Рут Ланган
Замъкът на варварина (14)

Четиринадесета глава

Страстта пронизваше Брайс и го довеждаше почти на ръба на лудостта. Ала на жената в обятията му бе нужно време, търпение, нежност. Също толкова нежност, колкото и тя му бе засвидетелствала през последните седмици, додето го лекуваше от раните му. Той щеше да се погрижи за нейните потребности и да забрави своите.

Устните му върху нейните сега бяха гальовни, целувката — сладостна и прелъстителна. Копнееше да зарови пръсти в косите й и да я обладае сега, в този миг, върху кожата пред огнището. Ала се насили да действа бавно.

Чувстваше страха и колебанието й. Но неговата увереност стигаше и за двама им.

— Не се страхувай, любов моя — прошепна в ухото й. — Приеми го като пътешествие. Дълго, прекрасно пътешествие, което ще изживеем заедно.

Устните му обходиха лицето й и се спряха върху нежната извивка на веждите й. Колко бе красива, какви съвършени черти! Целуна леко затворените й клепачи, след това продължи до крайчеца на устните й. Прокара език по очертанията им, а тя застена и с копнеж разтвори уста.

Той с жажда вкуси неповторимата й сладост. В същото време ръцете му се плъзнаха по гърба й, притеглиха я по-близо и по-близо.

Тя усещаше възбудата му, а също и ударите на собственото си сърце. Откога мечтаеше да бъде прегръщана така, да бъде понесена от лудешко препускане до самото небе, та и отвъд него. Под ненаситните му устни усещаше как се отделя от земята. Носеше се нагоре все по-високо и по-високо.

Когато пръстите му започнаха да разкопчават роклята й, тя се помъчи да стъпи на земята, ала тогава устните му пробягаха по шията й и тя отново се усети безпомощна, завладяна от тръпките, обхванали тялото й.

Роклята й се смъкна на пода в краката й и остана да лежи там забравена. Сега единствената преграда помежду им бе тънката бяла камизола. С нетърпение той развърза панделките и я смъкна от раменете й.

Гледа я дълго. Красотата й спря дъха му. На светлината на огъня кожата й беше бяла като алабастър, а очите й — зелени и блестящи като планинско езеро. С чувство на преклонение прокара пръсти по извивката на раменете й. Тя потрепери от нежния му допир. Той с въздишка прилепи устни до шията й. Тя се изви в дъга и се притисна към него, изпаднала в опиянение.

Никога не бе познала такова блаженство.

Устните му се преместиха към нежните хълмчета на гърдите й. Когато зърното попадна в устата му, тя чу ниско гърлено стенание. От нея? Или от него? Това вече нямаше значение. Страстта ги бе понесла във водовъртежа си и нямаше място за мисли, а само за чувства и усещания.

Коленете й трепереха и нямаше сили повече да остане права. Сякаш бе навлязла в пълна хармония с всичките си сетива. С едно бързо движение Брайс я грабна на ръце, занесе я на леглото и я положи върху белите чаршафи. Дрехите му се озоваха на пода при нейните, той легна край нея и я взе в прегръдките си. Ръцете и устните му я обхождаха и иглички на възбуда пробождаха цялото й тяло.

Огънят помежду им се издигаше на вълни. Крайниците й натежаха немощно, съзнанието й блуждаеше. Рееше се из облаците на сладостта, която изпиваше силите и волята й.

Чувстваше се безпомощна, впримчена в чувства, за които не бе подозирала, че съществуват. Отново бе отвлечена и хваната в плен. Този път я бе похитила страстта му.

Додето ръцете и устата му творяха вълшебства, тя с желание се оставяше да бъде любена.

Закопня да го докосва, както той я докосваше. Ала неведението и нейната невинност я караха да се плаши. Може би той щеше да я помисли за безнравствена жена. Протегна плахо ръка към бузите му. Брайс притисна страната си към дланта й и тя видя как очите му се присвиват.

Придобила дързост, придвижи ръката си към гърдите му и позволи на пръстите си да се заровят в къдравите косъмчета. Щом докосна зърната на гърдите му, те се втвърдиха и тя продължи да го милва, опиянена от сладостните му стонове. По-надолу по корема му напипа няколкото изпъкнали белега. В отговор на въпросителния й поглед той промърмори:

— Твърде много стари битки. Твърде много стари рани…

Без да мисли, тя притисна устни към плоския му корем, там, където бяха белезите.

— Не мога да понеса мисълта, че си бил раняван.

Мигом почувства как мускулите на стомаха му се стегнаха. Изпълни я ликуващо усещане от мисълта, че нейното докосване бе предизвикало тази реакция. Притежаваше властта да накара този мощен воин да трепне. Само допирът на ръката й бе достатъчен да го хвърли в същата слабост, каквато и тя бе усещала преди малко. Опиваща се от новооткритата си власт, стана още по-смела и притисна устни до врата му, додето ръцете й обхождаха мускулестите му рамене, окосмените му гърди, корема му…

Въздишката на удоволствие прерасна в стон на нетърпение.

