да ме принуждаваш.

Тя отпусна ръка върху гърдите на Брукс, след това погледна кучето и му нареди нещо.

— Това на какъв език беше? — попита Брукс, когато кучето се отправи към широкото си легло, обиколи го три пъти и легна с тежка въздишка.

— Фарси.

— Сериозно? Да не би двамата с Бърт да си говорите на фарси?

— Не знам езика много добре, но го уча. Казах му да си почине. Не искам да го гоня от стаята. Няма да разбере защо го правя.

— А това плюшено мече защо е в леглото му?

— Кучетата са стадни животни.

— И мечето е глутницата на Бърт, така ли?

— Успокоява го.

— Добре. — Той заоглежда мониторите, подредени също както на първия етаж.

— Знам, че ти е любопитно. Това ми е работата. Човек трябва да осигури безопасността си; а и системите трябва да се изпробват.

— Права си. — Той се обърна и я погледна с възхищение. — Не е нужно да обсъждаме въпроса точно сега. Може ли да си оставя оръжието на бюрото?

— Да.

След като свали пистолета, той пристъпи към нея и зарови пръсти в косата й.

Целуна я. Пръстите му пълзяха по лицето и тялото й. Докосванията му бяха леки и приятни.

— Имаш хубави ръце.

— Все още не съм започнал да ги използвам по предназначение.

Тя започна да разкопчава ризата му.

— Не носиш униформа като заместниците си.

— Отвикнал съм.

— Харесва ми така. Излъчваш авторитет по различен начин.

Тя разтвори ризата и плъзна ръце по гърдите му.

— В много добра форма си.

— Благодаря.

Тя вдигна очи към него.

— Аз също.

— Забелязах.

— Много съм силна и притежавам забележителна издръжливост.

— Ти си изключително сексапилна, по напълно неочакван начин. — Той съблече блузата й.

— Аз…

— Шшш. — Притисна устните й със своите и я положи на леглото.

Кучето не издаде и звук, но Брукс усети втренчения му поглед в гърба си.

Кожата й беше мека, топла и гладка, мускулите на ръцете и раменете й бяха стегнати. Устните й посрещнаха неговите жадно, но очите й си останаха внимателни и предпазливи като на кучето.

— Затвори очи — прошепна той и спусна устни по шията й.

— Искам да виждам всичко — отвърна тя.

— Затвори очи само за момент и почувствай.

Тя се остави на усещанията. Сториха й се още по-еротични, докато беше със затворени очи.

Беше в пълна безопасност — напомни си тя. Оставяше се на желанията и нуждите си.

— Не мисли. — Той я целуна. — Просто усещай.

Тя не беше сигурна, че може да спре да мисли. Въпреки това мълчеше, защото той, изглежда, предпочиташе тишината, и се опита да накара ума си да се отпусне.

С него всичко бе съвсем различно. Искаше й се да анализира причините — но пък бе толкова приятно просто да чувства.

Отпусна се под него — съвсем малко, но достатъчно. Той плъзна език под памучната тъкан на сутиена и се задържа на същото място, докато ръцете му изучаваха други извивки.

Нощният ветрец подухваше през прозореца, като внасяше аромата на гора и неспирната музика на потока.

Той разкопча горното копче на панталона й, смъкна го и видя на бедрото й малък белег.

Не бързаше — имаше нужда от време, за да открие всички тайни, извивки и кътчета, да усети чистия й мирис и начина, по който потръпваха мускулите на корема й, когато ги докосваше с устни.

Откликът й беше спонтанен. Бедрата й се повдигаха, докато той продължаваше да я съблича.

А след това се раздвижи.

Дългите й стегнати крака трепнаха, цялото й тяло се изви и тя скочи върху него. Устните й притиснаха неговите, разкъсаха спокойствието и го подпалиха. Дъхът й опари рамото му; тя се плъзна надолу — гъвкава, бърза като змия, и захапа зърното му, а ръцете й разкопчаваха колана му.

Той се надигна, за да привлече устните й към своите, да почерпи от пламъците, които избликваха от нея. Беше нетърпелив и ненаситен.

Тя изви гръб, притисна лицето му към гърдите си и простена:

— Искам… — Възседна го и се залюля, а той впи пръсти в бедрата й, за да не й позволи да се изплъзне. — Искам!

Бе полудяла от желание и нетърпение. Завладян от бурята, която бушуваше в нея, той се остави на страстта и двамата жадно се нахвърлиха един върху друг.

Твърде много, но не достатъчно — помисли си трескаво тя, измъчвана от желанието. Трябваше да завладява, да получава, преди ужасното удоволствие да се разбие на парчета. Тялото му — толкова силно, толкова стегнато — бе изтъкано от желание, а ръцете — от усещания. Само той можеше да я отведе до момента на освобождение и удовлетворение.

