Саймън Кърник
Без пощада (57)

Епилог
Три седмици по-късно

Откакто го отстраниха от длъжност, Болт не спираше да разсъждава. Трудно е да не мислиш за нещата, когато имаш на разположение толкова време. Разбираш какво е да си самотен едва когато прекарваш целия си ден вкъщи сам, а също и повечето вечери. Все пак успя да отиде до Корк за мечтаната риболовна ваканция, което го поразсея малко. Ходеше и в кръчмата по-често от обикновено, в резултат на което напълня с няколко килограма, макар да удвои посещенията си във фитнеса. И през цялото време размишляваше. За човека, когото бе убил; за случая, който разследваха; и за човека, който по всяка вероятност стоеше зад всичко това. Пол Уайз. Човекът, който се бе измъкнал.

През последните три седмици излязоха още подробности относно делата на Уайз. Преди няколко месеца НСБОП действително беше провела разследване във връзка с бизнес сделките му, но неизвестно защо то изведнъж бе прекратено, макар че според Мо въпросният бизнесмен бил заподозрян, че има пръст в поне пет убийства (без да броим събитията от преди три седмици), а също така и в изнудвания, измами и укриване на данъци. Странно как един толкова покварен човек не само се бе издигнал в обществото, но и си стоеше на високия трон съвсем необезпокояван. Но пък Уайз имаше влиятелни приятели, които му правеха услуги. Болт се питаше колко ли още високопоставени люде като Парнъм-Джоунс споделят перверзните му вкусове. Тази мисъл го вбесяваше, защото подозираше, че не са малко.

В цялата тази ситуация имаше и нещо лично. Именно Пол Уайз беше виновен за безсънните нощи на Болт, последвали в резултат на факта, че му се бе наложило да застреля невъоръжен човек и да престъпи закона, който цял живот беше защитавал. Искаше да накара тоя мръсник да си плати за това. Но май щеше да се наложи да почака. Уайз беше хитър и не си цапаше ръцете. Всички доказателства срещу него бяха толкова повърхностни, че на практика не вършеха никаква работа. За момента поне Уайз нямаше от какво да се страхува, но пък Мо бе казал, че след последните убийства, в които бил заподозрян Уайз, разследването щяло да се поднови и да се провежда доста по-щателно. Така че един ден Уайз щял да си плати за престъпленията. Болт обаче се притесняваше, че няма да е скоро.

След три седмици извън играта един топъл юнски следобед Болт влезе в едно кафе на главната улица. Вътре беше тихо. Тя отново беше дошла преди него и седеше на ъглова маса в дъното. Болт й кимна, поръча си кафе и тръгна към нея.

— Добре изглеждаш — каза й, докато се ръкуваха.

И наистина изглеждаше добре. Кожата й беше загоряла и гладка, черната й коса малко по-дълга и доста по-лъскава отпреди, а сенките й сякаш подчертаваха блясъка в очите. Беше с бяла дантелена блуза с къси ръкави, която приятно контрастираше с тена й, на врата си носеше семпло сребърно синджирче със сърце.

— Благодаря — отвърна Тина Бойд. — И ти не изглеждаш зле.

— Къде беше?

— На почивка. Изкарах две седмици в Мексико. Имах нужда да се махна за малко.

— И не си сбъркала. Почивката ти се е отразила много добре.

— Чух за случилото се с теб. Съжалявам.

— Отстраняването е само формалност. Вече ме разпитаха от комисията и според тях не съм извършил нищо нередно, така че другата седмица се връщам на работа.

— Без понижение в чин?

— Без.

— Браво. — Тя се усмихна. — Най-после да загреят какво означава добър полицай. Понякога се чудя как изобщо са останали свестни хора в полицията.

— А ти мислиш ли да се връщаш?

Тя се замисли за момент.

— Отчасти — да. Но още не съм решила.

Настъпи кратка пауза.

— Какво стана с Парнъм-Джоунс? — смени тя темата. — Самоубийство ли е все пак? Не съм следила последните събития.

— Никой не знае със сигурност — отвърна Болт искрено, докато му сервираха кафето.

После й разказа каквото знае, но без да споменава Пол Уайз по име. Тя го слушаше внимателно и при най-грозните подробности поклащаше глава.

— Значи Джон беше прав. Имало е група педофили, включваща Парнъм-Джоунс.

— Така изглежда.

— И един от тях все още е на свобода. И ти знаеш кой е.

Болт кимна.

— Имаме заподозрян, който вероятно е поръчал убийството на Джон — каза той предпазливо. — Но нямаме доказателства.

— И смятате, че същият човек е поръчал да убият и Парнъм-Джоунс. Така ли?

Болт отново кимна.

