Том Грейс
Квантова мрежа (34)

32.

26 юли

Ан Арбър, Мичиган

Докато препрочиташе съобщението, че сървърът на реставрационната лаборатория е изчезнал, Грин си спомни, че Нолън и Келси са на фестивал на визуалните изкуства в града. Две от трите места, на които се провеждаха годишните фестивали, бяха близо до кампуса, където беше лабораторията.

Грин набра номера на Килкъни.

— Килкъни слуша.

— Йо, Килкъни. Грин е. Нещо лошо се случва в лабораторията, където държат тетрадките.

— Какво имаш предвид?

— Точно влизах, за да сваля последните страници, и изведнъж забелязах, че някой изтрива съдържанието на директорията „Волф“. Опитах се да изтегля каквото беше останало, но ми попречиха. Когато се обадих в лабораторията, за да разбера какво става, телефонната линия се побърка. После някой се опита да поеме контрол над машините ми.

— Всичко наред ли е?

— Да, Спайдър затръшна вратата, после се насочи към тях, но това е причината да мисля, че трябва да провериш лабораторията. Точно щях да прикова хакера, когато сървърът на лабораторията се изключи. Имам лошо предчувствие. Според мен някой се опитва да ни лиши от тетрадките. Близо ли си до Магистърската библиотека?

— С Келси сме до Западното инженерно крило. Ще идем да погледнем.

Нолън приключи разговора и откри Келси до близка сергия да говори с един от участниците в изложението.

— Ще трябва да се върнем по-късно. — Той обви с ръка раменете на Келси и я отведе встрани от сергията.

— Какво става? Кой ти се обади?

— Грин. Трябва да проверя лабораторията за реставрация, и то веднага. Изглежда някой иска тетрадките на Волф.

Придвижиха се колкото можаха по-бързо, като си проправяха път през тълпата, и минаха през арката на Западното инженерно крило към Диагонала. От дясната им страна се намираше оградената яма, в която беше намерен трупът на Волф. Те се затичаха, като побутваха и заобикаляха хората и скоро Магистърската библиотека „Харлан Хатчър“ се изправи пред тях.

Келси последва Нолън по гранитното стълбище. Полъх от студен въздух ги приветства, докато минаваха през вратите от бронз и стъкло в богато украсения вестибюл на сградата.

Като се движеха бързо, стигнаха далечния край и се насочиха към странична зала, където се намираха асансьорите и стълбите към мазето. Забелязаха, че един от старите асансьори се готви да се спусне, и се шмугнаха през затварящите се врати.

Малко по-късно излязоха от асансьора във фоайето на мазето, последвани от библиотекар с книги в ръце. Стъпките им отекнаха из каменните коридори.

— Зад ъгъла е — обясни Нолън и се затича към лабораторията за реставрация.

Видя, че коридорът е празен, което не беше необичайно през летните месеци и беше почти очаквано за сграда в близост с лудницата на фестивала. После забеляза, че температурата наоколо се покачва.

Даде знак на Келси да забави крачка и внимателно се приближи към лабораторията. Тъкмо се канеше да сложи ръка върху вратата, когато матираното стъкло изхвръкна от рамката си, запратено от вълна свръхнагрят газ. За малко да уцели Нолън, докато летеше към коридора в металната си рамка. Втора експлозия изтътна в лабораторията, докато контейнерите с избухливи вещества експлодираха от горещината.

— Да се махаме оттук! — извика Нолън.