— Магьосница!

Покачи се върху нея и сега беше неин ред да се извива страстно под милувките му и да мълви името му. Нужно му бе да впрегне цялата сила на волята си, за да не я обладае на часа. Напомни си, че на нея й е за пръв път. Искаше тя да изживее сливането в цялата му сладост.

— Обичам те, лудетино моя — прошепна с устни, допрени до нейните.

Пръстите му я завариха готова и влажна, и преди тя да осъзнае какво става, той я доведе до първия разтърсващ оргазъм.

— Искам те повече от всичко друго на този свят.

Дишането й бе толкова трескаво, че едва можа да изрече думите. Вкопчила се бе в раменете му като единствена опора в състоянието на всепоглъщаща лудост.

— О, Брайс! Аз… те обичам. — Думите й прозвучаха едва чуто. Изви тялото си в дъга, за да го посрещне с настойчивост, която не отстъпваше на неговата. — Моля те… искам те!

Тази молба го разтърси издъно и срина самообладанието му. С безкрайна нежност проникна в нея, ала в мига, когато се сляха, запрати по дяволите всякаква предпазливост. С див копнеж, който го смая, тя отговори на ритъма и мощта му, додето двамата се предадоха на лудостта и полетяха към висините.

Обгърна го аромат на диви цветя и си спомни, че в косите й бяха вплетени диви цветя в първия ден, когато я видя пред олтара в катедралата.

Изкачваха се по-високо и по-високо, додето стигнаха върховния екстаз. От устните на Брайс се изтръгна див първичен вик. Милиони звезди избухнаха и се разпиляха в блестящи сребърни искрици.

В този момент тя му отдаде сърцето си. Своята чест. Своята невинност.

Лежаха все още със сключени тела, тъй като не желаеха да прекъсват мимолетния интимен контакт. Брайс се надигна на лакти и взе да разглежда овлажнялото й лице и насълзени очи.

— Сълзи ли виждам? Боже милостиви! — Той избърса страните й. — Да не би да ти причиних болка?

— Не. — Тя извърна глава, за да скрие слабостта си. — Това е просто защото… беше прекрасно.

Той я привлече нежно към себе си.

— Да, красиво беше. — Притисна устни към очите й и вкуси солените й сълзи. — И е напълно естествено да плачеш след нещо толкова красиво.

— Нали не ме мислиш за глупаво дете?

— Нищо, което казваш или вършиш, не ми изглежда глупаво. Освен това — добави той с нежна усмивка — съвсем не си дете. Ти си най-красивата и изкусителна жена, която съм срещал досега.

— По-красива от жените, които си срещал във Френския кралски двор?

Той едва сдържа смеха си при неловкия й опит да получи уверение.

— Нито една жена там не би могла да се сравнява по хубост с теб, включително и кралицата.

— Придворните дами бяха на мнение, че приличам на кралица Мери.

Той хвана един кичур от косите й и го заусуква между пръстите си.

— Може би по тена и цвета на косата. А и двете сте дребни и стройни. Ала ти си изключителна красавица, Мередит. Далеч по-прекрасна си от нашата кралица.

Тя замълча за миг, събирайки смелост за следващия си въпрос. После преглътна и попита колебливо:

— Винаги ли е така?

— В леглото ли?

Тя изпита облекчение, задето бе разбрана правилно, и кимна.

С показалеца си той проследи извивката на веждата й и после скулата. Гласът му прозвуча наситен с чувство:

— Боя се, че мнозина никога не са познали благословеното сливане, което ние току-що открихме.

— Защо?

Пръстът му пролази по устните й, все още подпухнали от целувките. Макар да изглеждаше невъзможно, у него отново се надигаше желание към това омагьосващо създание.

— Защото се боят да се отдадат изцяло един на друг.

— От какво се боят?

— Да не изгубят контрол, предполагам. Или може би се страхуват, че друг ще стане свидетел на техните потребности и слабости.

— Ти имаш ли слабости? — попита тя с усмивка.

— Открих една. — Тонът му бе сериозен, макар устните му да се усмихваха. — Една много красива и много упорита лудетина, която само с едно докосване ми отнема силата.

— Така ли? — И тя прекара пръст по гърдите му и после надолу по корема.

Усети как го понасят топлите вълни на възбудата. Преди да успее да се пресегне към нея, тя го изненада, като се качи върху него.

Косата й се разстла отгоре му, гъделичкайки го по гърдите. Очите й блестяха ярко и отразяваха светлината от огъня. Тя се усмихна и започна да се плъзга по него. Всяко докосване, всяко движение увеличаваше възбудата му.