В нетърпението си тя грабна презерватива и разкъса опаковката.

Беше изумена, че ръцете й треперят, докато му го слагаше.

Надвеси се над него. В меката светлина на спалнята той забеляза нетърпението, което искреше в очите й, и блясъка на кожата й. След това тя го пое в себе си. В един задъхан момент всичко спря. Не се виждаше нищо, нямаше звуци, нито пък движения. Жадните й очи не се откъсваха от неговите, докато телата им се сливаха.

Това е окото на бурята — реши той. А след това тя го завладя.

Яхна го така, сякаш от това зависеше животът й — нетърпеливо, настървено. Той се опитваше да я догони, а сърцето му блъскаше като обезумяло.

Тогава тя спря с нещо средно между вик и стон, великолепните й очи се затвориха и възхитителното й тяло се изви. Беше се отдала напълно на удоволствието.

Той я положи на леглото и навлезе в нея. Тя отвори очи и извика от изненада.

Сега той се превърна в ездач — отново я издигна до неподозирани висини, доставяше си удоволствие, а тя потръпваше и се притискаше в него. Усети как оргазмът я разтърсва и ноктите й се забиват в гърба му. Веднага след това се остави на собственото си освобождение.

След секунда — а може би две — осъзна, че е паднал върху нея и диша тежко като маратонец, успешно пресякъл финиша.

Обърна се по гръб с надеждата, че няма да получи инфаркт и да се наложи тя да му оказва първа помощ.

Тогава забеляза Бърт, да го наблюдава, полуизправен.

— Не знам дали кучето ти е любопитно, или ревнува, но най-добре го успокой, че всичко е наред.

Тя даде на Бърт команда да се отпусне. Кучето легна, но не откъсна очи от леглото.

— Добре ли си? — попита я Брукс, когато тя замълча.

— Да. От няколко месеца не бях правила секс. Знам, че избързах.

— Господи, Абигейл, страхотна си! Истинско съвършенство.

— И ти много ми харесваш. Чудесни пропорции, добър мускулен тонус.

Тези думи му доставиха огромно удоволствие и той се обърна, за да я целуне. Усмивката му се стопи, когато се вгледа в очите й. Тъй като бе израснал с майка и две сестри, забелязваше женските сълзи, още преди да капнат.

— Какво има?

— Всичко е наред. Сексът беше чудесен. Благодаря ти.

— За бога, Абигейл!

— Жадна съм — прекъсна го бързо тя. — Ти искаш ли вода?

Той я хвана за ръката, но тя стана и каза:

— Искам да остана за малко сама.

Излезе, без да се облича. Той остана изненадан, защото бе решил, че е срамежлива. После отново си каза, че тази жена е истинска загадка.

— Ти знаеш всички тайни — заговори той на Бърт. — Жалко, че не можеш да говориш.

Тя слезе в кухнята. Наистина искаше да остане сама.

Знаеше, че сексът натоварва доста тялото и ума. Гордееше се, че е напълно способна да извърши акта, а след това да възвърне контрол над ума си по най-бързия начин. Тоест, веднага.

Защо тогава бе така развълнувана? И самата тя нямаше представа какво е преживяла. Може би защото го познаваше по-отблизо, отколкото другите мъже, които бе избирала като сексуални партньори. Бе сигурна единствено, че досега не бе изпитвала нещо подобно.

Но защо й се плачеше? Ако беше сама, щеше да се сгуши в леглото и да си поплаче.

Поведението й в момента не беше нито логично, нито разумно. Сексът наистина беше много хубав. На него също му хареса. Компанията му й допадаше — но може би тъкмо това бе част от проблема. Внезапно всички тези притеснения и тревоги й дойдоха в повече.

Качи се по стълбите и завари Брукс да я чака в леглото, подпрян на възглавниците.

— Не знам как да се държа — промълви и му подаде водата.

— Как така?

— Искам всичко да е нормално.

Той кимна и отпи няколко глътки.

— Мога да ти помогна. Върни се в леглото.

— Добре.

Тя легна до него и се опита да не се напряга, когато той я привлече към себе си. Вместо да започне да я възбужда отново, той я прегърна така, че да отпусне глава на рамото му, и придърпа тялото й към своето.

— Това е напълно нормално.

— Приятно е. Тялото ти е топло.

— След това, което направихме, едва ли ще се охладя цяла седмица.

— Това беше шега и комплимент. — Тя се обърна, погледна го и се усмихна. — Така че, ха-ха, благодаря ти.

Той премести главата й на гърдите си.

