Саймън Кърник
Без пощада (43)

44.

Болт изкачи хълма, спря и се ослуша. Чуваше се само шумът на листата, песента на птиците и от време на време крясъкът на фазан. Но той знаеше, че е на точното място. Това беше върхът на Рейнджърс Хил и телефонът на Кати Мерън беше някъде тук. От самата Кати обаче нямаше и следа. На трийсетина метра през дърветата се виждаше някаква къща и Болт тръгна натам, като безшумно се придвижваше от дърво на дърво.

Стигна края на гората и се озова пред прясно окосения заден двор на дървена вила. Не се виждаше жива душа. Нямаше и други постройки наоколо. Болт си погледна часовника. 9:20. Телефонът продължаваше да излъчва сигнал някъде наоколо. Това, разбира се, не означаваше непременно, че и Кати е тук. Телефонът може да беше захвърлен, но Болт имаше усещането, че дори да е така, това не е случайно. Може би беше оставен като следа. Което означаваше, че трябва да провери къщата.

Излезе от гората и приведен тръгна към най-близкия прозорец. Знаеше, че ще изглежда като пълен идиот, ако собственикът го види как се прокрадва към дома му, но притеснението му изчезна веднага щом стигна на метър от прозореца. Замръзна на място. Видя облечен в черно мъж с маска на главата. Държеше пистолет и явно говореше на някого. Ръката му беше изпъната, пистолетът насочен леко надолу, държането му — спокойно и уверено.

Болт усети прилив на енергия. Предчувствието му се бе оказало вярно. И тъкмо клякаше, за да извади мобилния си телефон, когато мъжът в черно погледна към него. Погледите им се срещнаха и дори през двойното стъкло на прозореца Болт веднага разбра, че това са очи на убиец. Но вече беше разкрит и мигом се хвърли на една страна, защото в същия миг проехтя изстрел и стъклото се пръсна. Куршумът изсвистя покрай главата му. Болт инстинктивно се изтърколи по тревата, скочи и хукна към дърветата. Проехтя втори изстрел. Този път куршумът мина толкова близо до рамото му, че той усети свистенето му. Болт отскочи встрани, блъсна се в една пейка и се просна по очи на половин метър от дърветата.

В следващата безкрайно дълга секунда Болт знаеше, че ще последва трети изстрел, но когато най-сетне го чу, беше приглушен и някъде във вътрешността на къщата. Претърколи се по гръб, извади мобилния си телефон и набра 999.