Том Грейс
Квантова мрежа (9)

7.

23 юни

Саут Бенд, Индиана

Два приглушени изстрела, последвани от тишина. Дмитрий се насочи към стълбището и видя открехнатата врата, подпряна от мъртвото тяло на брат му. Бързо потуши гнева си — имаше важна мисия. Щеше да дойде време за оплакване и за въздаване на възмездие.

— Павел е мъртъв — съобщи тихо Дмитрий, като се върна в лабораторията. — Юрий, колко време имаме?

— Три минути, четиридесет и пет секунди — отговори специалистът по експлозивите.

Върху лабораторната маса Сандстром простена и се опита да вдигне глава. Келси също се размърда. Трябваха им няколко минути, за да се възстановят от шока на тейзъра, но нямаше толкова време. Парамо лежеше безжизнен върху покрития с винилови плочи под, а очите му невиждащо се взираха в тавана.

— Сложете жената на количката — нареди Лесков, докато умът му пресяваше възможностите. — Може да ни потрябва заложник.

Юрий и Йосиф сграбчиха Келси за краката и при раменете и бързо я пренесоха върху количката. Лесков превъртя пистолета в ръката си и удари Сандстром отстрани по главата. Изтощеният физик се свлече на земята в безсъзнание. Щеше да бъде оставен да умре.

— Три минути, Дмитрий — обади се Юри.

В лабораторната мивка първата торба се разкъса и съдържанието й бавно изтече, като образува дебел слой по стените.

— Аз ще поема водачеството — обяви Лесков. — Юрий, ти се заеми с количката.

— А аз ще ви покривам гърба — обяви Йосиф с усмивка, която разкри развалените му зъби под дебелия черен мустак.

С Келси за заложник, руснаците внимателно тръгнаха по коридора, нащрек за възможна засада. Лесков вдигна ръка, когато стигнаха до вратата към стълбищната площадка, и хората му замръзнаха по местата си. После насочи към Юрий два пръста и му даде знак да се присъедини към него до вратата.

— Когато отворя вратата, издърпай тялото на Павел вътре.

Юрий кимна. Не ставаше въпрос за сантименталност от страна на водача; беше простият закон на бойците по целия свят — жив или мъртъв, никой член на екипа не трябваше да се изоставя.

Лесков се опря на стената до пантите и с рязко движение разтвори вратата. Коленичилият Юрий се пресегна и хвана крака на Павел. Направи две крачки назад, като влачеше тялото на младия войник, а от откритата рана в главата се отцеждаше тънка червена струйка.

Лесков пристъпи през вратата и видя, че стълбището е безлюдно.

— Чисто е.

— Дмитрий, виждаш ли пистолета му? — попита Юрий, като се взираше в празните ръце на Павел.

— Не, явно нападателят го е взел. Сложете Павел на количката. Време е да се махаме оттук.