Том Грейс
Квантова мрежа (52)

50.

29 юли

Пайн Ривър, Мичиган

Лесков приключи огледа на земите около отдалечената ловна хижа, където той и хората му се криеха в момента. Хижата принадлежеше на бизнес партньор на Виктор Орлов и се намираше в южния край на шест хиляди акра парцел с блатисти гори. Северната граница на имота стигаше до гората Оугмал, собственост на щата, а по южната граница лежеше Сагинау Бей. Най-близките къщи бяха по крайбрежието на десетина километра разстояние.

Изолираността и блатистият терен правеха имота идеален за скриване на пленници. Подстъпите към хижата — по тесен черен път или през залива — можеха да се защитят лесно, а спускане от въздуха беше твърде опасно, за да бъде осъществено.

Като приближи към хижата, Лесков видя едрата мускулеста фигура на Йосиф, който стоеше на пост отвън.

— Как са гостите ни?

— Настанихме ги удобно. Не са ни създавали никакви проблеми. Радвам се, че кухнята беше заредена.

— Сигурен съм, че нашите домакини искат да запазят добрите си отношения с Орлов. Комуникациите?

— Всичко е наред. Сателитният телефон работи добре. Трябва да получим съобщение от нашите подслушвачи, ако чуят нещо на полицейската честота. Освен това пристигна потвърждение, че двама души ще минат през канадската граница тази нощ, за да се присъединят към нас.

— Добре, значи ни остава да чакаме.

— Ще разпитаме ли старата жена?

— Все още не. Според мен на този етап само ще ни попречи. Тя е силна, а нямаме с какво да я изплашим.

— Мислиш ли, че беше добра идея да вземаме тези жени за заложници?

— Вземането на заложници беше единственият ни разумен избор. Ако пръстенът е у Килкъни, ще го размени за жените.

— И въпреки това не ми се нрави. В миналото влизахме, избивахме и се изтегляхме. Ако трябваше да хванем някой афгански вожд, свършвахме си работата и го доставяхме за разпит. Никога не са ни тренирали да дундуркаме някого.

— В миналото беше по-просто, приятелю — съгласи се Лесков. — Но ако си спомняш, и заплатите ни бяха доста по-ниски тогава.

— Както и по-редки — допълни Йосиф през смях.

— Изпратен ли е видеоклипът в Москва?

— Да. Миша се погрижи за това преди петнадесет минути. Москва потвърди получаването и са доволни.

— Добре. Сега Орлов може да започне преговорите.