Саймън Кърник
Без пощада (8)

9.

Докато излизаха от къщата, мобилният на Болт иззвъня. Беше Джийн. Започна направо по същество:

— Свързах се с моя човек в телефонната компания. Днес Кели е говорил по мобилния си телефон. Общо девет разговора, до седем различни номера. Последният е бил само преди три часа, в три и една минута. Продължил е трийсет и три секунди.

— А входящи разговори?

— Последният входящ е бил много по-рано. В един и шестнайсет, от някой си Майкъл Кели, предполагам роднина.

— Добре. Можеш ли да ми кажеш на кого се е обадил Кели последно?

— Да. Звънял е на някакъв домашен телефон на името на Том и Катрин Мерън.

Болт си записа тази информация, плюс телефона и адреса на семейство Мерън. После похвали Джийн за добре свършената работа и затвори.

Мо запали цигара. Болт му предаде казаното от Джийн.

— Знаем ли нещо за този Мерън? — попита Мо.

— Засега нищо.

— Смятате ли, че трябва да го проверим?

Болт си погледна часовника. Беше шест и петнайсет и вече захладняваше. На хоризонта се трупаха тъмни облаци, май отново щеше да вали. В този момент единственото му желание беше да се прибере вкъщи.

— Разбира се — отвърна той, поддавайки се на любопитството. — Защо не?