Том Грейс
Квантова мрежа (31)

29.

25 юли

Москва, Русия

Беше късно, но Лара Авакум реши да добави няколко бележки в дневника на проекта преди да си тръгне. Гореше от вълнение за това изследване и за пръв път от години загуби представа за времето, докато работеше.

Кликна върху иконката на текстовата програма и компютърът й веднага я зареди. Американският „Гейтуей“, купен от Орлов, беше най-мощният компютър, който някога беше използвала, а беше толкова малък в сравнение с древните колоси, които заемаха цяла сграда в „Свердловск 23“.

В ъгъла на екрана се появи малък прозорец с анимиран образ на Алберт Айнщайн, който допи кафето си, безгрижно хвърли чашата настрани и махна за поздрав.

— Здравейте, Алберт — каза Лара.

Както винаги, думите започнаха да идват бавно, но постепенно потокът се засили и стана постоянен. Всичко започна да се изяснява пред Авакум — как дори в абсолютен вакуум не може да има тотална празнота. Математически това беше една от онези странни точки, които уравненията достигат, когато се сблъскат с нула или клонят към безкрайност, където материята или енергията ставаха неизмерими и следователно непознаваеми. Като физик тя беше наясно, че безкрайните стойности са безсмислени отговори, които се пораждат от несполучливо математическо описание на сложен феномен.

И все пак в работата на безименните си предшественици тя беше открила, че стои на ръба на ново осъзнаване, на драматична промяна във възприемането си за вселената. Виждаше ефекта на нещо отвъд теоретичните бариери на безкрайността, първите пукнатини в тази привидно непреодолима стена.

Тревожеше се, че не откри никакво споменаване на имена в документацията. Зошченко обясни, че те са били заличени според споразумението за прекратяване на отношенията. Като учен Авакум разбираше важността на правилното документиране на източниците, за да се представи основата на работата. Мъчеше я угризение, че не й е разрешено да почете хората, чийто труд използваше.

След два параграфа от среднощното писане неволно натисна два пъти клавиша „w“. В очакване на следващото й действие програмата предложи низ от подчертан син текст: www.cse.nd.edu\-sand\

Макар че едва беше започнала да навлиза в ползването на интернет след пристигането си в Москва, Авакум разпозна връзка към интернет страница. Обзета от любопитство, тя кликна върху реда и се появи голям прозорец.

Специална линия осъществи връзката на компютъра на Авакум с отдалечен мрежови комплекс в главния офис на ВИО „Финпром“, откъдето мигновено беше пренасочена към глобалната мрежа.

Секунда по-късно се появи фотография на усмихнат мъж, вероятно на около четиридесет години, с руса коса и червеникава брада.

— Тед Сандстром — прочете Лара текста до фотографията. — Професор, доктор по физика, университет „Нотр Дам“.

Под фотографията беше описана историята на Сандстром, както и научните му интереси. Авакум зяпна, като прочете, че текущата работа на Сандстром е посветена на изучаването на квантовата граница между материята и енергията. Страницата също така отбелязваше, че Сандстром няма да преподава в „Нотр Дам“ през текущия семестър.

Чудя се, професор Сандстром, дали вие не сте човекът, по чиито стъпки вървя, помисли си Авакум.