Нора Робъртс
Свидетелката (11)

11.

След срещата в градския съвет, където винаги се чувстваше като натрапник и измамник, Брукс се отправи към заведението на Линди заедно с Ръс Конрой. Той му беше стар приятел, член на градския съвет и кандидат за кмет на есенните избори.

— Кмет Конрой!

— Ето какъв е планът. Гласувайте рано, гласувайте често.

Бяха учили заедно — от детската градина, чак докато завършиха гимназия. Бяха в един отбор по бейзбол — Ръс хвърляше топката, а Брукс беше на трета база. Бяха се карали за момичета; ако Ръс не бе излъгал, бяха изгубили девствеността си в една и съща седмица.

Той беше кум на сватбата на Ръс преди три години, а после и кръстник на дъщеря му, Сесили, която се роди осемнайсет месеца по-късно.

Ръс — червенокос дребосък с лице, обсипано с лунички, и с прекалено големи зъби — първо бе вечно недоволен общ работник в един хубав хотел в Конройс, а после стана негов собственик.

Приятелят му, който едно време се интересуваше само от това колко мадами ще забие, ако отскочи до Кий Уест, се беше превърнал в умел бизнесмен, любящ съпруг и невероятно грижовен баща.

Но никога не бе очаквал да дойде денят, когато ще гласува за кмета Ръсел Конрой.

— Това ли е планът ти?

— Ще се справя страхотно. — Ръс отвори вратата на заведението и махна на сервитьорката. — Бикфорд беше добър с мен. Даде ми дом и живот; нещо повече — даде ми Селин и Сиси. Искам да му помогна да израсне, да запази стабилността си, да разчита на туризма.

— Ще се справиш добре.

Брукс се облегна назад. Ким им сервира кафе, без дори да пита, а Ръс я заговори.

„Роден е за тази работа“ — помисли си Брукс.

— Кмет Конрой — промълви Брукс, докато вдигаше чашата с кафе.

— Началник Глийсън.

— Направо да изперкаш! Вече сме големи хора — най-вече ти, татенце.

— Ще стана татенце за втори път през септември.

— Сериозно ли?

Гордост и удоволствие се изписаха по лицето на Ръс.

— Напълно.

— Честито, Ръс. Браво на теб!

— Ще го пазим в тайна още месец, но вече започва да се разчува. — Той снижи глас. В понеделник сутринта, когато в заведението беше тихо, ушите на всички посетители бяха наострени, за да дочуят някоя и друга клюка. — Селин постоянно повръща сутрин. Две от другите учителки — а и баща ти — вече са забелязали.

— Той не ми е казал нищичко, а се видяхме вчера.

— Помолила го е да си мълчи. Баща ти е железен.

— Така си е.

— Та след като вече съм глава на голямо семейство, ми се налага да внимавам какво правя. — Ръс размърда игриво вежди. — Я кажи, имаше ли среща с някоя готина мадама през уикенда?

— Повикаха ме към единайсет заради свада в „Бийтърс“. Изглежда, Джъстин Блейк налитал на бой.

— Това момче създава само неприятности.

— Освен това е нагъл, разглезен и непълнолетен. Да не забравяме и проблемите му с дрогата. Баща му никак няма да ми се зарадва, ако натикам първородния му син в затвора.

— Линкълн също е беляджия, още от едно време, но има пари и затова си позволява това-онова. Изненадан съм, че дори са обслужили малкия в „Бийтърс“.

— Не и според свидетелите, с които разговарях. Като влязъл, вече се бил насвяткал; след това се разбеснял, когато отказали да го обслужват и се опитали да го изгонят. Както и да е — Блейк се довлече заедно с адвоката си в управлението.

— Май в събота вечер не е било много весело.

— Както и в неделя — добави Брукс. — Хлапето обаче излезе под гаранция. Трябва да отиде на курсове за преодоляване на алкохолната зависимост, да плати глобата и щетите, които е нанесъл. Едва на деветнайсет е, а вече са го изхвърлили от два колежа, има две обвинения за шофиране в нетрезво състояние, а тепърва ще му лепнат и още. Няма право да шофира. Трябва да изчака поне още една година — но това не му пречи да се натряска, след което да хукне да търси с кого да се сбие.

— Така е с младите.

Брукс взе кафето.

— Ние никога не сме били толкова тъпи или арогантни.

