Саймън Кърник
Без пощада (45)

46.

Щом чу „Полиция!“, Ленч за пръв път от години усети пристъп на паника. Дори неочакваната съпротива на Том Мерън го бе объркала съвсем за кратко. Повече го притесняваше фактът, че за пръв път през живота си бе допуснал да го ранят. Не беше сериозно, но все пак… Макар и мотивиран и решителен стрелец, Мерън си оставаше аматьор и за Ленч нямаше никакво съмнение как ще завърши престрелката. Щеше да довърши първо него, а после да убие и жена му. Тя вече му беше казала каквото искаше да знае, така че и двамата повече не му бяха нужни. Жената знаеше, че разкрие ли и последната частица информация, с която разполага, ще умре, затова се опъваше досега. Ленч й се възхищаваше за куража. Но смела или не, съдбата й беше решена. Планът беше да убие и двамата, а после и Грелиър, мъжа с маската на Хомър Симпсън, който по всяка вероятност щеше да бъде обвинен в убийството на семейство Мерън. Грелиър беше нов в организацията — дребен престъпник без никакви амбиции, но с необходимата жестокост, така че вършеше работа, но беше напълно заменим. За жалост тази сутрин бе доказал защо не става за нещо по-сериозно. Глупакът се бе оставил да го надвие един нищо и никакъв служител в офис.

Въпреки това всичко беше под контрол, докато Ленч не чу виковете на полицията. Единственият му страх — да го затворят до живот — се изправи пред него с цялата си сила. Ленч знаеше, че рано или късно този ден ще настъпи, и беше готов. Веднага изпълни поредицата действия, които беше тренирал години. Първо пусна пистолета. Вече не му беше нужен. После разкопча каишката с ножа и също я пусна на земята. Редовно почистваше и стерилизираше острието (за последно преди няколко часа), така че по него нямаше никакви следи от кръвта на жертвите му и следователно беше безполезно за полицията. Следваха ръкавиците. По тях имаше следи от барут, но той щеше да отрече, че са негови. Вече нямаше по себе си никакви уличаващи доказателства. Щеше да е неговата дума срещу тази на двамата Мерън. Нямаха нищо срещу него. И до час — два адвокатите на шефа му щяха да дойдат в полицейския участък, за да питат на какво основание е задържан, а после да принудят полицаите да го освободят.

Така би трябвало да стане, но докато се изправяше, Ленч осъзна, че има някои потенциални проблеми. Грелиър навярно беше все още жив и можеше да проговори. Телефонът, на който му се бе обадил Том Мерън, беше все още в къщата. Косвени улики, но достатъчни, за да повдигнат обвинение срещу него. Дори ако хората на шефа му успееха да се доберат до съдебните заседатели, както се бе случвало неведнъж, пак можеше да се окаже недостатъчно. Май беше по-добре да остави уликите тук и да се опита да избяга. Така поне щеше да е направил всичко по силите си.

— Излезте с вдигнати ръце! Обкръжени сте!

Стигна до прозореца, грабна един стол и го стовари върху стъклото с такава сила, че той излетя навън. И тогава разбра, че или полицията не е отцепила задната част на къщата, или не са въоръжени, защото никой не реагира на хвърления стол. Без да се обръща, Ленч се качи на плота, огледа пустия заден двор и се промуши през току-що направената дупка.

Скочи на земята и закуцука към полето. Не видя никого и не чу повече викове. Продължи напред, без да обръща внимание на болката.

Усещаше вкуса на свободата.