Карън Маккомби
Срещи, двойни срещи и много големи грижи (24)

Глава 23
Дълбоката таткова тайна (хм!)

— Ау! Ама наистина — ау!

Това беше единственото, което Санди повтаряше, докато й разказвах цялата идиотска история. (За щастие, в самия й край нямаше нищо идиотско…)

Санди седеше на люлката до Кайра и беше опакована (от майка си) в черно ватирано палто, малко напомнящо на юрган. Изглежда умираше от жега — бе топла неделна вечер и всички останали седяхме дори без якета.

— Значи с Били сте прекарали три часа в някакво кафене за нищо? — попита Кайра с леко дразнеща усмивка.

Почти ми се прииска да ида и да я изритам от люлката, на която се поклащаше, но не ми се занимаваше да разплитам кръстосаните си крака и да ставам от земята. А и щеше да е гадничко, при положение, че този в момент почти ми се виеше свят от облекчение.

— Е, не беше съвсем за нищо, нали? — каза Били, кацнал на седлото на велосипеда си и облегнат на кормилото. — Трябваше да проверим какво се случва, ако изобщо нещо се случва!

— Но както казвате, нищо не се е случвало — поне не това, което вие двамата сте си мислели! — засмя се Кайра и безразлично отпусна глава върху едно от въжетата на люлката.

През последните две седмици на татковата драма не бях казала нито дума на Кайра. Всъщност не бях казала на никого от приятелите си, с изключение на Санди (защото тя е много добра в свръх-съчувствието) и на Били (просто защото трябваше), и си мислех, че това няма да се промени. Но в момента, в който пристигнахме в парка същата вечер, Били изтропа всичко на Кайра — случайно.

Така се подредиха нещата, че с Били си уредихме среща със Санди в Прайъри Парк в седем часа. (Той остана да вечеря у нас — е, след като го въвлякохме в цялата драма, която преди всичко се оказа не-драма, да го поканя да хапне с нас беше най-малкото, което можех да направя. А Роуан не беше на ред да готви, така че всичко беше безопасно.)

Умирах да кажа на Санди какво сме открили по-рано следобеда, а тя пък умираше да излезе от къщи и от розовата си килия. Затова детската площадка — милостиво опразнена от малки пищящи създания по това време на вечерта — беше мястото, където решихме да се срещнем и да си разкажем новините.

Онова, което не очаквахме, когато отидохме там, беше да видим Кайра, която се люлееше на люлка и чакаше за среща с Ричи/Рикардо (очевидно все още не беше напълно зарязан). А онова, което аз лично не очаквах, беше, че Били изведнъж ще се втурне да дава пълен отчет за всичко, случило се следобеда, което беше предвидено единствено за ушите на Санди. Допускам, че след онзи купон и т.н. Били бе сметнал (погрешно), че двете с Кайра сме напреднали доста повече в приятелството си, отколкото в действителност бяхме. И сами можете да се досетите, че той вече съжаляваше за стореното. Не беше свикнал на надутото и саркастично поведение на Кайра, което със Санди добре познавахме.

— Къде е гаджето ти? Не закъснява ли? — попитах Кайра, за да сменя темата. — Да не би да не си разбрала? Може би те чака на детската площадка до Али Пали. Това е по-близко до дома му…

— Много хитро, само че не можеш толкова лесно да се отървеш от мен! — ухили се Кайра, прозирайки жалкия ми опит да я разсея. — Далече по-интересно ми е да слушам тази история!

Всъщност нямах специално намерение да се заяждам с нея. След последната доза стрес не беше зле да се посмеем.

— Оффф! — Въздъхна Санди изведнъж и сълзлива усмивка се изписа на лицето й.

— Какво оффф? — намръщих се аз, чудейки се на коя точно планета се намира в момента.

— Тъкмо си мислех за Тор — много симпатично от негова страна да разплете цялата мистерия!

Нали помните, че съм ви казвала как Санди е способна за секунда да обърне всичко на рев? Ами да, изглежда сега се канеше да се разплаче, заради братчето ми. Очите й изглеждаха подозрително влажни. (Да не забравяме, че цяла седмица беше болна от някакъв стомашен вирус. А може би в момента страдаше от конюнктивит.)

— Пфу! — изсумтя Кайра. — Та това е най-забавното от всичко, Али! Докато ти и сестрите ти успешно си внушавате, че баща ти е тръгнал по наклонената плоскост, опасното седемгодишно хлапе разузнава какво се случва в действителност!

— Благодаря ти, Кайра! Продължавай да ми го напомняш! — озъбих й се в отговор.

Само че тя беше права. Наистина изглеждаше доста абсурдно, погледнато от тази страна. Преди всичко, докато с Били, Лин и Алфи прекарахме неделния следобед като герои от „Скуби Ду“ (хм, без самия Скуби Ду) по следите на мошеници, Тор се беше добрал до дъното на загадката само с един ход: т.е. като зададе на точния човек точния въпрос.

— Татко се държи странно — започнал Тор, когато с баба седнали в автобуса на път за Градската ферма. — Имаш ли представа защо?

Както и трябваше да предположа, тя знаела. Почти нищо не убягва на баба, когато се отнася до внуците й или до порасналия й зет.

— Значи баба ти е била наясно? — попита Санди, която беше толкова запленена от историята, че сарказмът на Кайра въобще не достигна до нея.

— Не — отвърнах аз и протегнах крака напред. Щяха да заспят така, както си седях. — Както вече казах, тя също е имала подозрения, че нещо се случва, но едва след като получила съобщението за татко — онова от майката на Били — директно го попитала какво става.

