Карън Маккомби
Срещи, двойни срещи и много големи грижи (20)

Глава 19
В пълна бойна готовност!

Ако преди главата ми беше объркана, след като се събудих, се оказах тотално зашеметена.

От телевизора и радиото долитаха прекалено много шумове, лай и гласове за такъв ранен час. С мъка отворих едното си око и погледнах будилника, при което се ужасих, тъй като часът се оказа единайсет и половина.

Краката ми бяха затиснати от нещо, а когато хвърлих поглед към другия край на леглото, забелязах, че Флъфи се е превърнал в Колин. Той изсумтя насън, докато измъквах краката изпод него и ги свалях на пода.

Явно татко и останалите са решили, че искам да поспя до по-късно, тъй като съм изморена от купона — помислих си аз, навлякох една стара жилетка върху пижамата и тръгнах към вратата.

Татко хъркаше в едно кресло в дневната, когато се прибрах късно предишната вечер, а цялата къща беше тиха и спокойна, като изключим топуркането по дървения под на полуспящите Ролф и Уинслет, които проверяваха, кой се е намъкнал посред нощите. Но не купонът ме беше изтощил, а фактът, че мозъкът ми бе работил до ранните сутрешни часове.

— Добро утро, Али! Или може би добър ден?

Погледнах надолу по стълбите и видях баба, която ме зяпаше от коридора. Помагаше на Тор да си облече якето. Междувременно брат ми премяташе пакетче бонбони от едната в другата си ръка, за да ги запази от набезите на Уинслет. Явно това беше причината за лаенето.

— Здрасти, бабо! — отвърнах аз, разтрих очи и тръгнах да слизам. — Какво правиш тук?

— С Тор ще ходим в Градската ферма, нали? — каза тя и се обърна към братчето ми.

— ’Щото татко не може да го заведе… — измърморих аз, сещайки се какво Тор ми каза вчера, докато пиехме горещ шоколад.

— Точно така — днес е зает — заяви баба и ми хвърли многозначителен поглед.

— Зает — повтори Тор и ми хвърли още по-многозначителен поглед.

Изведнъж почувствах, че съм напълно будна. Трябваше да поговоря със сестрите си — особено с Лин — за да изработим план за действие.

— Татко още ли е тук? — попитах баба, като в същото време си взех бонбонче от Тор, който държеше пакетчето високо вдигнато.

— Да. Май е под душа. Хайде, Тор, готови ли сме?

— Ъхъ — кимна той и се запъти към Вратата.

— Чао и да се забавлявате! — извиках аз, докато топурках към кухнята.

— Али!

Обърнах се и видях Тор да стои на пътната врата, вдигнал нагоре палеца си.

Това, ако не се лъжех, според нашия код означаваше „успех“. В отговор кимнах и също вдигнах палеца си.

— Най-после! — каза Лин като вдигна поглед от неделната притурка, която беше разтворила пред себе си на кухненската маса. — Тази сутрин разби даже и рекорда на Роуан.

Това беше изумително. Роуан винаги последна се измъкваше от леглото в събота и неделя. Но ето, вече беше станала и продължаваше да дреме в своята карирана фланелена пижама.

— Сядай, Ал — веднага се разпореди Лин. — Нямаме много яреме. След полояин час татко излиза. Каза, че следобед отияа да помогне на „Джейк“ да поправи яелосипеда си!

Гласът на Лин беше пропит от недоверие към неубедителното извинение на татко.

Преди да седна се върнах, за да затворя кухненската врата. След това усилих звука на радиото. По никакъв начин не исках татко да подслуша и думичка от този разговор.

— Роуан каза ли ти какво е чул Тор? — попитах Лин, която се беше нагласила с черна блузка, черни джинси и маратонки. До нея с Роуан изглеждахме като повлекани…

— Да, каза ми снощи. Много ми се щеше да не спиш, точно когато имаме нужда да поговорим сериозно за това! — леко се сопна Лин.

Докато ме беше чакала да сляза, очевидно доста се бе напрегнала, или поне така изглеждаше.

— Слушайте — започнах аз, — няма да повярвате какво ми каза Били снощи!

— Какво? — попита Роуан и отметна назад разчорлената си коса.

— Каза ми… — започнах аз и замлъкнах, за да се уверя, че не съм сънувала кошмар, — че майка му се е обадила на татко по телефона и си е уредила среща с него днес!

И Лин, и Роуан ме гледаха със зяпнали усти. Един път и те да изглеждат еднакво…

— Приятелят ти Били? Неговата майка и нашия татко? — скептично повтори Лин.

И двете ми сестри я познаваха. Поне я познаваха дотолкова, че да й казват „здрасти“ като я срещнат на улицата.

