Джилиън Грей
Дъщеря на греха (28)

Епилог

Меден месец — някъде на Бахамите

Франки скочи върху леглото на хотелския им апартамент. Сгуши се до него, отпусна глава на гърдите му и като погледна вестника, който той четеше, попита:

— Какво е толкова интересно?

— Ние. Какво друго? Тези хора нямат ли да пишат за нещо по-добро?

— Отколкото за нас? Шегуваш ли се? — Прелисти страниците, за да види къде е отразена сватбата им. — „Ю Ес Ей Тудей“. И какво пишат?

— Не знам. Тъкмо започвах да чета. Ако стоиш мирно, ще успея да прочета.

— Мръдни си ръката. Искам и аз да чета.

Джони преметна ръка през раменете й, придърпа я към себе си и я целуна по върха на носа.

— Хмм, колко хубаво миришеш.

— Шт. Остави ме да чета.

Заедно с Ариана

„Откакто Лиз и Лари се ожениха, папараците не са писали толкова много за брачни клетви, както за тези, които бяха разменени миналата неделя в Бевърли Хилс между носителката на «Оскар» за режисура Франсин Монтклеър и новата холивудска звезда и бившето лошо момче Джони Парис. Бракът е първи и за двамата.

Бившият главен държавен адвокат на щата Аризона, Едуард Парис, кумуваше на красивия младоженец. Известната актриса Румър Дей беше великолепната помайчима. А ослепителният всемогъщ продуцент и баща на булката — Уим Монтклеър (който през следващия месец ще се ожени за своята дългогодишна приятелка и известна издателка Катлин Делонжи) — сияеше от щастие, докато предаваше изчервената младоженка. Изчервена ли казах? Със сигурност го казах, а и зашеметяващата невеста има за какво да се изчервява, ако се доверим на последните слухове, които се носят из Холивуд. Докато изговаряше брачните клетви, госпожица Монтклеър бе облечена в бяла рокля. Може да ме наречете старомодна, но бялото винаги е било символ на невинност и непорочност. Не искам да бъда недискретна, но един щъркел ми прошепна на ухото, че скоро ще посети младоженците.

Е, не се наемам да го твърдя със сигурност, но прочетете колоната ми отново през октомври и тогава ще разберете дали моят доверен щъркел е доставил едно малко вързопче на радост в дома на Парис-Монтклеър. Може би дотогава вече ще знаем дали те двамата ще бъдат щастливи завинаги, за разлика от нещастните си съименници — прочутите Джони и Франки.“

— Изглежда това никога няма да свърши. — Джони захвърли вестника на пода и посегна да изгаси лампата.

— Майната им — отвърна Франки. — Ох! Съжалявам! Изплъзна ми се.

Разнесе се щастливо кискане.

— Джони, престани! Казах, че съжалявам!

Още смях.

— Джони, моля те, просто забравих!

— Спри! Моля те! Не мога да издържам да ме гъделичкат!

— Никога… вече… няма… да го кажа!

— Джони! Помисли… за… бебето!

— Чичо!