Том Грейс
Квантова мрежа (30)

28.

21 юли

Лангли, Вирджиния

Когато влезе в кабинета си, Барт Купър видя дебел кафяв плик върху бюрото. Седна, махна връвта, с която бе завързан, и извади съдържанието му. Беше информацията, която бе поискал от Кони. Първите няколко страници описваха хронологично кратката версия на недългия живот на Йохан Волф — от раждането му в Дрезден до откриването на тленните му останки преди няколко дни.

Следваше сбита информация за Волф в засекретен доклад за военновременните действия на немските физици от септември 1948:

• 10/1947: Работници разчистват отломки в Западен Берлин и намират хранилище на папки в мазето на срутена сграда. Сградата е била използвана от Райхсфоршунгсрат — Съвета за научни изследвания на райха.

• Документите съдържат изследователски проекти, в които е бил използван принудителен труд на затворници от концентрационните лагери или са участвали като обекти в експерименти — според тези проекти е балистичната ракета Фау-2 на Вернер фон Браун в Пеенемюнде. Името на Йохан Волф беше в списъка на хората, отговорни за провеждането на ужасяващи опити върху затворниците.

• Следователите са успели да потвърдят чрез показания на очевидци и спомагателни документи повечето от престъпленията, споменати в папките.

• Тъй като няколко от по-изявените германски учени, споменати в папките, са работили по секретни проекти на САЩ, никакви действия не са били предприети да им се потърси отговорност за военните престъпления.

• 9/1948: Намерените папки и следователски доклади са били разгледани от комисия, назначена от Конгреса, и са били засекретени.

— И три месеца след като данните са били потулени Йохан Волф е бил убит в Ан Арбър, Мичиган — каза Купър с въздишка.

Спомни си слуховете за намерените папки, но само най-старшите офицери от разузнаването имаха възможност да работят с тях. Спомни си и нервността, която го обхващаше при мисълта, че някой военнопрестъпник може да е влязъл в САЩ заради нещо, което е пропуснал при проверката на миналото му.

• Прегледът на все още засекретените документи разкрива, че следователите са били неспособни да потвърдят обвиненията, че физикът Йохан Волф е участвал в научни експерименти върху затворници. Нещо повече, други източници откриват сериозни противоречия в обвиненията.

• Намерените доказателства подкрепят информацията, предоставена от Йохан Волф по време на разпитите. Волф е прекарал цялата война в Берлин, в „Кайзер Вилхелм Геселшафт“, където е бил младши член на Уранверейн — Урановия клуб. Клубът е бил отговорен за немската програма за ядрени изследвания както за граждански, така и за военни приложения. Работата на групата е била предимно теоретична и няма доказателства, че Волф или някой друг от членовете й е бил свързан по какъвто и да е начин с човешки експерименти от някакъв вид.

• По-нататъшното изследване за несъответствието по случая „Волф“ разкри, че папките на Райхсфоршунгсрат са били умишлено преправени от нацистки учен на име Герхард Щраус. Той сменил професионалната си личност с тази на Волф, за да прикрие военновременните си престъпления. Щраус е бил убит по време на навлизането на Червената армия в Берлин.

„Господи, той е бил невинен!“ — помисли си Купър, а съмненията му все повече се разсейваха, докато продължаваше да чете.

• Когато войната в Европа приключила, съветските и американските сили насилствено се опитали да присвоят немски учени и технологии. Няколко членове на Урановия клуб били пленени от съветските части заедно със значителна част от изследователската им документация.

• Разпитът на германските учени разкрил истината за техния провал да конструират атомна бомба. Никой от учените не искал да прави атомна бомба за фюрера, твърдо вярвали, че работата е невъзможна. Когато физиците направили своите предложения за ядрени изследвания, те казали, че създаването на атомна бомба е в най-добрия случай непрактично, а в най-лошия — невъзможно. Техните заключения се базирали на числа, които били прецизно пресметнати на ръка. Тези учени твърдели, че техните данни са били проверени няколко пъти от най-добрия математик в екипа им — Йохан Волф.

• След успешното взривяване на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки записите на НКВД^[1] показват, че немските учени не са разбирали причината за своя провал. Като използвали папките, пленени от Червената армия, учените реконструирали математическата основа, на базата на която твърдели, че атомната бомба е теоретично неосъществима.

• След внимателно разглеждане на неколкогодишни изчисления немските учени и руските им колеги установили, че редица незабелязани грешки в уравненията са обрекли германските изследвания на провал.

Купър препрочете последния пасаж и стигна до неизбежното заключение:

— Били са саботирани.

• Разглеждането установило определени грешни сметки от страна на Йохан Волф. След като ги поправили, немците разбрали колко близо са били до установяването на факта, че атомната бомба е осъществима. Освен това разбрали, че за да може Волф да саботира изследванията им толкова съвършено, трябва да е бил наясно с истината. Според немските и руските учени Йохан Волф сам е попречил на немците да построят атомната бомба.