— Напротив, бяхме доста тъпи — но не и арогантни. Никога не сядахме зад волана, след като сме се наливали с бира, която нямаме право да купуваме, защото сме непълнолетни. — Ръс се отпусна назад и приглади морковенооранжевия си перчем. — Не трябва да работиш толкова в събота вечер, приятел. Да знаеш, че Селин е направила списък със свои неомъжени приятелки и няма търпение да те запознае с тях.

— Направо ще те убия — а като шеф на полицията знам и как да се измъкна безнаказано.

— Просто предлагах, освен ако не продължаваш игричките си със Силби.

— Тази работа приключи. Завинаги.

— Значи…

— Напоследък се виждам с Абигейл Лаури.

— Не може да бъде! — възкликна Ръс. — Казвай веднага.

— Крайно време е да се връщам на работа.

— Значи, пусна бомбата и сега се изнасяш?

— Ще ти кажа само, че тя е интересна, тайнствена и сексапилна. Има куче, което е достатъчно голямо и умно, за да управлява сложни машини. Освен това знае как да борави с „Глок“.

— Тогава защо се среща с теб?

— Защото не я оставям на мира. Много ми се иска от цялата работа да излезе нещо. Хайде, плати кафето и ще гласувам за теб.

— Слушай, защо не дойдеш на вечеря? Доведи и гаджето.

— Все още се опитвам да я убедя да ме покани у тях — отвърна Брукс, докато се измъкваше от сепарето. — А да я накарам да излезем ще ми е доста трудно.

 

 

Късно следобед, Брукс отдели малко време, за да купи някои неща. Когато приключи и тръгна към дома на родителите си, баща му се беше преоблякъл подходящо за работа в градината.

Съни и Лърен се бяха навели над една от предните лехи и садяха пъстри млади едногодишни растения.

Баща му беше с износена бейзболна шапка, останала от времето, когато Брукс беше на трета база, а майка му — широкопола сламена, с червени цветя.

Стана му приятно, че двамата работят рамо до рамо. От широко отворените прозорци и врати се носеше музика.

Лърен се изправи и протегна дългите си крака. Имаше хубав тен и приятна усмивка, а кичурите коса, които се подаваха под шапката, бяха къдрави и прошарени, но все още гъсти.

Един ден може би щеше да спре да си спомня как видя баща си в болницата преди байпаса. Вече нямаше да го вижда блед, посивял, стар и малко изплашен.

Майка му също се изправи и подпря ръце на ханша си. Брукс помнеше страха и в нейните очи. Тя не бе спряла да говори, докато чакаха и се молеха.

Сега и двамата изглеждаха както трябва, помисли си той — прашни от работата в градината, заедно и щастливи, че го виждат.

Той слезе от автомобила с надеждата да не е допуснал колосална грешка и взе клетката от задната седалка.

— Здрасти — каза баща му.

— Здрасти, татко. Здравей, мамо.

— Какво носиш?

— Подарък. — Докато говореше, обитателят на клетката се събуди с тихо радостно скимтене.

— О! — Съни скри ръце зад гърба си. — Брукс, нали ти казах, че не съм готова за…

— Можеш да го върнеш, ако искаш. Нали познавате Пити от общинския кучкарник? Той реши да наруши правилата единствено заради вас, за да видите кутрето и чак след това да оформим документите.

— Брукс, просто не мога… Господи, погледни тази муцунка!

— Пити каза, че бил смес от овчарка, ретривър и бог знае какво още. Но пък е сладурче — при това доста нахално. Ще се наложи да го кастрираме, задължително е по закон — но той е смелчага.

— О, Брукс! Лърен, направи нещо!

— Трябва да го пуснем, не мислиш ли? — Лърен прегърна Съни през раменете. — Поне да го разгледаме като хората.

— Никак не ми помагаш. Добре де, пусни го. Не е редно да стои затворен в клетка като някой престъпник.

— Точно така. — Брукс остави клетката, отвори я и измъкна пухкавата топка, която не спираше да се гърчи и да джавка. — На десет седмици е. Ако не си намери дом през следващия месец, край. Ще му видят сметката. Ще го ликвидират.

Съни скръсти ръце отбранително.

— Престани!

Тя въздъхна, а баща му едва сдържаше смеха си.

— Какво? — Брукс притисна ухото си към носа на животинчето. — Сигурен ли си? Добре. Помоли ме да ви кажа… „Никой няма представа през какви ужасии съм преминал!“ — рече сериозно Брукс.

— Я ми го дай! — Съни пристъпи напред и го прегърна, а то се разтрепери от вълнение и заблиза лицето й. — О, по дяволите, по дяволите и пак по дяволите! — възкликна тя. Думите звучаха приглушено от козината на кученцето.

