Том Грейс
Квантова мрежа (66)

64.

31 юли

Москва, Русия

Близо до средата на сградата, в съседство с главния вертикален стълб, скриващ електрическите и комуникационните кабели, Аркадий Малик стоеше пред стена от малки черно-бели монитори, всеки от които получаваше картина от охранителна камера, разположена някъде из вътрешността. Малик напрегнато наблюдаваше няколко от мониторите, които предаваха сцени от битката, протичаща съвсем близо до него.

Лесков набра кода си за достъп и отвори вратата на охранителния център на сградата. Той и Орлов бяха притичали по късия коридор, покрай здрава стоманена врата и бяха достигнали до стаята, където седеше Малик.

— Малик — извика Лесков, — какво е положението?

— Нашите се оттеглиха от основните входни позиции на първия етаж и на покрива. — Той натисна поредица от клавиши и премина през изображенията на всички възможни камери, и вътрешните, и външните. — Загубили сме около една трета от първия и петия етаж, но все още контролираме изцяло втори, трети и четвърти.

Няколко от мониторите показваха част от хората на Лесков, въвлечени в престрелка с мъже, облечени в черни нинджа костюми.

— Мамка му, тези са „Алфа“! — изруга Лесков. — Виктор, хората ми ще се бият и ще накарат враговете да заплатят за всеки сантиметър от сградата, но е само въпрос на време да ни пометат. Превишават ни като численост и като огнева сила.

— Какво е положението в тунела? — попита Орлов.

Малик показа гледните точки на различни камери на четири от мониторите. Първият изобрази масивна стоманена врата, вградена в бетонна стена. Вторият предостави изглед на обратната страна на вратата от разстояние в бетонен коридор — достатъчно широк, за да могат трима души да вървят по него един до друг. На третия и четвъртия Орлов видя далечния край на тунела, където той се сливаше с линията на метростанция Челобитиево, която минаваше под Проспекта на мира.

Работниците, които обновяваха сградата на Орлов, бяха открили изоставения тунел, докато подменяха остарели захранващи устройства. Макар че това не беше отразено на никоя от скиците им, тунелът беше използван за складиране на материали по време на конструирането на линията на метрото и беше изоставен преди работата да бъде довършена. Орлов нареди тунелът да бъде продължен под сградата и краят му да бъде отбелязан със стоманена врата.

— Тунелът е чист и в двата края — докладва Малик.

— Покажи ми лабораторията на Авакум — нареди Орлов нетърпеливо.

Малик въведе нова команда. Статичният шум на единия монитор беше заместен от вида на празна лаборатория. Като използва няколко бутона, за да увеличи образа, Малик завъртя камерата настрани и я насочи към вратата, която водеше към кабинета на Авакум. Тялото на пазача лежеше неподвижно в центъра на лабораторията.

Лесков стовари юмрука си върху бюрото с такава сила, че Малик подскочи уплашено.

— Бездарен идиот! Казах му, че Килкъни е опасен и не трябва да го изпуска от очи. Сега Килкъни има оръжие.

— Килкъни и Авакум все още ли са в лабораторията? — попита Орлов.

— Да, Виктор Иванович — отговори Малик. — Не видях никого по коридорите.

— Дмитрий, вземи Малик и убий и двамата.

— С удоволствие.

— Ще те изчакам тук. Когато се върнеш, ще използваме тунела.

— Малик, какви оръжия са останали?

— Няколко пистолета и два модифицирани автомата „Калашников“.

— Вземи ги — нареди Лесков. После подаде на Орлов своя пистолет и резервен пълнител. — Вземете. Дръжте мониторите под око. Ако „Алфа“ пробият отбраната, преди да съм се върнал, тръгвайте.

— На добър час, Дмитрий!

— И на двама ни, Виктор Иванович!

Малик подаде на Лесков единия от автоматите АКС-744 с рязана цев от рафта и взе два резервни пълнителя. Лесков набързо провери оръжието и махна предпазителя.

— Да вървим.