— Лудетино моя, аз съм мъж, който все още се възстановява от рани, получени в бой. Ти ще ми докараш смъртта…

— Тогава най-добре да те оставя, за да си отпочинеш.

Тя направи опит да се отдръпне, ала той я хвана здраво и я привлече към себе си. Ръцете и устните му започнаха да тъкат магията си.

Заврял лице в шията й, той промърмори:

— Ти си единственото лекарство, от което се нуждая. Остани с мен. Обичай ме…

С полугласно изречени нежни слова те се пренесоха в света на неизмеримото блаженство. Един свят, достъпен само за влюбени.

 

 

Мередит лежеше будна в среднощната тъма и слушаше равномерното дишане на Брайс.

Съзнаваше ли той какво й бе дал? Дали имаше представа колко много се нуждаеше от неговата сдържана сила, от спокойствието и сигурността, които й даряваше любовта му?

Толкова много бе преживяла в краткия си живот. В какъв хаос се бе озовала само. Убийството на баща й. Шокиращата смърт на Дезмънд пред олтара. Отвличането й.

Малко време й бе останало за размисъл. Във всеки случай никакво време за любов. До този момент.

Брайс я прегърна по-здраво и тя изпита тревога от силата му. Съзнаваше ли той каква мощ излъчва? Не от физическата му сила се боеше. Въпреки нея би намерила начин да избяга след време. Ала той имаше емоционална власт над нея. Без този планински воин животът й щеше да бъде празен. Както преди. Едно дълго очакване и копнеж по нещо, което не би могла да назове. До този момент. Любов. Ето какво й бе липсвало.

Брайс с въздишка я придърпа към себе си и притисна устни към слепоочието й. Тя се сгуши в него, но бе стресната от гласа му.

— Пак ли си будна?

— Да. Всичко това е тъй ново за мен. Тъй вълнуващо. Струва ми се, че никога няма да успея да заспя.

— Нито пък аз.

Той захапа крайчеца на устната й, а тя се изви към него и му я предложи цялата. Устните му бяха топли и грапави.

— О, Брайс — промълви тя задъхана, — мислиш ли, че някой ден ще ти омръзна и аз, и това, което правим?

От ниския му гърлен смях по гърба й плъзнаха тръпки.

— Никога! Цяла вечност е нужна, за да избледнее любовта ми към теб.

Тя се отпусна и потъна в целувката.

— Знам по-добър начин да докажа любовта си — пошушна той и се надвеси над нея. — Много по-добър от думите…

 

 

Брайс лежеше неподвижен, за да не разбуди жената, която кротко лежеше в обятията му.

Цяла нощ се бяха любили, заспивали, и пак се бяха любили, а той все още не й се бе наситил. Никога нямаше да му стигне. И сто пъти да го направеха, и хиляда години да минеха. Той я обичаше. С тялото и душата си. Изцяло всеотдайно.

Мислеше си за красивата млада жена, която бе наблюдавал от свода на катедралата. Цялата облечена в бяло, с изправена стойка и гордо вдигната глава. Още тогава бе почувствал нейната сила и решителност. А когато бе погледнал в очите й, бе прочел добротата в тях.

Страх го беше да не я изгуби. Искаше взаимната им любов да бъде благословена от църквата. Искаше цялата страна да знае, че Планинския варварин е обичан от тази красавица от низините. Щеше му се с вик да извести за любовта им от най-високата планина.

Погледна Мередит и видя, че миглите й леко потрепват. Сънят постепенно я напускаше. Само след миг щеше да се събуди. Неговата жена…

Взе решението си мигновено. Щеше да изпрати вестоносец в низините, за да узнае съдбата на близките й. Щеше да се венчае за нея веднага, щом бъдеше подготвено тържеството. А после, с мощта на неговите планински воини зад себе си, тя щеше да се върне триумфално при хората си.

Пред обединената сила на неговата и нейната войска Гарет Макензи не би се осмелил да продължава своите лъжи и убийства.

Двамата можеха да въдворят наново мир между планинците и хората от низините. Може би, благодарение на любовта им, шотландците щяха да прекратят безконечните битки помежду си и да се опълчат срещу истинския си враг, английските нашественици.

Мередит отвори очи и видя, че Брайс я наблюдава. По лицето му светеше такова задоволство, че тя му отвърна с усмивка.

— Изглеждаш доста добре тази сутрин, милорд.

— Така е. Как мога да не бъда доволен, когато моята любима лежи в прегръдките ми.

Тя въздъхна и обгърна врата му.

— Боях се да не би, като се събудя, всичко да се окаже сън.

— Не беше сън, любов моя — прошепна той. — Нито това сега.

Целувката му бе гореща и жадна, а устните му настойчиви. И тъй като цялата нощ бе прекарал да опознава тайните интимни местенца по тялото й, успя мигом да я възбуди.

— Ако е сън — промълви тя, — моля те, не ме събуждай.