Лърен вдигна палци към сина си, а след това погали кутрето между ушите.

— Вечерял ли е?

— Още не — но аз нося всичко необходимо в колата. Стига мама да иска да го спаси.

— Трябваше да те набия! — Тя вдигна кутрето във въздуха и то размаха опашка. — Лърен, той ще изрови цветните лехи и ще ака на пода. Ще надъвче всичко, до което се докопат тези млечни зъбки.

— Ами да — съгласи се Лърен и почеса животинчето по корема. — Ще създава само неприятности.

Тя прегърна кученцето.

— Ела при мен, гадинке.

— На мен ли говориш? — попита я Брукс.

— Ти си единствената гадинка, която виждам в двора си. — Тя го привлече към себе си. — Благодаря ти! — След това отпусна глава на рамото на Брукс и заплака. — Дори не мислех, че имам сили за подобно чувство. Но ето че е така.

После тръгна към къщата, понесла кученцето.

— Как ти хрумна да й го подариш? — попита Лърен.

— Един човек ми подхвърли идеята и аз реших, че става.

— Добро попадение. А сега да му пренесем багажа.

— Реших, че трябва да си има свои неща, за да не го чувствате като заместител — затова купих всичко необходимо — обясни Брукс, когато започнаха да разтоварват. — Играчки, легло, каишка, нашийник, купички, кучешка храна. Трябва да го заведете на ветеринар за ваксините. Взел съм и документите. Утре ще занеса копие на Пити.

— Аз ще се погрижа. Много е важно за нея, а и за мен. Мъчно ми беше, че си нямаме куче. Обзалагам се, че ще накара стария Чък да се пораздвижи.

— Поне ще го вдига по няколко пъти от канапето.

— Сигурно. Майка ти ще си създаде работа за известно време. Какво ще кажеш да затоплим няколко бургера на грила?

— Бих казал… по дяволите! — възкликна той, когато радиото изпука. — Началник Глийсън.

— Брукс, пристигна ли вече при вашите? — попита Алма.

— Да, в двора съм — отвърна той.

— Госпожа Уилъби отново се оплаква от влизане с взлом.

— Добре. Дай ми две минути. Ще поема случая.

Вдигна рамене.

— Старата госпожа Уилъби съобщава за взлом поне по веднъж в седмицата. Чува странни звуци, слънчевите лъчи влизат под особен ъгъл през прозореца и винаги й се струва, че някой идва да я обере. Ще се наложи да остана на чаша слаб чай и престояли сладки, след като огледам къщата.

— Тогава ще те изчакам за бургерите.

— Супер. Няма да се бавя повече от половин час.

 

 

Веднъж или два пъти в седмицата, когато работата й позволяваше, Абигейл отделяше по няколко часа, за да свърши малко лични неща. Обикновено се заемаше със сметките, които не се плащаха автоматично, или пазаруваше онлайн. Следеше новините, ежеседмични или ежемесечни блогове, понякога дори си оставяше и по малко време за игри.

Тъй като се занимаваше с дизайн и програмиране, бе на мнение, че трябва да е в течение с новостите в света на технологиите.

А веднъж или два пъти в седмицата се отдаваше на хакерство.

Проверяваше майка си, като влизаше в банковата й сметка и графика й в болницата.

Знаеше, че доктор Сюзан Л. Фич възнамерява да замине на тримесечна ваканция в Прованс през май. Знаеше в кои хотели и авиокомпании е направила резервация, както и с кого излиза през последните няколко месеца — някой си Уолтър П. Фенингтън Трети.

Знаеше доста за живота, работата и финансовото състояние на майка си.

С нея не се бяха виждали и чували от нощта, в която Сюзан я остави при Тери и Джон в първата обезопасена квартира в Чикаго.

Тя обаче я проверяваше често — както от любопитство, така и за да е сигурна, че семейство Волкови не са скроили някой гаден номер.

А защо да го правят? — мислеше си Абигейл. Имаха доносници сред силите на реда. Те им бяха докладвали, че Сюзан Фич не знае нищо и не се интересува от дъщеря си, която бе заченала така пресметливо, а след това бе изоставила.

Проверяваше и семейството на Джон. Надяваше се той да е доволен, че съпругата му, се е омъжила повторно осем години след смъртта му. Щеше да се зарадва, че децата му са добре и очевидно щастливи. Знаеше къде живеят, къде работят, къде ходят на училище. Знаеше и че родителите на Тери са се преместили в Сарасота.

