Том Грейс
Квантова мрежа (49)

47.

29 юли

Декстър, Мичиган

— Какво ще правиш сега? — попита Шон, докато завиваше към хамбара.

— Не съм сигурен — отговори Нолън умислено.

Пътуването обратно от апартамента на Келси премина безмълвно, тъй като Нолън се мъчеше да състави някакъв план за действие.

— Татко, ти си поръчвал различни бижута за майка, нали?

— Да, няколко пръстена, няколко огърлици и гривна за късмет.

— Имаш ли представа дали един бижутер пази някакви записи за изработените скъпоценности?

— Много подробни при това, особено за изработените по поръчка изделия. Всяко бижу, което купувах, бе придружено с пълното му описание заради застраховката.

— Включително и гравираните надписи?

— Да — отговори Шон. — Мислиш, че може все още да се пазят записите за пръстена, който Волф е купил за Ели?

— Това смятам да разбера — заяви Нолън, като се отправи към хамбара.

— Не така — противопостави се Шон твърдо. — Първо се изкъпи, докато аз изкарам вайпъра от гаража. Искаш ли да се обадя на семейство Урбан, че отиваш?

— Не, не го прави. След случилото се тази сутрин едва ли е добра идея да известявам плановете си публично.

— Мога ли да ви помогна? — попита привлекателна, стилно облечена жена, като първо кимна за поздрав иззад един от щандовете с витрини в бижутерийния магазин.

— Да — отвърна Нолън и се представи. — Тук ли е собственикът? Дядо ми е стар приятел на семейството и бих искал да поговоря с него.

— Да, тук е. Сега ще проверя дали може да дойде.

Нолън видя, че след централното фоайе магазинът се разделяше на две нива — всяко на половин стълбище нагоре и надолу от мястото, където стоеше. Жената се спусна на долното ниво и изчезна зад сива метална врата. Малко по-късно се появи, последвана от рус мъж в светлосин работен костюм.

— Господин Килкъни, радвам се да се запознаем. Когато дядо ви мина оттук преди няколко седмици за подарък за рождения ден на баба ви, спомена, че може би ще се отбиете скоро, за да купите пръстен.

— Не, днес няма да купувам пръстен, за съжаление. Нужна ми е информация. Пазите ли записките на баща си?

— Разбира се. Все още попадам на негови произведения от време на време, изпратени за чистене, поправка и такива неща. Защо питате?

— Търся подробности за един пръстен, който баща ви е направил през есента на четиридесет и осма година. Опитвам се да открия какво е било гравирано върху пръстена.

— Ако баща ми не е изхвърлил записките, би трябвало да са долу при архивите. Как е името на клиента?

— Йохан Волф.

— Изчакайте малко и ще видя какво мога да направя.

Бижутерът изчезна в долната част на магазина, като остави Килкъни сред блестящите витрини.

— Извинете — приближи се към него продавачката. — Докато чакате, защо не разгледате нашите пръстени? Току-що завършихме нова колекция, просто са зашеметяващи.

— Защо не!

Нолън погледна надолу към майсторски изработените пръстени, уникални произведения на изкуството. Обикновените златни халки постепенно бяха изместени от по-сложни геометрични мотиви; камъните варираха от традиционните диаманти до по-причудливи скъпоценни камъни, обработени така, че светлината да танцува по тях.

— Мисля, че намерих това, което търсехте — обяви бижутерът, докато се изкачваше по стълбите.

Сложи стара кафява папка върху стъклената витрина, над пръстените, които Нолън тъкмо разглеждаше. Отвори на пожълтяла страница, написана на ръка.

— Клиентът е бил Йохан Волф, препоръчан от дядо ви. През декември четиридесет и осма година господин Волф е закупил четиринадесеткаратов златен годежен пръстен, направен по оригинален дизайн. Видът му е на масивна халка, гладко полирана. Пръстенът е бил надписан със следното…

Бижутерът прехвърли следващите няколко страници, докато не достигна лист разграфена хартия, която съдържаше дълга поредица числа.

— Не е особено романтично като за надпис, нали? — отбеляза бижутерът.

— Не, но точно това търся — отвърна Нолън. — Мога ли да получа копие от страницата?

— Разбира се.

— Още нещо. След като си тръгна, приберете папката в сейфа си.

— Защо?

— Хората, които стреляха по улицата пред магазина ви в сряда, също търсят тази информация. Ако някой друг ви пита за този пръстен, кажете му, че папката е у мен.

Докато излизаше от магазина, Нолън извади телефона си и набра Грин.

— Йо, тук е Грин.

— Здрасти, Грин. Останаха ли ти някои от сканираните страници от тетрадките на Волф?

— Имам няколко дискети в раницата.

— Добре, донеси ги. В момента съм в центъра. Ела у нас след половин час. Тогава ще ти кажа за какво става въпрос.