Купър се облегна на стола си. Лицето му беше придобило пепеляв цвят. Усещаше стягане в гърдите и за миг се зачуди дали не получава сърдечен пристъп. Ясно си спомняше деня, в който беше научил, че Волф, човекът, когото беше пуснал да имигрира в САЩ, може да е военнопрестъпник. Германия беше залята от слухове по това време — тайни проекти, скрито нацистко злато — и често беше трудно да се отсее истината от лъжата. Реки от дезинформация изтичаха от западните и съветските разузнавателни служби, докато започваше Студената война.

Спомняше си, че беше чул слухове за тайно хранилище с документи със записи кой какво е направил и как тези документи са били потулени поради причини, свързани с националната сигурност. Купър беше видял лагерите на смъртта и не можеше да си представи как една нация може да постигне сигурност, когато приютява мъже, способни на такива зверства.

Но някои мъже нямаше да търпят подобна несправедливост, мъже и жени, решени да въздадат възмездие — Нокмим. Купър им симпатизираше, обменяше информация с тях и понякога се обръщаше на другата страна, когато Нокмим оставаха последната възможност за въздаване на правосъдие спрямо военнопрестъпници, които намираха убежище под покривалото от политическа необходимост, спускано от Студената война. Някои от по-радикалните членове на Нокмим бяха по-малко заинтересовани от осигуряването на справедлив процес и наличието на основателно съмнение, отколкото от мисълта за въздаване на възмездие.

— Аз съм отговорен за смъртта на невинен човек — призна си Купър, като осъзна нещо, от което се беше страхувал още от първия си контакт с Нокмим относно Волф. — Не само невинен, но и герой, който е попречил на Хитлер да построи атомна бомба.

Информацията, която имаше тогава, беше непълна, но и той, и Нокмим знаеха, че името е в папките. По онова време това изглеждаше достатъчно, но сега огромната значимост на грешната преценка сякаш го смаза.

Купър намери бележка от Кони, прикачена към последната страница на доклада.

„За твое сведение: Изглежда не си единственият, който се интересува от работата на Волф. Според руснаците две запитвания са били отправени за същия човек. Това е причината да отговорят на твоето запитване толкова скоро; просто вече бяха свършили същата работа и за някой друг.“

— Какво, по дяволите… — Мислите на Купър запрепускаха лудо, докато препрочиташе бележката. — Е, предполагам, че няма да навреди да попитам.

Той издърпа опърпан тефтер от горното чекмедже на бюрото си и заобръща страниците. Под името Фьодоров имаше сиво петно, където някога стояха инициалите КГБ. Като се съобразяваше с новия ред в Русия, бившият Комитет за държавна сигурност се беше прекръстил на Федерална служба за сигурност и над петното се четяха новите инициали ФСБ.

Купър вдигна телефона и набра дългата поредица от цифри.

— Фьодоров — изръмжа нечий глас в ухото му.

— Добър вечер, Игор Сергеевич! — отговори на руски Купър със слаб акцент. — Работиш до късно. Барт Купър е.

За миг последва мълчание.

— Бартоломю Георгиевич! Мина доста време. В Москва ли си?

— Не, Иги, обаждам се от Щатите. Как са нещата с ФСБ?

Фьодоров въздъхна.

— Има една поговорка във вашата страна, която идеално пасва на ситуацията: колкото повече се променят нещата, толкова повече си остават същите.

— Така си е. Има една дреболия, която бих искал да обсъдя с теб, ако имаш минутка?

— Както винаги, ще ти помогна — стига да мога. Казвай.

— Преди няколко дни тялото на немски физик беше открито тук, в Щатите. Бил е убит през четиридесет и осма и тялото му е останало скрито досега. Работил е върху германския проект за бомбата и аз лично дадох разрешение да имигрира в САЩ. Когато намериха тялото, аз поисках от отдела за разследвания да ми дадат пълно досие за него, най-вече за да задоволя собственото си любопитство.

— Научи ли нещо интересно?

— Малко, но това, което ме порази, е колко бързо получих информацията. Вашите архивни служби ни отговориха за един ден.

— Един ден? С какво ги подкупвате? Аз трябва да чакам седмици преди да получа доклад.

— Бързата реакция учуди и нас. Просто те бяха провели идентично разследване за някой друг, така че информацията вече е била готова.

— Това е невероятно съвпадение.

— Старите инстинкти ми подсказват, че не е само съвпадение. Искам да разбера кой се е интересувал от информацията. Доколкото ми е известно, новината е изцяло местна и не е била предадена от никоя от електронните агенции.

— А и нашите архиви не са толкова достъпни за запитвания, колкото е примерно вашата библиотека на Конгреса. Какво е името на немския физик?

— Йохан Волф — отговори Купър.

— Ще видя какво мога да намеря.

— Благодаря ти, Иги.