Беше програмирала автоматично търсене, така че винаги, когато някоя медия споменеше името Волков, компютърът й сигнализираше. Следеше ги много внимателно. Иля беше сгоден; сватбата щеше да се състои през есента. Годеницата му беше от богато семейство с връзки в друга братва. Според нея това бе някаква сделка — но тя беше сигурна, че Иля е доволен, тъй като жената беше много красива.

Да хакне компютрите на Иля изискваше повече усилия, повече време и много повече проучване. Тя обаче нямаше нищо против. Копираше всички файлове и имейли и ги събираше; преглеждаше всички сайтове, в които той беше влизал.

Хората като него си въобразяваха, че са внимателни — но всъщност не бяха. Тя бе убедена, че познава бизнеса му не по-зле от него самия. Познаваше живота му, както и живота на годеницата му и гаджетата му; знаеше как си харчи парите, откъде си купува дрехите и обувките.

Знаеше абсолютно всичко.

Освен това знаеше, че семейство Волкови продължават да я търсят.

Откриването й не беше приоритет за руснаците — но от онова, което откриваше, бе наясно, че все още я смятат за опасност.

Беше задължително да я открият и елиминират. Докато Сергей Волков оглавяваше братва, тя щеше да си остане мишена. Освен това бе твърдо убедена, че ще остане мишена и когато Иля наследи мястото му.

Знаеше, че Яков Короткий все още е убиец. Беше съставила списък, към който добавяше хора, за които бе убедена, че той е ликвидирал. Тя знаеше — тъй като хакваше и агенциите — че ФБР, службата на американските шерифи и Интерпол разполагат с подобни списъци.

Само че никой не бе в състояние да лепне обвинение на Короткий. Той беше едно от най-ценните и добре защитавани оръжия на мафията.

Освен това знаеше, че ФБР и шерифите продължават да я търсят. По-точно — продължаваха да търсят Елизабет Фич.

Тя си оставаше свидетелка на убийствата на Джули Мастърс и Алекси Гуревич, а също и лице, което можеше да даде интересни сведения за смъртта на Джон Бароу и Тереза Нортън.

Джон бе казал истината — беше я защитавал до самия край. Тя не можеше да се довери на никого. За семейство Волкови тя бе чисто и просто мишена, която трябваше да бъде ликвидирана, за да могат те да запазят гордостта си и да докажат, че държат на принципите си. За властите тя беше свидетелка на убийството на двама федерални шерифи, или, в зависимост от анализа — престъпничка, която може би от отчаяние, скука или в пристъп на лудост бе обезоръжила федерален шериф, убила друг и ранила трети — Косгроув беше ранен в бедрото по време на престрелката.

Някои предполагаха, че тя е инсценирала газовата експлозия, за да прикрие следите на престъпното си деяние.

Според нея планът да бъде елиминирана е бил замислян дни наред, може би дори седмици преди седемнайсетия й рожден ден, от Кийгън и Косгроув.

Тя е трябвало да загине в експлозията заедно с Джон и Тери.

Рядко мислеше за първите месеци след бягството, за първата година, през която се криеше, за ужаса и мъката. В крайна сметка бе успяла да намери изход.

Сега вече имаше живот, и възнамеряваше да го пази.

Кучето спеше в краката й, когато влезе в сметките на Иля.

Той редовно сменяше паролите и подновяваше защитната стена. Тя обаче бе посветила цяло десетилетие на проучване, развитие и програмиране на системи; знаеше всичките им плюсове и минуси и бе в състояние да разбие всяка защита. Изпитваше огромно задоволство, когато нахлуваше в неговото пространство, надничаше в света му и разкриваше тайните му.

Съжаляваше единствено, че той никога няма да научи.

Никога нямаше да изпита нейните страхове.

Но пък тя бъркаше дълбоко в джобовете му.

От време на време, когато събереше достатъчно данни, когато беше сигурна в цифрите и нямаше опасност за нея, тя намираше начин да изпрати по малко информация до един агент от ФБР — внимателно проверен, когото познаваше не по-зле от себе си.

Независимо за кого се представяше в момента.

Подписваше кратките си съобщения, пълни с важни данни, с твой друг, което на руски означаваше „твой приятел“. Тя изпращаше файлове, профили, проучвания и запитвания, до едно подписани с твой друг. Предполагаше се, че информаторът е мъж — част от братва на семейство Волкови.

Заради твой друг мнозина бяха изгубили живота си. Но Абигейл се надяваше да е спасила други хора. По нейна преценка най-доброто й постижение бе събирането на достатъчно информация, за да имат основание силите на реда да нахлуят в един склад в южната част на Чикаго и да разбият мрежата от проститутки, принудени да работят там.