— Мисля, че главният съдия е бил слабата брънка. Трябвало е да се отърват от него. Да предположим, че преди години е участвал в убийството на онова момиче. Смятал е, че му се е разминало, но преди няколко месеца изведнъж разбира, че тайната е излязла наяве и че някакъв детектив души и задава въпроси. Обажда се на един от приятелите си, който също е участвал в убийството, да го наречем господин Игрек, и го моли да се погрижи за проблема. След няколко седмици детективът е мъртъв. Съдията си отдъхва, но не за дълго, защото плъзват слухове, че има касета, на която са записани неговите признания за участието му в убийството на детето. А за капак получава и анонимен имейл, в който изнудвачът твърди, че знае подробности за престъплението. Открихме го в компютъра му. Съдията е в паника. Знаел е какво го чака, ако се разкрие тайната на тъмното му минало. Предполагам, точно тогава приятелят му е решил, че е твърде рисковано да го оставят жив. Използвали са същите хора, които са убили Джон, и вместо да сменят метода си на работа, са решили да приложат същата формула, защото са видели, че дава резултат. Убили са Парнъм-Джоунс по същия начин и са го нагласили така, че да изглежда като самоубийство.

— А твоят господин Игрек се измъква сух от водата — отбеляза Тина и извади цигари.

— Физическите убийци на Джон почти сигурно са мъртви. Що се отнася до господин Игрек, взели сме го на мушка. Няма да ни се изплъзва вечно.

— Високопочитаемият главен съдия определено си е получил заслуженото, мръсникът му с мръсник — каза тя и запали цигара. — Съсипал е живота на доста хора, но сега поне Джон може да почива в мир.

Болт кимна. Беше съгласен с нея.

— Остава само една загадка — рече той и отпи от кафето си.

— Коя?

— Кой е изпратил имейла на Парнъм-Джоунс седмица преди той да умре? Онзи със заплахата, че знаят всички подробности.

Спогледаха се. Тина не отмести поглед, но очите й не издаваха нищо. После леко се усмихна, някак хем плахо, хем уверено.

— Знаеш, че съм го изпратила аз, нали?

— Много мислих затова — отвърна Болт и също се усмихна, за да й покаже, че разбира какво е преживяла и защо го е направила. — Просто не виждам кой друг може да е.

Тя въздъхна и дръпна от цигарата.

— Бях ядосана, че всичко ще му се размине. Исках да го накарам да страда така, както страдах аз. Да изпита поне частица от същата болка. Изпратих му само този имейл и после разбрах колко глупаво съм постъпила и какъв ненужен риск съм поела. Дали е възможно да го проследят и да стигнат до мен?

— Откъде го изпрати?

— От едно интернет кафе. От новосъздаден адрес.

— Преди няколко дни говорих с момчето, което се занимаваше с това — каза Болт и си спомни разговора с Маг Търнър, — и той каза, че не е открил нищо. Така че едва ли ще го проследят.

— Слава богу. Не че съжалявам, че го изпратих. Заслужаваше си го. Само дето трябваше да измисля нещо по-ефикасно.

— Е, в крайна сметка го направи друг.

— Да, може да се каже и така — отвърна тя, изгаси цигарата в пепелника и го погледна в очите. — Това ще си остане между нас, нали?

— Имаш думата ми — каза Болт и сложи ръка на сърцето си. — Но не дойдох само заради това.

— И друго ли има? — попита тя притеснено. — Нещо тревожно ли?

— Не знам. Може би — отвърна той, но с усмивка. — Дойдох, за да ти предложа работа.

— Шегуваш се! Та аз дори вече не съм в полицията.

— Не се шегувам. Не ми достигат хора, а съм сигурен, че колегите ще приемат с радост завръщането ти. Ти си безупречен полицай, точно такъв човек ми трябва. Боец.

— Сериозно ли говориш?

— Напълно.

Тя прокара ръка през косата си.

— Интересно предложение. Нямаше ли планове да разтурят НСБОП догодина?

— Това е чак догодина. Стига де, знаеш, че мястото ти е при нас.

— Дай ми време да помисля малко, става ли? Не искам да вземам прибързани решения.

— Разбира се — отвърна той, но се чувстваше малко разочарован.

Искаше да я вземе в екипа си не само защото беше добър полицай. Когато се запозна с нея преди три седмици, тя беше наранена и уязвима и той откликна на болката й, вероятно защото я почувства като сродна душа. Но после осъзна, че го привлича и като жена. А като я видя сега с този тен, свежа и красива, чувствата му се задълбочиха още повече.

Стана и се опита да прикрие разочарованието си, макар и не много успешно.

— Имаш номера ми, нали? Обади ми се, когато вземеш решение.

Тя кимна.

— Благодаря за предложението. Ще ти се обадя до края на седмицата.

Стиснаха си ръцете и се сбогуваха. Болт остави на масата няколко лири, за да си плати кафето, и излезе на улицата. Небето беше бледосиньо, слънчевите лъчи се прокрадваха иззад перестите облаци.

Разочарованието му се стопи. Беше време да продължи напред.