Саймън Кърник
Без пощада (31)

32.

Дориъл Греъм намести безформеното си тяло в специално пригодения стол пред свръхмодерната си компютърна система и започна да претърсва киберпространството, за да издири нужната информация. Клиентът на двайсет и девет годишния хакер беше Ленч, но двамата никога не се бяха срещали и не знаеха истинските си самоличности. За Ленч Греъм беше просто номер на мобилен телефон, на който можеше да се обади по всяко време, а за Греъм Ленч беше Лима 2 — клиент, който понякога използваше услугите му и винаги плащаше навреме.

Греъм живееше във виртуалното пространство на интернет. Работеше за пари и използваше хакерските си способности, за да открива хора. Във Великобритания личните данни на всеки човек над осемнайсет години се съхраняваха в електронни бази данни. Дори онези, които никога не участваха в телефонни игри, избягваха да дават информация за себе си и да регистрират каквото и да е на свое име, оставяха електронните си следи навсякъде. Ако използваш кредитна или дебитна карта, някоя база данни веднага регистрира къде и кога си я използвал и какво си купил. Ако използваш мобилния си телефон, могат да те открият по номера. Само най-ловките и обиграни престъпници, запознати с всички тези трикове, плащат винаги в брой и нямат абсолютно нищо регистрирано на свое име. Затова е по-трудно да бъдат проследени — трудно, но не и невъзможно. Достатъчно е да се поразровиш из членовете на семействата им и приятелите им, които не са чак толкова бдителни.

С две думи, ако знаеш къде да търсиш, можеш да откриеш всекиго, а Дориъл Греъм винаги знаеше къде да търси. Тази вечер му дадоха две имена — Томас и Катрин Мерън. Трябваше да открие къде живеят роднините им, като започне с най-близките. Лима 2 подчерта, че е спешно, и му даде срок два часа. Греъм не обичаше да го пришпорват и ако беше друг клиент, веднага щеше да го отреже, но Лима 2 му обеща три хиляди за услугата, а той знаеше, че ще ги плати.

Отхапа от огромния „Сникърс“ в лявата си ръка и започна с Томас Мерън. Едно бързо търсене в Гугъл показа, че от осем години Томас Мерън работи в някаква софтуерна компания на име „Езрит“ със седалище в Хароу. Значи трябваше да влезе в базата данни на „Езрит“. Опасяваше се, че няма да е много лесно, защото очакваше софтуерната компания да се е защитила по-стабилно от обикновените фирми, но опасенията му се оказаха напразни. Основният им файъруол имаше доста слабости и само след единайсет минути личните данни на Мерън бяха на екрана. От тях Дориъл научи имената на родителите му и на по-малкия му брат. После съвсем легално влезе в избирателните списъци и разбра, че родителите му живеят в Девън, а брат му в Кент.

С Катрин Мерън беше по-сложничко. Бързо откри къде работи, но за негово най-голямо учудване не беше никак лесно да се влезе в базата данни на университета. Трябваха му цели двайсет и седем минути, за да пробие защитата. Имаше по-голяма сестра, но за нея нямаше данни нито в избирателните списъци, нито в Гугъл, така че се наложи да използва по-примитивни методи и влезе в сайта за търсене на бивши съученици. Подобно на милиони други хора и сестрата на Катрин беше използвала сайта, за да се свърже със старите си приятели от училище, и много услужливо беше дала информацията, че сега живее в Сидни, Австралия, със своя прекрасен съпруг Джон и двете им „бебчета“ — далматинците Хари и Спайк.

Това беше достатъчно. И само час и двайсет и две минути след като бе получил инструкциите на Лима 2, Дориъл му се обади, за да му даде нужната информация. Нито за миг не се замисли за какво може да се използва тази информация. Не беше любвеобилен човек и честно казано, не му пукаше какво ще стане с хората. Тъкмо затова беше толкова надежден.

— Откри ли каквото ми трябва? — попита Лима 2.

— Да — отвърна Дориъл, размърда се на стола и влезе в любимия си порносайт. — Проучих всички роднини. Най-близо живее майката на Катрин, Айрини Тайлър. Запиши си адреса.