Сега проучваше новата им дейност — кодове, кодови фрази, фалшиви имена. Предаваше информация за основните им компютърни измами. Ако федералните не успееха да се справят сами от тук нататък, значи не заслужаваха помощ.

Беше се заела сериозно и с прането на пари.

Носеше й неимоверно удоволствие да обърква финансите на семейство Волкови. Не чак толкова, колкото мисълта, че бе изиграла малка роля в освобождаването на над двайсет момичета от сексуално робство, но намаляващите им средства създаваха трудности за другите им дейности.

Точно така — прането на пари щеше да се превърне в новата й цел. Това щеше да е сватбеният й подарък за Иля.

Настани се удобно, за да събере информация от имейлите на Иля и на счетоводителя, а също и на няколко други техни сътрудници. Не можеше да се начуди колко много разкриват хората с всяко натискане на клавишите — колко са небрежни. Докато работеше, мислеше на руски, потапяше се в езика. Затова, когато телефонът й звънна, тя изруга на руски.

Не очакваше обаждания, но някои от новите й клиенти предпочитаха да разговарят с нея по телефона, вместо да комуникират с есемеси или имейли. Погледна екранчето и се намръщи.

Брукс беше успял да открие номера на мобилния й телефон. Не беше чак толкова трудно, но сигурно му бе отнело време и усилия.

Защо?

Обзета от любопитство, тя вдигна телефона.

— Здрасти. Обажда се Брукс.

— Да, знам.

— С какво обичаш пицата?

— Ами… няма значение.

— Има огромно значение каква пица обичаш, Абигейл. Добавките са най-важното.

Той може и да имаше право. Как само й се искаше да не е толкова объркана и заинтригувана от него.

— Обичам черни маслини, и най-вече люти чушки.

— Супер. Ще дойда след половин час.

— Не съм те канила.

— Забелязах. А трябва.

— Имам работа.

— Наближава седем. Време е да си починеш. Освен това имам новина за теб.

— Каква новина?

— Тя върви с пицата. Чакай ме след половин час.

Тя затвори телефона.

Не беше подготвена. Защо винаги я прекъсваше и се натрапваше, когато тя не е готова? Сега се налагаше да приключи с работата.

А имаше намерение да си направи за вечеря пържено пиле със зеленчуци.

Той щеше да иска да си говорят, а тя не беше сигурна, че има какво да му каже. Не знаеше как да води неангажиращ разговор.

Но пък се чудеше каква новина й носи.

Предаде се, изключи компютъра и прибра с нежелание пистолета и кобура в чекмеджето.

Огледа внимателно подбраните си вина и избра бутилка хубаво кианти.

Ето че отново щяха да вечерят. Виждаха се за втори път тази седмица, без да се брои боровинковият пай.

Тя излизаше с началника на полицията.

Остави бутилката вино и закрачи из стаята. Трябваше да намери разрешение, някакъв изход от това… положение. Ако откажеше да се вижда с него, той щеше да се амбицира и да стане подозрителен.

Разбираше какъв интерес се създава, когато има предизвикателство. Мъжът се чувства длъжен да започне преследване, да дебне, да победи. Ако правят секс, той нямаше да има вече за какво да я преследва; нямаше да има предизвикателство. Интересът му щеше да угасне.

Това бе логичното разрешение.

Освен това щеше да ликвидира и желанието му. След като отстранеше предизвикателството от пътя му, щом задоволеше физическите си нужди, интересът му щеше да се стопи и вече нямаше да й се налага да мисли за него в неподходящо време. Животът й отново щеше да стане нормален и напълно обикновен.

Теорията й беше непоклатима.

Двамата щяха да правят секс, след което всеки да си живее живота.

Облекчена и доволна от разумното решение, тя се качи на горния етаж, последвана от Бърт, който бързаше да се увери, че в стаята й, в банята и на втория етаж няма никой друг.

Брукс нямаше да има повод да разпитва за стаята със заключена врата. Замисли се отново и се запита дали постъпва разумно, като нарушава железните си правила и влиза в интимен контакт с някой от местните.

Решението й беше правилно. Беше убедена, че е напълно способна да се справи със ситуацията.

Чу алармата и погледна към монитора в стаята. Нареди на Бърт да стои мирно.

Точен е — помисли си тя, докато наблюдаваше как Брукс приближава към къщата.

Обичаше пица. Харесваше секса. Докато отключваше вратата, си каза, че планът й ще подейства безотказно и двете страни ще се разделят приятелски.