— Майката на Били? — изцвърча Роуан, а кафявите й очи се уголемиха и заприличаха на чинийки. — Ама тя не е ли омъжена? За бащата на Били, така да се каже.

— Ами, да — отвърнах аз, като обърнах погледа си към нея.

— Какво казва за това Били? Издивял ли е? — попита Лин, която почти беше успяла да се възстанови след шока и отново да поеме контрола в свои ръце.

Въпреки това лицето й продължаваше да изглежда адски бледо на фона на почти русата й коса.

— Не! Не е схванал какво става, а и аз не исках да го светна — отвърнах.

— А какво точно ти каза той? — попита Ро-уан.

— Точно каквото ви казвам и аз. Че е чул как майка му говори по телефона с някой си Мартин и се уговаря с него за среща в неделя.

— Али — бързо, преди татко да е слязъл по стълбите — скочи Лин. — Обаждай се на Били и го питай дали е разбрал къде ще ходят двамата!

— И да е чул, едва ли помни! — противопоставих се аз. — Той е момче! Момчетата не обръщат внимание на подробности!

— Али, трябва да опиташ! — хвърли ми леден поглед Лин. — Ще бъде много трудно да проследим татко, ако не знаем къде отива. Но ако Били е подочул нещо, мисията ни ще се улесни!

Въздъхнах. Лин не приемаше „не“ за отговор.

— Ще опитам — обещах аз, бутнах назад стола си и тръгнах към коридора. — Но не хранете надежди. Да не забравяме, че това е Били…

— Просто му се обади — заповяда Лин.

Като надникнах на стълбите чух, че татко продължава да си пее под душа, докато водата шуртеше, а тръбите тракаха и гъргореха.

Бързичко набрах номера на Били.

— Ало? — чух познатия глас след второто иззвъняване.

— Били? Аз съм — казах.

— О, здрасти, Ал! Тъкмо тръгвах за парка. Няма ли да дойдеш?

— Хм, не съм мислила за това — отвърнах аз, леко смутена.

Главата ми беше като сварена, така че не можех следвам всекидневните си навици. Но Били събуди съвестта ми — огледах се в коридора и видях две изпълнени с очакване кучешки муцуни. Ролф дори беше захапал в уста фризбито.

— А за какво тогава ми се обаждаш? — попита Били. — Добре ли си? Как се прибра вкъщи снощи? Доста бързо хукна натам. Помислих си, че…

— Били — прекъснах го аз, като сниших гласа си до шептене, макар че пеенето и шуртенето на водата показваха, че татко няма да излезе от банята и да тръгне към мен в следващите няколко минути. — Трябва да те питам нещо.

— Давай — отвърна той заинтригувано. — Ама защо шептиш?

— Няма значение — просто ме чуй — сопнах му се в стила на Лин. — Майка ти там ли е още?

— Хм… не. Тъкмо излезе. Преди пет минути.

И татко щеше скоро да излезе. Брей, май всичко щеше да излезе вярно…

— Били, може да ти се стори странно, но когато чу онзи ден майка ти да говори по телефона — нали се сещаш, когато се е обадила на татко или на някой си друг там Мартин — чу ли я да казва къде ще се срещне с него в неделя? Тоест днес?

— Хм… не си спомням.

Мда, истинска изненада.

— Сигурен ли си? — продължих да настоявам.

— Задръж малко! — бодро каза той. — Татко е в дневната. Той трябва да знае. Чакай да го питам…

— Не! — изкрещях в слушалката.

Достатъчно сложно беше да разберем какво тече между татко и майката на Били. Нямаше нужда да тревожим и баща му с новината, че съпругата му му изневерява. Или поне не още…

— Защо не? Какво има?

Всеки друг ден щях да измисля находчиво обяснение (т.е. с благородна лъжа), за да се измъкна от ситуацията, но тъй като в момента мозъкът ми представляваше бъркани яйца, изстинали и жилави в чинията на Тор, най-мизерно се издъних.

— Можеш ли да дойдеш у нас, Били? Веднага!

— Защо?

— Просто ела, става ли?

— Ами, окей. Ще дойда след половин час и ще взема Прешъс със себе си…

— Не! — извиках отново.

Нощните ми кошмари се завръщаха. Не исках Прешъс да идва и да щъка с ужасяващите си лапички под масата.

— Защо не? — попита объркано Били.

— Просто ела сам и толкова! И побързай — ела с колелото!

— Защо?

Изведнъж пеенето спря и тръбите се укротиха. Всеки миг татко щеше да отвори вратата.

— Ще се видим след десет минути! — изсъсках в слушалката, преди да затворя телефона.

Ролф отърка муцуната си в ръката ми и проскимтя.

— Днес и аз се чувствам като теб — измърморих и разроших щръкналата козина по главата му.