— Ти направо ме разтърси, Абигейл. Това също беше комплимент — добави той, след като тя не отговори.

— Трябва и аз да измисля комплимент за теб.

— Е, щом трябва…

— Не исках да кажа… — Тя вдигна поглед и забеляза блясъка в очите му. — Ти се шегуваш!

— Е, това е нормално. Можеш и ти да ми кажеш същото.

— Защото егото на мъжа често се свързва със сексуалната му мощ.

— Може и така да се каже. Приказки, че си видяла Господ, или че земята се е разтърсила, са клишета — но в тях има много смисъл.

— Земята се движи непрекъснато, така че този комплимент не е хубав. По-добре би било да се каже, че земята е спряла да се движи — въпреки че това е невъзможно, тъй като ще последва глобална катастрофа.

— Ще го приема за комплимент.

Ръката му я галеше по гърба, както тя понякога галеше Бърт. Нищо чудно, че на кучето му харесваше. Пулсът й се успокои и тя започна да се отпуска.

Беше точно толкова хубаво, колкото винаги си го бе представяла.

— Кажи ми нещо за себе си — продължи той. — Не е нужно да е нещо важно — добави, когато усети как тя се напрегна. — Нито пък някаква тайна. Каквото и да е. Може да е любимият ти цвят.

— Нямам любим цвят, защото цветовете са твърде много — освен ако не говориш за основните цветове.

— Явно въпросът за цветовете се оказва твърде сложен. А каква искаше да станеш, като пораснеш, когато беше малка? Аз исках да съм Улвърин[1].

— Искал си да си върколак ли? Много странно.

— Не кой да е върколак, а Улвърин от „Х-Мен“.

— А, знам го. Онзи мутант, супергерой от комиксите и филмите.

— Същият.

— Как е възможно да се превърнеш в него, след като всички знаят, че той е просто измислен герой?

— Бях на десет години, Абигейл.

— Аха.

— А ти?

— От мен се очакваше да стана лекарка.

— Очакваше ли се? — Той изчака няколко секунди. — А ти не искаше ли?

— Не.

— Значи не си ми отговорила на въпроса. Каква искаше да станеш?

— От мен наистина се очакваше да стана лекарка и мислех, че така и ще стане, затова, когато бях на десет години, не съм и помисляла за нещо друго. Отговорът ми не беше добър. Твоят е по-добър.

— Това не е състезание. Можеш да си избереш Буря. Тя е готина.

— Героинята, която играе Хали Бери във филма? Много е красива. Тя контролира времето. Само че Улвърин не прави секс с нея. Той има чувства към Джейн — лекарката, а тя се разкъсва между Сайклопс и Улвърин.

— Значи си запозната с отношенията между героите в „Х-мен“.

— Гледала съм филма.

— Колко пъти?

— Веднъж, преди няколко години. Беше интересно, че Улвърин не помни миналото. Тъй като той защитава момичето Роуг, филмът придобива дълбочина. Положителен герой, с който едно момче може да се отъждестви. Сценаристите създават доста неблагоприятна почва за Роуг, тъй като заради мутацията тя не може да докосва други хора. Сцената с гаджето й в началото е много тъжна.

— Помниш много подробности, а си го гледала само веднъж.

— Имам много силна зрителна памет. Понякога чета книги или гледам филми за втори или трети път, но не защото не ги помня.

Той се обърна и я погледна.

— Ето, видя ли — каза ми нещо. Значи пазиш всичко, складирано тук. — Той докосна слепоочието й. — Защо тогава главата ти не е по-голяма?

Тя се разсмя, след това притихна, обзета от несигурност.

— Това шега ли беше?

— Ами, да. — Приглади един кичур, залепнал за бузата, й я целуна. — Правила ли си някога палачинки?

— Да.

— Чудесно.

— Гладен ли си? Палачинки ли искаш?

— Сутринта. — Той плъзна ръце по тялото й и погали гърдите й.

— Значи искаш да спиш тук?

— Че как иначе ще изям палачинките, които ще ми направиш?

— Аз не спя с никого. Никой не е оставал да преспи при мен.

Ръцете му спряха за момент, след това продължиха пътя си.

— Значи не знаеш дали хъркаш.

— Не хъркам.

— Ще ти кажа.

Имаше толкова много причини, поради които не трябваше да му позволява да остане. Той обаче отново започна да я целува, да я докосва и възбужда.

Щеше да му откаже — но после.

 

 

Събуди се малко преди настъпването на утрото и остана да лежи неподвижно. Чу дишането му — бавно, спокойно. Беше различно — по-тихо, отколкото дишането на Бърт. Бърт понякога хъркаше.

