Том Грейс
Квантова мрежа (58)

56.

31 юли

Москва

— Здравствуйте, Бартоломю Георгиевич! — поздрави як и набит мъж, докато Килкъни и Купър влизаха в апартамента си в „Метропол“. — Как мина полетът ви?

— Добре, Иги — отговори Купър топло. Двамата мъже се прегърнаха. — Радвам се да те видя отново.

— Да. Като в миналото, само че по-хубаво.

— Иги, искам да се запознаеш с Нолън Килкъни, за когото ти разказах. Той ми помага за този случай. Нолън, да ти представя Игор Сергеевич Фьодоров от ФСБ.

— За мен е удоволствие — каза Килкъни и подаде ръка.

Фьодоров я хвана здраво с дебелопръстата си лапа и стисна, като през цялото време се усмихваше и гледаше Нолън в очите. Килкъни се усмихна на свой ред и приложи същото количество натиск, тъй като очевидно ставаше дума за изпитание за сила. Косматите вежди над кафявите очи на Фьодоров се сбърчиха и той увеличи натиска върху ръката на Килкъни, който не му остана длъжен и посрещна предизвикателството с напрегната усмивка.

— Достатъчно — спря ги Купър и се засмя, развеселен от спектакъла. — Смятайте резултата за равен.

Фьодоров и Килкъни отпуснаха ръцете си едновременно, и двамата облекчени, че състезанието е приключило.

— Приятелят ти има добър захват — каза Фьодоров, докато масажираше ръката си.

— Същото може да се каже и за вас, господин Фьодоров.

С приятелски жест Фьодоров силно тупна Килкъни по гърба.

— Наричай ме Иги.

— Всичко готово ли е за срещата ни с Орлов? — попита Купър.

— Всичко е съгласно уговорката. Когато получа вашия сигнал, „Алфа“ ще бъде изпратен.

— „Алфа“? — вдигна вежди Килкъни.

— „Алфа“ е отряд от специалните части, като вашите тюлени и „Делта“. КГБ сформира „Алфа“ за операции в Афганистан. Аз бях част от отряда, който атакува президентския дворец в Кабул — заяви Фьодоров с гордост. — Ние бяхме начело на руското нашествие през 1979. Когато тази първа мисия тръгна на зле и попаднахме под тежък обстрел, Брежнев нареди да бъдем изоставени.

— Не е могъл да преглътне разочарованието? — попита Килкъни.

— Политици — процеди Фьодоров с отвращение. — Ние се справихме с това предателство и станахме елитният отряд на специалните части на КГБ. По време на битката за руския Бял дом, когато Елцин започна единадесетдневна обсада срещу Руцкой и руския парламент, двама от „Алфа“ влязоха в Белия дом под флага на примирието и информираха бунтовниците, че имат тридесет минути да се предадат или специалните части ще атакуват. Бунтовниците се предадоха незабавно.

— Политици — подметна Килкъни.

— Когато КГБ се разформирова — продължи Фьодоров, — ФСБ наследи частите „Алфа“ и сега ги използваме като щурмови отряди за борба срещу тероризма. Като изпълнители на правителствени решения наскоро частите „Алфа“ бяха изпратени да премахнат шеф на мафията, който се хвалеше, че е недосегаем за правителството. Докато вървял от сауната към бронирания си „Мерцедес 600“, обграден от телохранители, снайперист от петия етаж го е прострелял два пъти в главата и веднъж в сърцето.

— Като се има предвид, че Орлов се е обградил с наемници като Лесков — отбеляза Килкъни, — добре е, че кавалерията е наблизо, когато имаме нужда от нея.

— Кавалерия? — на свой ред попита Фьодоров. — О, като в каубойските филми. Да, ние сме кавалерията. Имате ли нужда от нещо друго?

Килкъни поклати глава.

— Не — отвърна Купър. — Мисля, че всичко е готово. Ние с Нолън само трябва да се подготвим за срещата си с Орлов.

Фьодоров погледна часовника си.

— Време е и аз да тръгвам. Ще изпратя такси да ви изчака — шофьорът е от нашите. Ще ви помогне да стигнете дотам. Успех и на двама ви.

— Благодаря, Иги — отговори Купър.

— Ще се видим, когато всичко свърши — обеща Нолън.