Том Грейс
Квантова мрежа (39)

37.

27 юли

Москва, Русия

Данните от стоковите трансакции в Далечния изток изглеждаха еднакви вече трети пореден ден, без никакъв признак за вълнение или вероятност за внезапни подеми, което правеше тези пазари интересни. Ден без спечелили и загубили — дотук. Денят беше все още в началото си, а западните пазари все още не бяха отворили.

Орлов размести няколко позиции, сякаш слагаше залози на масата за рулетка, но в по-голям мащаб. Залозите му обхващаха три неща: компании, продукти и валута. Милиардите под негов контрол му позволяваха да покрие широко поле от възможности. От началото на годината неговият портфейл се беше увеличил с шестдесет и пет процента.

Телефонът на бюрото иззвъня.

— Да, Ирина — отговори той.

— Дмитрий Лесков ви търси.

Орлов погледна часовника си. В източната част на САЩ беше малко след полунощ.

— Свържи ме.

Чу се изщракване, после глухо жужене, често съпътстващо презокеанските разговори.

— Дмитрий, какви са новините? — попита Орлов.

— Материалите пътуват към вас. Куриерът ще ги достави до края на деня.

— Отлично.

Чорни тихо влезе в кабинета и остави няколко разпечатани на лазерен принтер листа на бюрото. Това бяха копия на няколко новини, които беше открила в една от електронните агенции в интернет. Веждите на Орлов се повдигнаха леко, когато едно от заглавията се открои в ума му:

„ЧЕТИРИМА УБИТИ, ДЕСЕТКИ РАНЕНИ В НАПАДЕНИЕ НА ФЕСТИВАЛА“

— Имахте ли някакви проблеми, за които трябва да знам?

— Нищо, за което не бяхме подготвени. Ирина намери ли информацията, която исках да видите?

— Пред мен е.

Орлов прегледа статията, като отбеляза, че трима от убитите са полицаи. Търсенето на виновниците без съмнение щеше да е щателно, което правеше пътуването на Лесков и екипа му опасно.

— Дмитрий, тази задача е свързана с много трудности. Мисля, че ти и твоите хора трябва да поостанете малко, за да се убедите, че ситуацията ще се успокои. Сигурен съм, че нашите познати там могат да ви подслонят.

— Вече го направиха, Виктор Иванович.