Том Грейс
Квантова мрежа (71)

69.

3 август

Ан Арбър, Мичиган

— Здравей! — провикна се Келси от основата на витото стълбище в хамбара. — Има ли някой вкъщи?

— Добро утро, Келси — отговори Нолън. — Качвай се. В кухнята съм.

Въздухът беше наситен с миризмата на бекон и врящо кафе. Нолън разби последното яйце в купата, пусна черупката в мивката и спря, заслушан в ритмичното потропване, което съпровождаше изкачването на Келси по металните стъпала. Обърна се точно когато тя стигна площадката, озарена от светлината на сутрешното слънце, което струеше през източния прозорец. Носеше лека ленена риза над бяла тениска и бели памучни шорти. Водопад от руса коса се спускаше по раменете й и проблясваше, докато тя вървеше. Макар че беше говорил с нея няколко пъти по телефона след освобождаването й, чак сега се виждаха за първи път.

— Няма ли да ме посрещнеш по средата на пътя? — попита Келси, докато приближаваше кухнята.

— Не, просто ще стоя тук и ще гледам как вървиш към мен, докато въображението ми те разсъблича при всяка стъпка.

— Защо трябва да го правиш наум?

— Защото все още имам двама гости, които ще се върнат от сутрешното си бягане всеки момент.

Келси уви ръце около врата му, като внимаваше да не докосва ранената му ръка, и жадно го целуна.

— Имаме повече от достатъчно време.

— Келси, любов моя — пошушна той, докато ръката му се разхождаше по гърба й и притискаше тялото й към неговото. — За това, което съм си наумил, ще ни трябва целият остатък от деня.

— О — измърка тя, — харесва ми.

Целунаха се отново, като се наслаждаваха на усещането. Страховете от отминалите дни се бяха стопили в реалността, и двамата се бяха върнали и се намираха на мястото, към което принадлежат.

Чуха вратата към стълбата да се отваря; Доусън и Гейтс се връщаха от дългото си бягане.

— Здрасти, Нолън! — извика Доусън високо. — Виждам, че колата на Келси е навън. Безопасно ли е да се качваме?

— Напълно благоприлични сме, Джак.

Доусън и Гейтс затрополиха нагоре по стълбите.

— Едва ли някога бих използвал думата благоприличен, за да те опиша, Нолън — подхвърли Гейтс, а гласът му отекна по стълбището. — Дори когато си напълно облечен.

— Много смешно, Макс. Искаш омлета си прегорен, нали?

— Нещо мирише вкусно — каза Доусън с одобрение.

— Отивайте да се изкъпете, момчета. Аз ще направя световноизвестните си мексикански едноръчни омлети за пет минути.

Двамата си грабнаха по парче бекон, преди да се устремят към банята.

Келси погледна към масата и видя пет чинии.

— Кой още ще закусва с вас?

— Баща ми и Лара Авакум, физичката, която доведох от Москва. Прекара нощта в една от спалните за гости на баща ми. Обади се малко преди да дойдеш и ще пристигнат до няколко минути. Ти яла ли си вече?

— Взех си кифличка. Не е нужно да ми приготвяш нещо, просто ще си открадна малко от твоя омлет.

— Добре, можеш да сложиш още един стол до моя. Ели при дядо и баба ли е?

— Да, приключват с формалностите за възпоменателната служба утре. След всички тези години най-накрая може да остави Йохан Волф да почива в мир, уверена, че винаги я е обичал.

— Обзалагам се, че това значи повече за нея, отколкото стореното от него през войната или дори от тетрадките му.

— Така е. Като заговорихме за тетрадки, баща ти е осигурил сделка с университета от името на Ели. Тя е дала на Мичиганския консорциум правата за разработка на интелектуалната собственост, а самите тетрадки най-вероятно ще отидат в библиотеката.

— Какво е направил дядо ми за Ели в замяна?

— Консорциумът й е платил номинална сума от един долар за правата за развитие.

— Един долар? Шегуваш се.

— Не, Ели не е богата, но има достатъчно, за да живее удобно до края на живота си, така че парите не я интересуват. Тя поиска нещо друго.

— Какво?

— Сграда. Ако тетрадките на Волф се окажат толкова ценни, за колкото ги смятаме, университетът ще спечели много пари чрез патентите, които ще получи заедно с консорциума. Ако това се случи, университетът се задължава да построи нова сграда по физика и да я нарече на името на Волф.

 

 

След късната си сутрешна закуска Шон Килкъни и Лара се заеха с миенето на чиниите, докато Нолън и Келси изпратиха Доусън и Гейтс до повиканото такси.

— Жалко, че не останахте по-дълго — каза Нолън.

— Щеше да ни е приятно, но ако не се върнем навреме, ще ни обявят за самоотлъчили се.

— Може ли флотът да постъпи така с адмирал? — попита Келси.

— Не ни е страх от флота — отговори Гейтс, — а от жените ни.

— Е, предайте поздравите ми на Марси и Джулия.

— Разбира се, Нолън.

— Е, момчета — гласът на Нолън се стегна от вълнение, — благодаря за всичко.

