Съмърсет Моъм
На тясно в ъгъла (4)

III

Пътешествието беше дълго. От Фу-Чжоу с китайски кораб докторът отиде до Манила във Филипините, а оттам, след няколкодневен престой — с товарно корабче до Макасар. После се качи на холандския кораб, пътуващ през месец до Мерауке в Нова Гвинея и спиращ на извънредно много места по пътя си. Така най-накрая стигна до Такана. Пътуваше с едно китайче — то работеше при него като слуга, при нужда даваше упойките и приготвяше лулите, когато д-р Сондърз пушеше. Операцията на Ким Чинг мина успешно и сега единствената работа на доктора беше да седи и да си клати краката, докато холандският кораб не спреше в Такана на връщане от Мерауке. Островът беше доста голям, но изолиран и холандският управител го посещаваше само от време на време. Представители на правителството бяха няколко полицаи и яванец-метис, който не знаеше английски. Градът се състоеше от една улица и магазини. Два-три от тях бяха притежание на араби от Багдад, останалите — на китайци. На около десет минути път от града имаше малка странноприемница, където живееше холандският управител по време на периодичните си посещения — там беше отседнал и д-р Сондърз. Пътеката, която водеше до къщата, в продължение на около три мили минаваше през плантации и после се губеше в девствената джунгла.

Когато холандският кораб пристигаше, настъпваше известно оживление. Капитанът, един-двама офицери, главният инженер и пасажерите (ако имаше такива) слизаха на брега, сядаха в магазина на Ким Чинг и пиеха бира, но никога не оставаха повече от три часа, а когато се качваха обратно в лодките и започваха да гребат към кораба, малкият град отново потъваше в сън. Сега д-р Сондърз седеше на входа на същия магазин. Над него имаше навес от палмови листа, за да прави сянка, и слънчевите лъчи безжалостно се сипеха по улицата. Едно краставо куче се вреше сред изхвърлените карантии, гъмжащи от мухи, и търсеше нещо за ядене. Две-три пилета се ровеха в праха на пътя, а едно лежеше, разперило крила. Пред магазина отсреща голо китайче с подут корем се опитваше да направи пясъчен замък от кал. Наоколо летяха мухи, кацаха по него, но то не им обръщаше внимание и погълнато в играта, не ги прогонваше. Мина туземец, облечен само в избелял саронг^[1]; носеше две кошници със захарна тръстика, вързани към краищата на прът, който крепеше на рамо. Влачеше краката си и вдигаше прахоляк. Вътре в магазина служител, надвесен над маса, пишеше с четка и мастило някакви документи на китайски. На пода седеше кули, свиваше си цигари и ги пушеше една след друга. Никой не влезе да купува. Д-р Сондърз поиска бутилка бира. Служителят остави писането, отиде в задната част на магазина, извади бутилка от кофа с вода, взе чаша и ги занесе на доктора. Бирата беше приятно прохладна.

Времето някак тежко притискаше ръцете на доктора, но настроението му беше добро. Умееше да изпитва удоволствие от дреболии: краставото куче, кльощавите пилета и детето с кръглия корем — всичко му изглеждаше забавно. Пиеше бирата, без да бърза.