И ето какво ставало.

Майката на Били не е имала никакво намерение да забие идеално лакираните си нокти в татко (пфу). Наместо това се оказа, че просто е искала да помогне на приятел и да извърши добрина. Веднъж, преди две седмици, срещнала татко на улицата и взела да му се кара, че никъде не излиза и не води социален живот (откакто мама заминала). Татко изломотил, че е щастлив да си седи вкъщи с всички нас (бог да го благослови!), но майката на Били не го оставила на мира. Накрая успяла да го убеди (т.е. да го изтормози) да отиде с нея и бащата на Били на вечерния курс, който се провеждал всяка сряда.

Какво можел да направи татко? Толкова е сговорчив. Никога не може да откаже на някого, упорит и настъпателен като майката на Били. И така се оказал… къде си мислите?

На кънтри танци.

Знам. Шокиращо е, нали?

— Не е чудно, че баща ви не е искал да ви каже какво прави! — изкиска се Кайра. — Имам предвид — кънтри танци, за бога! Колко изтъркано!

Точно така. Тъкмо затова не ни е казал къде ходи. Това и заяви, когато разговаряхме с него същия следобед, след като се беше върнал вкъщи и по лицата ни бе прочел, че сме разбрали всичко.

(С Лин и с момчетата го чакахме у дома. След като Роуан ми каза по телефона какво се случва — баба и Тор я осведомили, когато се прибрали от разходката — аз се уверих, че това е истина, като прочетох таблото с обявите във фоайето на хотела. Веднага щом видях афиша „Бална зала: курс по кънтри танци, 13–17 часа“, изтичах обратно в кафенето, разказах на останалите и всички се втурнахме обратно към Крауч Енд.)

— Значи знаете? — срамежливо попита татко, след като го наобиколихме в кухнята.

(Между другото, оставихме го да вярва, че от баба сме научили за неговите паркетни приключения. Да си признаем, че сме го преследвали през половината Лондон, щеше да е твърде тъжно и жалко. Беше от онези моменти, в които благородната лъжа върши работа.)

— Ама татко, как така кънтри танци? — изцвърчах аз недоверчиво.

— Знам, знам. Дори не харесвам кънтри музика! — засмя се татко, а страните му порозовяха. — Ето защо не ви казах. Беше прекалено смущаващо. А и си помислих, че ще ида само веднъж, за да се укроти Шарън. Това не е обида към майка ти, Били!

— Няма проблем! — ведро каза Били, доволен, че майка му няма таен любовник, а само глупаво хоби.

— Но тогава… — вдигна рамене татко и млъкна.

— Какво тогава? — нетърпеливо го подкани Лин.

— Тогава разбрах — и моля ви се да не ме мразите заради това — че ми е доста забавно.

Никой от нас не реагира на това срамно признание. (Макар че на върха на езика ми беше да го помоля никога да не си купува каубойска шапка, ако наистина ни обича.)

— Значи родителите ми ходят на кънтри танци? — подсмъркна Били. — И баща ми също, така ли?

Доста е страшничко, нали? Че някакво момче живее под един покрив с родителите си и няма представа какво те правят с живота си. Страшничко, ама ако питате мен — типично.

— Ами да — ти не знаеше ли? — отвърна татко.

Били поклати глава.

— Но баща ти не можа да дойде днес на курса в хотела — продължи татко, — заради болки в гърба.

Били изглеждаше объркан.

— На работа ли се е контузил? — попита го татко.

Били продължаваше да изглежда объркан.

Няма никакъв усет към важните подробности. Ама никакъв…

Освен това Били няма особен усет и към това да си държи езика зад зъбите, както разбрах сега, докато седяхме на детската площадка в неделната вечер.

— Е, Али, ако майка ти някога се върне вкъщи, поне няма да разбере, че баща ти си има друга! — каза Били без грам такт.

Санди шумно си пое въздух, съзнавайки, че не се изисква особена чувствителност, за да се спестяват подобни реплики. Но такъв си е Били.

Забелязах, че Кайра спря да се люлее и присви очи срещу мен, разбрала, че в семейната ми история има тайни, които никога не съм споделяла е нея. Но не ме притисна да й ги разкривам, може би защото и нейното семейство си беше сложно.

А съвсем наскоро разбрах и нейната история… само че няма да ви я разкажа сега. Не мога да се концентрирам върху писането, ’щото татко танцува някакво ужасяващо кънтри и е надул музиката на долния етаж, а Ролф и Уинслет вият наоколо фалшиво като моржове.

Преди да сляза при тях и да заявя на татко, че ще се оплача пред социалните служби от упражняване на изключителен психически тормоз върху деца (нямам друг начин да опиша тази музика), трябва да кажа, че Били беше доста прав. Радвам се, че ако мама се прибере — усмихната, загоряла и с разперени за прегръдка ръце — единствената любовна история, за която ще чуе, ще бъде тази на баба и Станли (очевидно развиваща се добре).

Също така искам да кажа, че колкото и да обичам Били като брат, изключително много се радвам, задето няма да ми стане такъв.

Това наистина би било много странно…

До следващата ни среща ви оставям с няколко супер-съвета за избягване на неудобни ситуации и предотвратяване на конфузни моменти:

1) ВИНАГИ дръжте тампоните си в сигурно закопчан несесер — те си имат собствен живот и може да изскочат от чантата ви, когато най-малко го очаквате.

2) ИЗБЯГВАЙТЕ домашно приготвени „коктейли“ по купоните, освен ако не искате да ви стане ужасно лошо.

3) НИКОГА и на никого не казвайте, че баща ви танцува кънтри танци…