Саймън Кърник
Без пощада (44)

45.

Понякога си изправен пред избор, който не би трябвало да се налага да правиш, и тази ситуация беше именно такава. Ако влетях в кухнята с пистолет в ръка, рискувах да умра. Както и да изложа живота на Кати на още по-голяма опасност. От друга страна, ако успеех да убия Ленч, рискувах да осъдя децата си на смърт. А ако не предприемех нищо, рискувах и трите. С две думи, нямах избор. Премислих всичко това за части от секундата и преди да имам време да се задълбоча и да се забавя, излетях от дневната, пробягах коридора и се втурнах към кухнята, без да знам какво ще заваря там.

Размахал пистолета, влетях вътре с див боен вик и тогава чух втория изстрел. Ленч беше с гръб към мен и стреляше през прозореца. Кати не беше мръднала от мястото си, но се беше свила настрани с изопнато от страх лице. Когато ме видя с пистолета, изкрещя:

— Недей! Той ни трябва!

Поколебах се за миг как да постъпя. В този момент Ленч се извърна и с изненадваща бързина протегна дългата си като пипало ръка и сграбчи Кати за рамото. Придърпа я към себе си и насочи пистолета към мен.

Сякаш гледах в забавен кадър как дулото се вдига към гърдите ми. Чувствах се слаб и изтощен, докато Ленч се движеше с ловкостта и пъргавината на котка. Ако стрелях, децата ми можеше да умрат; както и жена ми. Ако не стрелях, със сигурност щях да умра аз. Не знам дали беше рефлекс, или не — ще ми се да мисля, че беше — но натиснах спусъка. Три пъти, един след друг, целех се в главата на Ленч и в рамото му. Откатът беше учудващо мек. Куршумите изсвистяха във въздуха почти безшумно, а цялото помещение сякаш се разтресе от третия изстрел на Ленч.

И на мен не ми се вярваше, но някак си бях успял да стрелям първи и поне един от куршумите ми беше попаднал в целта. Ленч залитна назад и сякаш изгуби равновесие, а куршумът му разби една от чиниите на стената. Той пусна Кати, която не преставаше да пищи, но все пак съобрази да клекне. Стрелях отново и този път куршумът попадна в стъклото и то се напука като паяжина. Ленч падна настрани, но пистолетът му продължаваше да е насочен към мен. Хвърлих се към шкафовете, а той стреля отново.

Вече и двамата действахме по инстинкт. Нямах представа колко куршума са останали в пистолета ми, но знаех, че трябва да продължа да стрелям. Изобщо не се замислих, че се опитвам да убия друго човешко същество. Вече бях над тази фаза, а и всъщност не исках да го убия. Исках само да го омаломощя, така че да няма друг избор, освен да ми каже къде са децата ми.

Свит до шкафовете видях как Ленч се обърна по корем, за да ме вижда. Сребристият пистолет проблесна в ръката му. Нямах време да търся Кати. Смътно си спомням, че долових някакво бавно движение по пода, но не исках да се разсейвам — прицелих се, доколкото можах, и стрелях.

Уцелих го в петата на ботуша. Той изпищя от болка и също натисна спусъка. Над главата ми избухна гръм и се разхвърчаха трески. Ушите ми забучаха, свих се на топка и изстрелях още два куршума. Но Ленч вече се беше претърколил на една страна, изправи се и залитайки тръгна към вратата. Стрелях в краката му и уцелих кухненските шкафове, люка на пералнята и вратата на хладилника. Тоест всичко друго, но не и него. Той стигна края на масата и изведнъж се оказахме на метър и половина един от друг. Наведе се, за да стреля — ръката му дори не трепваше, дулото сочеше право в окото ми и в този момент знаех, че с мен е свършено. За първи път през последните няколко минути изпитах неистов страх.

Кати изпищя, аз също вдигнах пистолета и се прицелих с отчаяна решителност.

— Полиция! Хвърлете оръжията!

Викът дойде някъде иззад кухненската врата. Ленч се поколеба за част от секундата и леко извърна глава натам. Благодарение на това куршумът му не ме уцели, а той залитна и падна на коляно. Изведнъж ме осени мисълта, че аз, невзрачният търговец на софтуер, участвам в престрелка със закоравял и безпощаден престъпник. Това вече ми дойде прекалено и загубих самообладание. Пролазих на колене под масата към Кати. Всеки момент очаквах да усетя между лопатките си пронизващата болка от куршума на Ленч.

— Излезте с вдигнати ръце! Обкръжени сте!

Така и не дочаках куршума. Сграбчих Кати и я закрих с тялото си.

В следващия миг прозорецът на кухнята се пръсна с оглушителен трясък.