Рут Ланган
Замъкът на варварина (21)

Двадесет и първа глава

— Не бива да ходиш в Единбург.

Мередит се изправи срещу двете си сестри. Още не бе съмнало напълно, хоризонтът едва просветляваше.

Въпреки протестите им, тя бе навлякла бричовете, туниката и дебелата наметка на Роуина. Сестрите й го обърнаха на молба, но тя настоя и тръгна към гората, където бе оставила коня си.

Брена бе готова да се разплаче. Меган гореше от възмущение.

— Разберете, трябва да спра Гарет, преди да се е срещнал с кралицата. Ако тя ме обяви за мъртва, как ще докажа, че не съм?

Меган тръсна глава.

— Щом трябва да заминеш, и ние ще дойдем с теб.

— Не, невъзможно е. В двора царят интриги — твърдо отсече Мередит. — Няма да позволя по-малките ми сестри да бъдат изложени на опасност. Ще останете тук. Това е нареждането ми.

Брена и Меган я гледаха мълчаливо. Никога преди не бяха виждали Мередит толкова сурова и несговорчива.

Внезапно тя разтвори ръце и двете й сестри се спуснаха да я прегърнат. Тя ги целуна и промълви:

— Простете ми! Обичам ви много и не искам да пострадате. Освен това ще се опитам да изпреваря Гарет Макензи, а за тази цел трябва да яздя сама.

— Ако нещо ти се случи — продума тревожно Брена, — никога няма да си простя, че съм те пуснала сама.

— Ако те убият — заплашително промърмори Меган, — ще те мразя и на онзи свят!

При този изблик Брена и Мередит я зяпнаха смаяни, после дружно избухнаха в смях. След миг и самата Меган се присъедини към тях. Когато се успокоиха, Брена прошепна:

— Нека Бог те пази!

— Бързо да се връщаш — заръча Меган.

Мередит се метна на коня и го подкара в галоп, за да скрие бликналите в очите й сълзи. На върха на хълма се обърна и им помаха. През замъглените си очи видя двете момичета, които й махаха, докато се скри зад билото.

— Повикай някое момче от конюшнята — внезапно рече Меган.

— Какво? — изненадана я погледна Брена. — Защо?

— Защото трябва да побързаме, ако искаме да следваме Мередит по пътя за Единбург.

Брена дълго гледа с недоумение младото момиче, чиито очи светеха със загадъчен пламък. Сетне направи нещо, което съвсем не й бе присъщо. Разсмя се, вдигна поли и се затича към конюшните. През рамо подхвърли:

— Ще ни трябват дрехи за пътуването! А също така и най-красивите ни рокли за първата ни среща с кралицата.

 

 

Брайс никога не бе се подлагал на такова изтощение. Макар да бе съсипан от битката в крепостта на Холдън Макей, не си даде никакво време за почивка.

Двамата с Ангъс побързаха да се погрижат за хората си и да превържат раните им. Шестима от групата им бяха сериозно ранени и трябваше да се върнат у дома си. Брайс нареди на останалите петима да не ги придружат, защото имаше опасност да ги усетят хората на Макей в гората. И така само двамата с Ангъс тръгнаха по следите на Мередит.

— Сами ще се движим по-бързо — отбеляза той, когато Ангъс замърмори, че не е разумно да продължат без подкрепления. — Знаем накъде отива дамата. Остава ни само да я настигнем, преди да е застигната от нова опасност.

— Ако съществува опасност — рече Ангъс, оседлавайки конете им, додето Брайс превързваше раните си, — бъди сигурен, че дамата ще я предусети.

Брайс го погледна смръщено.

— Така е. Мередит има тази способност.

Ангъс пусна юздите и отиде да помогне на приятеля си с превръзката.

— Благодаря ти — отправи му признателен поглед Брайс. — А сега да побързаме, преди госпожицата отново да ни е изненадала.

Двамата ездачи влязоха в двора, където се оседлаваха коне и други се товареха с провизии.

— Точно навреме пристигаме — рече Брайс и преди да успее да скочи от коня, тежката врата се отвори и от сградата излязоха две млади девойки, облечени за път.

При вида му и двете отстъпиха уплашени назад.

— Аз съм Брайс Кембъл — съобщи той, като ги оглеждаше с присвити очи. — И от описанието на сестра ви имам чувството, че вече ви познавам. — Той се обърна към срамежливата хубавица, чиято гарвановочерна коса бе сплетена в плитки, прибрани в царствен венец около главата й. Виолетово-сините й очи бяха обрамчени с тъмни мигли. — Ти си Брена, прочута с дарбите си в шиенето и готварството, нали? Мередит твърди, че куп благородници и от Шотландия, и от Англия биха се радвали само да спреш погледа си на тях. А ти — обърна се той към Меган — си твърдо решена да не се обвързваш с никой мъж. Ала с тези златни коси и очи като на дива котка подозирам, че ще разбиеш не по-малко мъжки сърца.

