Том Грейс
Квантова мрежа (13)

11.

24 юни

Чикаго, Илинойс

Дмитрий Лесков се взираше в тялото на брат си Павел за последен път. Откритата рана, резултат от два точно насочени изстрела, загрозяваше едновременно красивото лице на младия мъж и спомена, който щеше да остане в съзнанието на Лесков.

— Готов съм — обяви той.

От ъгъла на стаята изникна Олег Артузов, като се плъзгаше безшумно по излъскания мозаечен под. Четиридесет и четири годишният погребален агент изпълняваше същата роля сред руската етническа общност в Чикаго, каквато беше изпълнявал и в Смоленск, преди да емигрира за САЩ. Въпреки че беше доходен бизнес, погребалният дом „Артузов“ допълваше печалбите си с пране на пари и предоставяне на дискретни „частни услуги“ за нарастващата руска мафия в Чикаго.

Артузов затвори обикновения ковчег, в който беше положено тялото на Павел Лесков. Това беше третият и последен ковчег, който щеше да откара в съседната стая за кремиране.

Лесков наблюдаваше през стъклената стена, която разделяше стаята за отдаване на последна почит от крематориума, как Артузов търкаля количката от неръждаема стомана към пещта. След като я нагласи внимателно, погребалният агент се приближи до командното табло в далечния ъгъл на стаята. С натискането на един бутон автоматизираният процес започна. Вратата на пещта се дръпна нагоре, като разкри камера, нагрята до близо хиляда градуса. Ковчегът на Павел Лесков бавно се плъзна в огнената паст. Когато пътуването на ковчега най-накрая приключи, вратата на пещта се спусна и затвори камерата.

През следващите два часа тялото на Павел Лесков щеше да бъде стопено до фина сива прах. В тази форма останките щяха да бъдат смесени с тези на легитимен клиент и разпръснати над езерото Мичиган. Да се изнесат три трупа от Съединените щати и да се вкарат незабелязано в Русия, под каквато и да е форма, представляваше твърде голям риск.

Лесков излезе от снабдения с климатици погребален дом и беше посрещнат от плътна вълна влажен въздух. След секунди изгладената яка на ризата му се намачка. Денят беше облачен, което съответстваше и на настроението му.

Пред погребалния дом пълен мъж, който изглеждаше като наденица, натъпкана в зле скроен костюм, се беше облегнал на тъмносин линкълн. Оредяващата тъмна коса на Пьотр Воронин беше пригладена назад и създаваше усещането за тънки ивици боя върху голата му глава.

— Олег погрижи ли се за всичко? — попита той.

— Да, Павел и другите ще бъдат разпръснати над езерото Мичиган по-късно тази седмица. Благодаря, че ми помогна за всичко в толкова кратък срок.

— Когато Виктор Орлов поиска услуга… — Мъжът сви рамене. Нямаше нужда от допълнителни обяснения.

— Какво става с другите неща?

— И двете превозни средства са закарани в гаражи и разглобени на части, така че никое от тях не съществува. Товарът ви беше поставен във въздушнопреносим контейнер с няколко обикновени мебели за камуфлаж — сметката за товара описва съдържанието като уреди за дома и различни лични неща. Тъй като няма контрабанда, няма нужда да лъжем какво пренасяме. Застраховали сме товара за няколко хиляди долара, достатъчно ниска сума, за да няма любопитни от която и да е страна. Ще излети във вторник и ще пристигне в Москва в сряда.

— Добре, а наблюдението?

— Имам няколко души, бивши агенти от КГБ, които се занимават с това. След няколко дни ще поставим Сандстром и познатите му под пълно наблюдение. Как мислиш, колко дълго Орлов ще иска да следим тези хора?

— Нямам представа. Но не спирай следенето, докато той не ти каже.

— Не съм толкова глупав. Орлов ще получава редовни доклади, докато не ми каже да спра.

— Сигурен съм, че ще оцени усилията.