— Няма нужда, Нолън — отговори Доусън. — Но пак заповядай.

— Винаги — каза Гейтс, като стисна ръката на Нолън в мечешката си лапа.

Келси топло прегърна адмирала и старшината, знаеше, че дължи живота си на тях.

Докато таксито изчезваше по дългата чакълеста пътека, Авакум и бащата на Нолън се появиха от хамбара.

— Благодаря за закуската, Нолън — каза Шон. — Сега май е време да запознаем доктор Авакум с Тед Сандстром.

 

 

По пътя към болницата спряха до сградата на Мичиганския консорциум, откъдето Нолън прибра последните разпечатки с резултати от декодиращата програма на Грин. По-голямата част от първата тетрадка вече беше декодирана, а Авакум поглъщаше всяка страница сякаш беше вълнуващ роман.

— Здрасти, Келси — поздрави Сандстром развълнувано, когато влязоха в стаята му. — Нолън, как е рамото ти?

— Добре, Тед. Просто се измъкна малко. Доведохме един човек, с когото бихме искали да се запознаеш. — И той се отдръпна от вратата. — Влизай, Лара.

Авакум пристъпи в стерилната зала нервно, свела очи към пода.

— Тед, искам да те представя на доктор Лара Авакум, бивш възпитаник на Руската академия на науките.

— Докторе — каза Сандстром, — извини ме, че не се изправям, но наистина е удоволствие накрая да се запозная с теб.

Авакум се усмихна леко и погледна колегата си. Дори не трепна при вида на изгарянията му.

— Не знам какво да кажа — промърмори тя.

— Е, аз знам — Отговори Сандстром. — Разбрах, че ти си изпратила на Нолън съобщението, с което си му помогнала да възстанови изследванията ми.

— Да.

Сандстром се взря в очите й.

— Лара, в някакъв смисъл ти спаси живота ми. Благодаря ти.

— Няма за какво.

— Разбирам, че си имала възможност да погледнеш работата ми.

— Да — потвърди Авакум.

— Какво мислиш?

— Мисля, че е красиво. Работата ти е довела до подстъпите на самото съзидание; мога да си представя несигурното равновесие между реда и хаоса.

— Виждаш нещата така, както и аз — каза Сандстром, доволен, че е намерил сродна душа.

— Лара — обади се Келси, — защо не му покажеш какво взехме от консорциума.

Авакум издърпа топче листове от торбата на рамото си и ги подаде на Сандстром. Той огледа страниците за момент, зяпна, после се втренчи в посетителите си.

— Тези от тетрадките на Волф ли са?

— Да — отговори Килкъни. — В момента ги разшифроваме.

— Изглежда са писани на немски. Кога ще можем да получим превод?

Килкъни се подпря на рамката на прозореца.

— Странно е, че питаш. Доктор Авакум не само е много добър физик със сериозен интерес в квантовата физика, но освен това говори и няколко езика, включително английски и немски. Докато ти се възстановяваш, Мичиганският консорциум нае Лара Авакум да преведе тетрадките. Тя, разбира се, ще те посещава редовно, за да ти докладва какво е научила. Ако тези първи страници са някаква индикация за останалото съдържание на тетрадките, очаква те доста интересно четиво. Докато дойде времето да отвориш наново лабораторията си, ще установиш, че Лара е много способен сътрудник.

Сандстром подозрително погледна Килкъни, беше наясно, че те са скроили всичко това.

Авакум продължи незабавно:

— Доктор Сандстром, знам колко важно е да се подберат подходящите хора, които да работят в лабораторията. Единствено моля да ми дадеш шанс да се докажа. След като изучавах бележките толкова време, повече от всичко на света искам да работя върху този проект.

— Можеш да й дадеш шанс — подкрепи я Нолън.

Сандстром кимна, разочарован от моментната си себична преценка.

— Напълно сте прави. Не мога да се справя сам. Ще ми трябва подкрепа. В екипа си, Лара. По дяволите, ти и аз сме екипът! Така че вече ме наричай Тед.

— Чудесно — отговори Авакум. — Искаш ли да знаеш какво става в първата тетрадка?

— Да! — потвърди Сандстром ентусиазирано, като й връчи отново папката.

— Прегледах ги по пътя за насам. Сигурно познаваш работата на Малдацена върху М-теорията?

— Разбира се.

— Смятам, че Волф е възприел подобен подход и в първата тетрадка го е развил доста обстоятелствено.

— Колко обстоятелствено?

— Мисля, че неговият подход може успешно да обедини четирите основни природни сили.

— Сигурна ли си? — попита Келси.

— Работеща теория на всичко — бавно каза Сандстром, докато се бореше с мисълта, че нечий ум е успял да постигне нирваната на истинския физик.

— Това е, което виждам тук — продължи Авакум. — Докато всички тетрадки не бъдат декодирани, няма да разберем дали той е сглобил всичко и то е заработило, но това, което виждам от подхода му дотук, е блестящо. Ако теорията на Волф е вярна, той ще бъде честван като един от най-великите умове на всички времена.