Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Светът на Али (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dates, Double Dates and Big, Big Trouble, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
Steis (2015)
Корекция
cherrycrush (2015)

Издание:

Карън Маккомби. Срещи, двойни срещи и много големи грижи

ИК Егмонт България, София, 2007

ISBN: 978-954-27-0140-8

История

  1. — Добавяне

На Алис Милър (на 83 1/2 години)

— принцесата на палата Александра

Пролог

Мила мамо,

Онзи ден попаднах на една ваша снимка с татко — нали се сещаш, онази от първата ви среща. Където изглеждаш малко странна, ’щото тъкмо си повърнала…

Както и да е, напомни ми колко обичах да ми разказваш как сте се запознали, как той е идвал в магазина за джинси на Камдън Хай Стрийт, където ти си работела, и е пробвал купища панталони всяка седмица, само за да има повод да си говори с теб. (Така и не си е купил, нали?)

А още повече ми харесваше историята как ти си прекарвала обедната си почивка в магазинчето за велосипеди отсреща и един ден си си купувала звънец, друг път помпа за колелото, и дори кутия с инструменти.

И тогава, когато най-после той те поканил да излезете, станало ясно, че дори нямаш велосипед.

Много е симпатично, дето си казала на татко, че няма проблем с това, че е объркал кината същата онази вечер и по грешка те е завел на филм на ужасите. Макар че при вида на кръв ти прилошава. И е адски симпатично от страна на татко, че е продължил да те харесва и след като си повърнала в скута му.

Истинска любов.

Истинска, истинска любов.

След всичко това мисля, че не бих била в настроение да извадя фотоапарата си, както ти си постъпила, и да направя обща снимка (струва ми се, че на твое място щях да искам тутакси да забравя цялата работа, при положение, че съм оповръщала всичко наоколо). Но се радвам, че не си постъпила така, защото в противен случай нямаше да имаме документирана първата среща на родителите ни. Не знам дали онази вечер сте се целунали за първи път (надявам се, че не, предвид обстоятелствата), но въпреки това за мен тази история е най-романтичната, която някога съм чувала. Нищо, че в храстите не са свирели цигулки, а от небето не са валяли розови листчета.

Дано и на мен да ми се случи някога нещо такова (но може би без тази част с прилошаването).

Неотдавна ми хрумна, че може би пък… и това беше точно когато с Лин и Роуан започнахме да осъзнаваме, че татко си е намерил някого, с когото да те замести.

Но най-добре да чуеш всичко от самото начало…

Много те обичам,

Али

(твоето Детенце Лав №3)