Тя беше заспала — при това дълбоко, след като правиха секс за втори път. Не го отпрати, а възнамеряваше да му каже да си върви. Снощи дори не провери къщата и мониторите. Не беше сложила и оръжието си на нощното шкафче.

Просто се беше отпуснала в удобната, нормална поза и незнайно как се беше унесла, докато си говореха.

Не само че бе постъпила невъзпитано, но беше и изплашена. Как може чак толкова да свали гарда с него? С когото и да било?

Какво да прави сега? Тя си имаше рутина, която не включваше гости с преспиване.

Трябваше да изведе Бърт, да го нахрани и да провери мониторите, служебните имейли и есемесите.

Какво да прави?

Май трябваше да направи палачинки.

Когато стана от леглото, дишането на кучето се промени. Забеляза, че то отвори очи в сумрака и опашката му започна да потропва, както всяка сутрин.

Прошепна му команда на немски, дръпна халата си, а Бърт се протегна. Двамата се измъкнаха тихо от стаята и слязоха долу.

Брукс отвори очи и се усмихна. Трябваше да се сети, че тя става рано. Той можеше да поспи още час, но прецени, че няма да е зле да се надигне от леглото.

Може би щеше да успее да я убеди да се качат отново горе, след като пусне кучето да се разходи. Стана и отиде към банята. Както винаги, му се допи кафе. Прокара език по зъбите си.

Беше му неудобно да отваря шкафчетата, за да провери дали има допълнителна четка за зъби, и реши да се измие с пръст и малко паста.

Отвори чекмеджето на малко шкафче и видя тубичка паста „Крест“ и нейния „Зиг Зауер“.

Кой, за бога, държеше полуавтоматично оръжие при пастата за зъби? Провери и разбра, че е зареден.

Снощи му беше казала нещо — припомни си той. А сега се налагаше да я убеди да му каже и още.

Почисти си зъбите, след това се върна в стаята и се облече. Слезе долу, усети аромат на кафе и чу сутрешните новини.

Абигейл беше застанала до плота и бъркаше нещо — може би тесто за палачинки — в тъмносиня купа.

— Добро утро.

— Добро утро. Направила съм кафе.

— Подуших го насън. Не хъркаш.

— Казах ти, че… — Тя млъкна, когато устните му докоснаха нейните.

— Просто уточнявам — отбеляза той. — Взех си малко паста за зъби. — Наля кафе в две чаши и забеляза погледа й. — Би ли ми казала защо държиш „Зиг“ в чекмеджето?

— Не. Важното е, че имам разрешително.

— Знам, проверих. Имаш няколко разрешителни. — Той си сложи щедро количество захар. — Много ме бива в изравянето на разни неща. Но няма да продължавам. Повече нищо няма да проверявам, без да съм ти казал предварително.

— Значи няма да проверяваш, докато правя секс с теб.

Очите му горяха в зелено с отблясъци на разтопено злато, докато оставяше чашата.

— Обиждаш и двама ни. Няма да проверявам, защото не искам да действам зад гърба ти. Искам отново да спя с теб, но това не е условие. Искам да продължим да се виждаме, защото се харесваме и ни е добре в леглото. Добре ли го обясних?

— Да.

— Не обичам да лъжа. Извън работата не го и правя. Няма да лъжа и теб, Абигейл, и няма да те проверявам, без да знаеш, защото това би било равносилно на лъжа.

— Защо да ти вярвам?

— От теб зависи дали ще ми вярваш, или не. О, това кафе е страхотно. Палачинки ли правиш?

— Да.

— Сега ми се струваш дори по-красива, отколкото преди десет секунди. А ще попадна ли на друг пистолет, докато вадя чинии и прибори?

— Да.

— Ти си най-интересната от всички жени, които познавам. — Той отвори шкафа с чиниите.

— Мислех, че просто ще престанеш.

— Какво да престана?

— Мислех, че след като правим секс, няма да искаш да останеш тук и ще престанеш да се мотаеш около мен.

Той отвори чекмеджето за прибори и веднага забеляза „Глока“.

— Може и да си забравила, но земята спря да се върти. — Подреди приборите, докато тя сипваше тесто в тигана. — Не става въпрос единствено за секс, Абигейл. Щеше да е много по-лесно, ако беше така. Само че има нещо… Все още нямам никаква представа какво — но наистина има нещо. Затова трябва да го изживеем.

— Не знам как се прави. Вече ти казах.

Той посегна отново към чашата кафе и пристъпи към нея, за да я целуне по бузата.

— Струва ми се, че се справяш чудесно. Къде е сиропът?

Бележки

[1] Wolverine (англ.) — върколак; герой от „Х-Мен“ — Б.пр.