Карън Маккомби
Срещи, двойни срещи и много големи грижи (6)

Глава 5
Зън-зън — кой звъни?

Примижах над чинията си и се опитах да разбера какво точно се предполага, че ядем.

Отново беше ред на Роуан да подготви съботния чай.

Как става така, че редът й идва толкова бързо?

Какво ли сме сторили в предишния си живот, за да заслужим това?

— Това е…

Татко спря да кашля.

— … чудесно, Роуан! А какво е?

Благословен да е, винаги се преструва, че кулинарните опити на Роуан стават за ядене. (Знам, че аз самата досадно често готвя рибни пръчици, спагети и боб, когато дойде редът ми, но поне никой не се натравя от гозбите ми…)

Лин завъртя вилицата си в розовата мътилка, а лицето й изразяваше ужас. А дори още не я беше вкусила.

— Пудинг ли е това? — попита Тор.

— Не — отвърна Роуан като отново зае мястото си на кухненската маса, изглеждайки доста объркана. — Къде се е чуло и видяло пудинг за чай?

— Ами ако не е пудинг, защо е розово? — директно попита Тор.

— Розово е — въздъхна Роуан, сякаш беше майстор-готвач от световна класа, разпитван от дребен спекулант, — защото вътре има червено цвекло.

— То наистина е червено — отбелязах аз.

И не мисля, че грешах.

— Пасирах го с кисело мляко — обясни Роуан, — за да приготвя соса…

Едва преглътнах.

Налагаше се да задам следващия въпрос, след като никой друг не го правеше.

— Да направиш сос за какво точно? — попитах, докато предпазливо ровех с вилица в розовата лепкава каша.

— За печените зеленчуци — отвърна тя.

— Печени зеленчуци? — ентусиазирано вдигна вежди татко. — Чудесно ядене за вас.

— И плодове — допълни Роуан.

— Плодове ли? — каза Лин през зъби, изплювайки първата си предпазлива хапка. — Какви плодове?!

— Праскови — предизвикателно отвърна Роуан. — Намерих една консерва в долапа. Реших, че ще се получи нещо… със сладко-кисел вкус.

Знаете ли, понякога си мисля, че Роуан прекалено много се взира в лампичките в стаята си…

Изведнъж телефонът иззвъня по-силно от оплакванията на Лин и татко изтърча в коридора, преди някой от нас да отиде да вдигне слушалката.

— Вижте, той затвори вратата! — просъска Лин през масата и ужасяващата храна тутакси беше забравена, поради тайнственото поведение на татко.

— Дааа, вероятно очаква този разговор и не иска да го чуем! — отбеляза Роуан.

— Защо не? Защо не иска да го чуем? — намеси се Тор и ни напомни, че трябва да си държим устите затворени в негово присъствие.

— Защото това са скучни неща — залъгах малкото ни братче, сбърчвайки нос. — Хей, не ви ли се счува, че някоя от котките скимти навън?

Много умно го измислих — за частица от секундата Тор скочи от мястото си, отвори със замах задната врата и тръгна из двора да търси някой от четириногите си (в случая на Колин — триног) приятели, за да му окаже помощ.

— Слушайте — прошепнах на сестрите си, когато останахме за миг насаме, — Санди ми каза нещо днес…

Лин завъртя очи. В такива моменти не грейваше от радост при мисълта, че ще чуе какво е казала най-добрата ми приятелка — с просто око се виждаше.

— Какво? Какво каза Санди? — попита Роуан.

Бог да поживи Роуан — голяма е особнячка, ама все пак е готова да слуша.

— Санди каза, че може би…

За миг изгубих присъствие на духа.

— … хммм, че може би татко си има нова приятелка — успях да изрека. — Може би.

Челюстите на Лин и Роуан увиснаха и почти влязоха в отвратителното розово творение в чиниите им. Нищо не казаха, което означаваше, че осмислят предположението.

— Мисля, че…

Погледнах към Лин, опитвайки се да разбера какво минава през главата й. Обикновено нямах нищо против, когато многознаещата ми най-голяма сестра задържа мислите си за себе си, но тази вечер наистина исках да чуя виждането й по въпроса.

— Мисля — отново започна тя, — че Санди може да се окаже права.

Роуан изглеждаше сякаш всеки момент ще ревне. Вярно е, че се носи с по-големите си печени приятели и т.н., ама иначе си е наистина много мекушава.

— Ами тогава какво правим? — попитах Лин с надеждата да получа мъдър отговор.

— Оглеждаме се и се ослушваме — заяви тя, поглеждайки ту мен, ту Роуан.

— Имаш предвид да шпионираме? — преглътна Роуан.

— Ако се налага — да.

Лин би била страхотно момиче за Бонд. Ама наистина…