Сестрите го гледаха, зяпнали от смайване. Той се поклони насреща им.

— Дошъл съм при Мередит Макалпин.

Колко красив изглеждаше с тази мургава обветрена кожа, с надвисналите над челото му гъсти къдрици. Мередит се бе похвалила с мускулестото му здраво тяло, а и момичетата все още си го спомняха от случая в катедралата, когато отвлече сестра им.

Брена и Меган се спогледаха. По лицето на Брена бе изписано истинско удоволствие. Тя бе непоправима романтичка и ликуваше, задето любимият на сестра й не се бе спрял пред опасността, за да я открие.

— Знам, че Мередит е тук. Заведете ме веднага при нея — настоя Брайс и скочи от коня си.

Момичетата отново отстъпиха назад, смаяни от високия му ръст. Първа се осмели да заговори Меган.

— Мередит не е тук.

— Не ме лъжи, момиче! — прогърмя той страховито, с надежда да я стресне. — Сестра ти сама призна, че отива у дома си.

— Беше тук, но вече я няма.

— Къде е отишла?

Меган хвана ръката на Брена и я стрелна предупредително.

Тъй като и двете останаха мълчаливи, Брайс се обърна към Ангъс, който с интерес наблюдаваше сцената от седлото си.

— Както виждаш, те не искат да ни помогнат. Значи ще трябва да останем тук, да чакаме и да наблюдаваме.

— Не ни задържайте — тропна с крак Меган. — Ако се забавим още малко, тя ще вземе голяма преднина…

Брайс се усмихна.

— Ясно. Смятате да последвате Мередит, и то без нейно знание. Накъде тръгна тя?

Меган и Брена продължаваха все така да го гледат със стиснати уста.

Брайс кръстоса ръце на гърдите си и се облегна на товарния кон.

— Жалко, че тези запаси няма да са ви нужни. Предполагам, че след няколко часа вече ще е твърде късно да тръгнете.

— Кажи му — прошепна Брена.

Меган поклати глава.

— Кажи ми! — Макар Брайс да се насилваше да говори спокойно, щеше му се да удуши младото момиче, което по упорития си нрав досущ напомняше сестра си.

— Само ако се съгласите да ни вземете!

— До гуша ми дойде — обърна се Брайс към Ангъс. — Ела, сами ще я открием.

— Ще ви отнеме много време — предупреди Меган. — Ако ни вземете, ще стане по-бързо. Няма да ви забавим, обещаваме.

Брайс изскърца със зъби ядосано, сетне кимна. Меган с усмивка съобщи:

— Мередит замина за Единбург, за да получи аудиенция при кралицата, преди Гарет Макензи да я е обявил за мъртва.

Брайс с неохота помогна на двете момичета да яхнат конете си и сам скочи върху своя.

— Ангъс, хвани юздите на товарния кон! Тръгваме към Единбург!

Малката групичка препусна напред. За двете млади жени това беше едно великолепно приключение. За Брайс бе надбягване с времето.

 

 

Със свито сърце Мередит приближи портите на двореца Холируд Хаус. Двайсетина души се тълпяха отвън, чакащи да бъдат повикани за среща с кралицата. Мнозина недоволстваха, че им се налагало да идват всеки ден в продължение на две седмици.

Мередит клюмна. Две седмици! Изобщо не бе помислила, че кралицата няма да я приеме веднага след пристигането й в Единбург.

Ами Гарет Макензи? Ако я завареше тук той или някой от хората му? А може би, помисли си отчаяно, на него му бе дадена аудиенция веднага. Тогава тя вече бе обявена за мъртва.

Огледа тълпата. Имаше мъже и жени, облечени в най-хубавите си дрехи, с които явно се чувстваха неудобно. Водачи на кланове, благородници и няколко обикновени граждани. Но от хората на Макензи нямаше и следа. Мередит въздъхна облекчено, когато не видя Гарет. Дотук късметът бе на нейна страна.

Когато началникът на стражата я приближи, тя бързо взе решението си. Тъй важни хора очакваха аудиенция при кралицата и тя едва ли можеше да се надява, че Мери Стюарт я бе запомнила. И все пак имаше едно име, което бе в състояние да й отвори вратите.

Човекът я попита за целта на посещението й и Мередит отвърна с висок ясен глас:

— Мередит Макалпин. По молба на Брайс Кембъл.

Думите й бяха записани и той се оттегли. Мередит скочи от седлото и отведе коня да го напои.

Не бяха изминали и няколко минути, когато човекът се върна и я повика. Тълпящите се просители мигом насочиха интереса си към нея. Мъжете с любопитство, а жените — ужасени от облеклото й.

В мига, когато тежките порти се затваряха, кралският служител й се поклони и изрече:

— Добре дошли в Холируд Хаус, милейди. Кралицата ще ви приеме веднага!